Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Лерин. За другото село Неволяни (днес Валтонера) в дем Суровичево вижте Долно Неволяни.

Горно Неволяни, произнасяно в местния диалект и като Нео̀лани, (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1928 година Άνω Νεβόλιανη, Ано Неволяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония. Селото е наречено Горно Неволяни, за да се различава от другото леринско Неволяни - Долно Неволяни (Валтонера).

Горно Неволяни
Σκοπιά
— село —
Църквата „Успение Богородично“ в Горно Неволяни
Църквата „Успение Богородично“ в Горно Неволяни
Гърция
40.7633° с. ш. 21.4103° и. д.
Горно Неволяни
Западна Македония
40.7633° с. ш. 21.4103° и. д.
Горно Неволяни
Леринско
40.7633° с. ш. 21.4103° и. д.
Горно Неволяни
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 695 m
Население 563 души (2011 г.)
Демоним Нео̀лци
Горно Неволяни в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 5 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в устието на живописна долина между ридовете на Нередската планина Кула от север и Лопушки рид от юг тъкмо преди Неволянската река (Кефалари) да излезе в Леринското поле.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Изглед към Неволяни

В османските данъчни регистри от средата на XV век Неволяни е споменато със 116 глави на семейства и един неженен: Пано, Петро, Никола, Яно, Тодор, Николас, Дражо, Димитри, Дабижив, Тошо, Брезо, Йорг, Петро, Калин, Дидое, Станиша и Бойо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 881 акчета.[2]

В XIX век Неволяни е голямо предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииНеволино като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Неволяни като българско село.[4]

В края на 1860-те години в училището в Неволяни преподава на гръцки Тодор от Кабасница, по-късно свещеник в Лерин. В 1870 година учител в Неволяни става Спиро Гулабчев, който въвежда в преподаването и българския език и използва взимоучителния метод. През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин Гулабчев, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и на негово място идва Стерио Христов от Лерин, който до 1874 година преподава на гръцки само четене и смятане, а всички останали предмети - география, история, Закон Божи и т.н. - на български. В 1874 година учител става Тодор Коцев Грозданов от Неволяни.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Неволено (Névoléno) е посочено като село с 200 домакинства с 390 жители българи и 206 мюсюлмани.[6]

 
Женска носия от Неволяни

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Неволяни има 1260 жители българи и 300 турци.[7] Според Андре Мазон турците в селото са турцизирани албанци.[8]

В началото на XX век християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти, но преобладават гъркоманите. Христо Силянов пише, че в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия,[9] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неволяни има 480 българи екзархисти и 1080 патриаршисти, като функционират българско и гръцко училище.[10] На 28 септември 1905 година е извършено клане в Неволяни над местни българи от страна на гръцки андарти.[11]

По време на Балканската война 6 души от Неволяни се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неволени има 150 къщи славяни християни и 50 къщи турци.[13] След Гръцко-турската война турското население на Неволяни се изселва и на негово място са заселени 74 бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е прекръстено на Скопия.[14]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Кираджиев, Спиро Струмов, Тасе Джинков, Стоян Транчев, Танас Търпков, Ване Волев, Христо Типулов, Васил Транчев, Коста Скендов, Илия Стоинчев.[15]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 90 души от Неволяни за участие в българската паравоенна организация Охрана.[16]

След Втората световна война голяма част от населението Неволяни емигрира отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на колонистите гърци е 3 към 1.[17]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 1833 души
  • 1920 – 1520 души
  • 1928 – 1478 души, от които 26 бежански семейства със 121 души.[18]
  • 1940 – 1731 души
  • 1951 – 1522 души
  • 1961 – 1077 души
  • 1971 – 732 души
  • 2001 – 571 души
  • 2011 – 563 души

ЛичностиРедактиране

 
Петър Христов
 
Надгробен камък на Ставро Димов (1893 - 1942) от Неволяни, в Торонто, Канада
 
Реклама на бакалницата и месарница на Коста Т. Жиков, Павел К. Кираджиев и Анастас К. Жиков, всички от Неволяни, Леринско, емигранти в Акрън, Охайо, 1922 г.
Родени в Горно Неволяни
  •   Андон Георгиев Митров - Бошко (1916 - ?), член на ГКП от 1936, партизанин на ЕЛАС (1943 - 1944), войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в България, оставя спомени[19]
  •   Атанас Яначев (Янакиев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[20]
  •   Геле, деец на ВМОРО, селски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[21]
  •   Георги М. Сотиров, лерински селски войвода на ВМОРО[22]
  •   Григор Иванов (1883 – 1927), български революционер
  •   Димитър Иванов, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 8 май 1877 година постъпва в III рота на I дружина на Опълчението, убит на 10 август 1877 година на Шипка[23]
  •   Илия Видинов (? – 1904), български революционер
  •   Илия Нушев (1920 - 2005), български учен[24]
  •   Илия Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски[25]
  •   Кольо (Никола) Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[26] и на Бончо Василев[27]
  •   Коста Тасев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[28]
  •   Лазар Танчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен,[29] емигрант в САЩ и активен член на МПО „Пелистер“, гр. Акрон, Охайо[30]
  •   Мице Симев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[31]
  •   Мице Стефанов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  •   Наум Василев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  •   Наум Христов (1862 - 1940), български учител
  •   Петър Христов, български революционер
  •   Стефанос Папанастасиу (р.1945), гръцки политик, кмет на Лерин
  •   Стоян Стефо Трайчев (? – 1944), гръцки комунист[34]
  •   Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[35]
  •   Христо Костов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[36]
Български общински съвет в Неволяни в 1941 година
  •   Сотир Кираджиев
  •   Спиро Струмов
  •   Тасе Джинков
  •   Стоян Транчев
  •   Танас Търпков
  •   Ване Волев
  •   Христо Типулов
  •   Васил Транчев
  •   Коста Скендов
  •   Илия Стоинчев[37]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 101
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  5. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 2-4.[неработеща препратка]
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  8. Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, p. 6. В тази своя книга Андре Мазон публикува и анализира редица приказки и други образци на българския говор в Горно Неволяни.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  11. Трифуновъ, В. Нападение на сватбата в с. Неволяни, Леринско. // „Илюстрация Илиндень“ XII (8 (118). София, октомврий 1940. с. 11 - 12.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  16. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  18. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  19. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 284. Посетен на 3 септември 2015.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
  23. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 93.
  24. Парцел 29. // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.22
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 693.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
  30. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 295.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 646.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  34. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  35. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  37. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.