Корнелия Нинова

български политик

Корнелия Петрова Нинова е български юрист и политик, народен представител от парламентарната група на БСП в 41-то,[1] 42-то,[2] 43-то,[3] 44-то,[4] 45-то,[5] 46-то[6] и 47-то Народно събрание,[7] заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика (2005 — 2007) в правителството на Сергей Станишев, заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията (от 2021 година) в правителството на Кирил Петков.[8] Председател на БСП от 8 май 2016 година.[9]

Корнелия Нинова
български политик
Нинова през 2019 г.
Нинова през 2019 г.

Родена
16 януари 1969 г. (53 г.)

Религия Българска православна църква
Националност  България
Учил в Софийски университет
Политика
Партия БСП
Председател на БСП
8 май 2016 –
Заместник министър-председател на България
13 декември 2021 –
Министър на икономиката и индустрията
13 декември 2021 –
Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика
септември 2005 – март 2007
Право
Работила в Столична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
Булгартабак Холдинг“ АД
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   
Семейство
Съпруг Димитър Нинов
Деца 1 (Рафаел)
Корнелия Нинова в Общомедия

БиографияРедактиране

Образование и юридическа кариераРедактиране

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца.[10] Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на ОДСРедактиране

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на ОДС. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.[11] Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Иван Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".[12][13][14][неблагонадежден източник]

При правителството на Симеон СакскобугготскиРедактиране

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на БСП.

В правителството на Сергей СтанишевРедактиране

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[15]

Парламентарна дейностРедактиране

През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за министър на икономиката в правителството на Кирил Петков.

Критики и противоречияРедактиране

Съмнения за злоупотребиРедактиране

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[16]

Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[17] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[18] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г.

Прокремълска активностРедактиране

През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата путинистка партия „Единна Русия“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването Леонид Решетников, поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал Румен Радев, като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната.

След руското нападение над Украйна, въпреки водената от Руската федерация агресивна политика, под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на Кирил Петков, партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия, а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на петата колона на Путинова Русия в България.

Партийна дейност и реформи в БСПРедактиране

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[9] След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от Партията на европейските социалисти, чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала.

След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си.

Според председателят на ПЕС Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП Петър Витанов членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения.

Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.[19][20][21]

ИзточнициРедактиране

  1. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание.
  2. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание.
  3. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание.
  4. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание.
  5. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание.
  6. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание.
  7. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание.
  8. Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година.
  9. а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена). // Dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  10. Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  11. Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз, 24chasa.bg, 6 декември 2017.
  12. „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  13. „Корнелия Нинова“, OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  14. „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  15. Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  16. „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  17. Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт, сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.
  18. Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.
  19. Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. 06.03.2021, Factor.bg.
  20. Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? 30.04.2022, Дойче Веле.
  21. Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. 02 март 2022, ИА Фокус.

Външни препраткиРедактиране