Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция

Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция (на английски: Global Compact for Safe, Orderly and Regular Migration, съкратено „Глобален пакт за миграцията“, на английски: GCM) е първата международна и правно необвързваща рамка, за международно сътрудничество по въпросите на миграцията, гласувана от Общото събрание на ООН. В основата на документа е идеята, че миграцията е реалност в глобален мащаб и нито една държава не може да се справи с нея сама. Миграцията изисква глобални решения и споделяне на отговорността в световен мащаб, на основата на международно сътрудничество.[1]

Глобален пакт за миграцията
Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция
Информация
Изготвяне
на чернова
13 юли 2018
Подписване 10 – 11 ноември 2018
Място Маракеш, Мароко

Пактът е обсъден и предварително одобрен на 13 юли 2018 г., и официално подписан на междуправителствената конференция на ООН, в Маракеш, на 11 ноември 2018 г., с участието на представители на около 150 държави.[2]

ИсторияРедактиране

 
Гласуване на представителите на държавите, за Глобалния пакт за миграцията в Общото събрание на ООН, на 19 декември 2018 г.
  За   Против   Въздържал се   Неприсъствал

Пактът започва с Декларацията от Ню Йорк от 2016 г., приета единодушно от Общото събрание на ООН. Европейският съюз и неговите държави-членки участват в разискванията относно пакта, от самото начало. Институциите на ЕС приемат, че пактът до голяма степен съответства на европейските цели. Глобалният пакт за миграцията няма правнообвързващ характер. Поради това, за участващите в него държави, не възникват правни задължения съгласно националното или международното право.[1]

ЦелиРедактиране

Глобалният пакт за миграцията съдържа 23 цели, изброени в параграф №16 на документа. Основните от тях са:[2]

  • защитата на човешките права, включително правата на жените и момичетата и на тяхното пълно, равноправно и значимо участие в намирането на решения;
  • предотвратяване и реакция на всяко сексуално и сексистко насилие;
  • подкрепа за страните, които спасяват, посрещат и настаняват голям брой бежанци и мигранти;
  • усилия да се прекрати задържането на деца с цел определяне на техния миграционен статут;
  • категорично осъждане на ксенофобията против бежанците и мигрантите и подкрепа за световна кампания против нея;
  • укрепване на положителния принос на бежанците и мигрантите в икономическото и социалното развитие на страните, които са ги приели;
  • нови домове за всички бежанци, които Върховният комисариат на ООН е идентифицирал като нуждаещи се от настаняване;
  • укрепване на глобалното управление на миграцията чрез включване на Международната организация за миграцията в системата на ООН.

Критики и противоречияРедактиране

Основните критики срещу пакта се основават на опасенията, че документът пропагандира в полза на миграцията (от текста на документа: „Ние признаваме, че миграцията е източник на благоденствие, иновации и постоянно развитие на нашия глобализиран свят“.) и че правителствата на държавите „се задължават така да оформят пътищата за редовна миграция, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила, като разширяваме и диверсифицираме наличието на такива пътища“. А това стимулиране на миграцията руши всякаква легитимност на едностранното представяне в позитивна светлина на последствията от миграцията.[3]

Юристът и политически анализатор Мирослав Попов, споделя в интервю за Българското национално радио, че: „целта на Глобалния пакт е миграцията да стане регулярна – посрещаме ги, настаняваме ги, отделяме необходимите ресурси. Това обаче няма нищо общо с класическата концепция на ООН за гражданството.“[4]

Резерви срещу пакта изказват Ангел Джамбазки – български евродепутат от ВМРО – БНД[5] и Корнелия Нинова – председател на БСП.[6]

Министърът на външните работи на Унгария, Петер Сиярто, счита, че: „Глобалният пакт за миграция противоречи на всякакъв разум и в пълна степен на интересите по сигурността на Унгария и намеренията за възстановяване на европейската сигурност.“ Правителството на Унгария нарича документа „преднамерен“ и екстремистки.[3]

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, по време на посещението си във Великобритания, съветва европейците: „По-добре внимавайте за себе си. Миграцията променя културата и средата за сигурност. Не вярвам, че това е добре за Европа и за нашата страна“.[3]

Срещу приемането на Глобалния пакт за миграцията се обявяват редица обществени активисти и антиглобалисти, като Изабела Ярванди и други.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Какво представлява Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция (Глобален пакт за миграцията)?. // Официален сайт на Европейската комисия. Информационен документ. Брюксел, 14-11-2018. Посетен на 19-01-2020.
  2. а б Global compact for migration. // Официален сайт на ООН. Посетен на 19-01-2020. (на английски)
  3. а б в Николов, Симеон. Глобалният пакт за миграция на ООН ще има катастрофални последици за България. // Гласове, 21-07-2018. Посетен на 20-01-2020.
  4. Мирослав Попов: Целта на Глобалния пакт е миграцията да стане регулярна. // Официален сайт на Българското национално радио, 11-12-2018. Посетен на 20-01-2020.
  5. Джамбазки, Ангел. Официално: България се въздържа от присъединяване към Глобалния пакт за миграцията. // Официален сайт на Ангел Джамбазки, 11-12-2018. Посетен на 20-01-2020.
  6. Попов, Мирослав. Новият краен неолиберализъм. // в. Дума, 13-11-2018. Посетен на 20-01-2020.

Външни препраткиРедактиране