Глобочени
Глобо̀чени или Глобо̀чани (на албански: Glloboçeni) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 300 - 350 жители.[1] На около час пеша от селото се намира скалната църква „Благовещение Богородично“.
| Глобочени Glloboçeni | |
|---|---|
| — село — | |
 Табела на Глобочени и Голем град в далечината | |
  Глобочени | |
| Страна |  Албания |
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 1009 m |
| Население | около 300-350 души (2007) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 10 километра североизточно от общинския център Пустец, на полуостров в Голямото Преспанско езеро и в него живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
ИсторияРедактиране
За пръв път Глобочени е засвидетелствано в XV век. Дълго време името на селото е с носов изговор на ѫ, запазен в албанския вариант и затова се срещат и вариантите Гломбочени/Гломбочани и Глъмбочени/Глъмбочани. В края на XX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Глѫмбоча (Глѫмбочани) живеят 248 българи християни.[2]
Глобоченската кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.[3]
Всички жители Глобочени в началото на XX век са гъркомани под въховенството на Вселенската патриаршия. По данни на Екзархията в края на ΧΙΧ век в Глъмбочани (Глъмбоч) има 33 православни къщи с 319 души жители българи. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глъбочани има 240 българи патриаршисти гъркомани.[4]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Гулумбуз в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[5]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Глъмбочани има 33 къщи с 319 жители.[6]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гломбоч има 30 къщи славяни християни.[7]
В 1939 година Сотир Калешков от името на 45 български къщи в Гломбоч подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[8]
В 2013 година официалното име е сменено от Голомбоч (Gollomboç) на оригиналното Глобочени (Glloboçeni).[9]
| Година | Население |
|---|---|
| 1900 | 248 |
| 1926 | 472 |
| 1945 | 346 |
| 1960 | 217 |
| 1969 | 239 |
| 1979 | 252 |
| 1989 | 299 |
| 2000 | 294[10] |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Глобочени
Илинден Спасе (р.1934), албански писател с македонско национално съзнание
Сотир Калешков, български общественик и революционер- Стерьо Спасе (1914-1989), албански писател
- Починали в Глобочани
- Илия Дигалов (1890 – 1922), български революционер
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа - Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës. // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase. // Info Arkiv, 17 април 2013. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 2008-05-13