Корнелия Нинова

български политик

Корнелия Петрова Нинова е български политик, народен представител от парламентарната група на БСП. Председател на БСП от 8 май 2016 г.[1]

Корнелия Нинова
български политик
Нинова през 2019 г.
Нинова през 2019 г.

Родена

Религия православие
Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Право
Работила в Столична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
Булгартабак Холдинг“ АД
Политика
Партия БСП
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   
Правителство на Сергей Станишев
зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика (септември 2005 г. – март 2007 г.)

БиографияРедактиране

Образование и юридическа кариераРедактиране

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца[2]. Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на Иван КостовРедактиране

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на Иван Костов. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.[3] Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова.[4][5][6]

При правителството на Симеон СакскобугготскиРедактиране

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс”. През 2003 г. Нинова става член на БСП.

В правителството на Сергей СтанишевРедактиране

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[7]

Критики и противоречияРедактиране

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[8]

Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[9] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[10] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то и 44-то НС.

Председател на БСП, партийна дейност и реформи в партиятаРедактиране

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена). // Dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  2. Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  3. Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз, 24chasa.bg, 6 декември 2017.
  4. „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  5. „Корнелия Нинова“, OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  6. „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  7. Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  8. „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  9. Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт, сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.
  10. Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.

Външни препраткиРедактиране