Отваря главното меню

Гомотарци

селище в България

Гомота̀рци е село в Северозападна България. То се намира на 15 км от град Видин в община Видин, област Видин.

Гомотарци
Св. апостоли Петър и Павел
Св. апостоли Петър и Павел
Общи данни
Население 653 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,016 km²
Надм. височина 50 m
Пощ. код 3772
Тел. код 09343
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 15998
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, НА, …)
Кметство
   - кмет
Гомотарци
Ирена Иванова
(независим)
Гомотарци в Общомедия

ИсторияРедактиране

Селото има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума натръшкала голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали големия речен завой, а високият бряг привличал и заселници отвъд Дунава, където водата често заливала низината. Дали му името Гомотарци, което означава шум, врява от събиране на много хора на едно място. Препитавали се със земеделие и рибарство. За пръв път за него се говори в документ от 1560 година.

Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931–1932 г. спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на членове на Кобургската царска династия. Така селото до 1947 г. носи названието Евдокия.[1]

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 1 семейство (5 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим.[2]

РелигияРедактиране

Жителите на селото са православни християни.

В църквата в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Употребявани езици за ежедневна комуникация в селото са влашки и български.

СпортРедактиране

Село Гомотарци има футболен отбор, който се казва Дунав (Гомотарци) и се състезава в "А" окръжна футболна група.

ДругиРедактиране

Гомотарска могила на Антарктическия полуостров е наименувана на село Гомотарци.[4][5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 205.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 232.
  4. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  5. Gomotartsi Knoll. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.