Горно Неволяни
- Тази статия е за селото в дем Лерин. За другото село Неволяни (днес Валтонера) в дем Суровичево вижте Долно Неволяни.
Горно Неволяни, произнасяно в местния диалект и като Нео̀лани, (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1928 година Άνω Νεβόλιανη, Ано Неволяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония. Селото е наречено Горно Неволяни, за да се различава от другото леринско Неволяни – Долно Неволяни (Валтонера).
Горно Неволяни Σκοπιά | |
— село — | |
Църквата „Успение Богородично“ в Горно Неволяни | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 695 m |
Население | 508 души (2021 г.) |
Демоним | Нео̀лци |
Горно Неволяни в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 5 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в устието на живописна долина между ридовете на Нередската планина Кула (Гюпка) от север и Лопушки рид от юг тъкмо преди Неволянската река (Матица, Кефалари) да излезе в Леринското поле.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСелото е споменато в грамота от 1355 година, в която се казва, че мелница в селото принадлежи на манастира Трескавец.[2]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Неволяни е споменато със 116 глави на семейства и един неженен: Пано, Петро, Никола, Яно, Тодор, Николас, Дражо, Димитри, Дабижив, Тошо, Брезо, Йорг, Петро, Калин, Дидое, Станиша и Бойо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 881 акчета.[3]
В XIX век Неволяни е голямо предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Неволино като българско село.[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Неволяни като българско село.[5]
В края на 1860-те години в училището в Неволяни преподава на гръцки Тодор от Кабасница, по-късно свещеник в Лерин. В 1870 година учител в Неволяни става Спиро Гулабчев, който въвежда в преподаването и българския език и използва взимоучителния метод. През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин Гулабчев, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и на негово място идва Стерио Христов от Лерин, който до 1874 година преподава на гръцки само четене и смятане, а всички останали предмети – география, история, Закон Божи и т.н. – на български. В 1874 година учител става Тодор Коцев Грозданов от Неволяни.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Неволено (Névoléno) е посочено като село с 200 домакинства с 390 жители българи и 206 мюсюлмани.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Неволяни има 1260 жители българи и 300 турци.[8] Според Андре Мазон турците в селото са турцизирани албанци.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Неволяни е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 340 къщи.[10]
В началото на XX век християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти, но преобладават гъркоманите. Христо Силянов пише, че в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия,[11] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неволяни има 480 българи екзархисти и 1080 патриаршисти, като функционират българско и гръцко училище.[12] На 28 септември 1905 година е извършено клане в Неволяни над местни българи от страна на гръцки андарти.[13]
По време на Балканската война 6 души от Неволяни се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неволени има 150 къщи славяни християни и 50 къщи турци.[15] След Гръцко-турската война турското население на Неволяни се изселва и на негово място са заселени 74 бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е прекръстено на Скопия.[16]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Кираджиев, Спиро Струмов, Тасе Джинков, Стоян Транчев, Танас Търпков, Ване Волев, Христо Типулов, Васил Транчев, Коста Скендов, Илия Стоинчев.[17]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 90 души от Неволяни за участие в българската паравоенна организация Охрана.[18]
След Втората световна война голяма част от населението Неволяни емигрира отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на колонистите гърци е 3 към 1.[19]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Горче[20] | Γκόρτσε | Аграпидия | Άγραπιδιά[21] | връх във Вич на ЮЗ от Горно Неволяни (1272 m)[20] |
Кория[20] | Κουρί | Дасос | Δάσος[21] | местност във Вич на ЮЗ от Горно Неволяни[20] |
Мал тепе[20] | Μαλτεπέ | Калитеа | Καλλιθέα[21] | връх във Вич на Ю от Горно Неволяни[20] (826 m)[22] |
Четирска[20] | Τσετρίσκα | Тетрапотамос | Τετραπόταμος[21] | река на И от Горно Неволяни от басейна на Сакулева[20] |
Матица[20] | Ματίτσα | Кефалари | Κεφαλάρι[21] | реката, която минава през Горно Неволяни от басейна на Сакулева[20] |
Липа[20] | Λιπα | Фламурия | Φλαμουριά[21] | връх във Вич на З от Горно Неволяни (1215 m)[20] |
Гюпка[20] | Γιόύπκα | Гифтопула | Γυφτοπούλα[21] | връх във Вич на З от Горно Неволяни[20] |
Буката[20] | Μπούκατα | Албани Сотириу | Άλμπάνη Σωτηρίου[21] | гора във Вич на Ю от Горно Неволяни по горното течение на Четирска река[20] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 1833 души
- 1920 – 1520 души
- 1928 – 1478 души, от които 26 бежански семейства със 121 души.[23]
- 1940 – 1731 души
- 1951 – 1522 души
- 1961 – 1077 души
- 1971 – 732 души
- 2001 – 571 души
- 2011 – 563 души
Личности
редактиране- Родени в Горно Неволяни
- Андон Георгиев Митров – Бошко (1916 – ?), член на ГКП от 1936, партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944), войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в България, оставя спомени[24]
- Атанас Яначев (Янакиев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[25]
- Геле, деец на ВМОРО, селски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[26]
- Георги М. Сотиров, лерински селски войвода на ВМОРО[27]
- Григор Иванов (1883 – 1927), български революционер
- Димитър Иванов, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 8 май 1877 година постъпва в III рота на I дружина на Опълчението, убит на 10 август 1877 година на Шипка[28]
- Илия Видинов (? – 1904), български революционер
- Илия Нушев (1920 – 2005), български учен[29]
- Илия Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски[30]
- Кольо (Никола) Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[31] и на Бончо Василев[32]
- Коста Тасев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
- Лазар Танчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен,[34] емигрант в САЩ и активен член на МПО „Пелистер“, гр. Акрон, Охайо[35]
- Мице Симев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[36]
- Мице Стефанов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[37]
- Наум Василев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
- Наум Христов (1862 – 1940), български учител
- Петър Христов, български революционер
- Стефанос Папанастасиу (р.1945), гръцки политик, кмет на Лерин
- Стоян Трайчев - Стефо (? – 1944), гръцки комунист, неграмотен, член на КПГ от 1941 година, партизанин на ЕЛАС от 1943 година, арестуван на 16 януаари 1944 година от български части, затворен в Лерин, където умира през лятото на 1944 година[39]
- Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[40]
- Христо Костов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[41]
- Български общински съвет в Неволяни в 1941 година
- Сотир Кираджиев
- Спиро Струмов
- Тасе Джинков
- Стоян Транчев
- Танас Търпков
- Ване Волев
- Христо Типулов
- Васил Транчев
- Коста Скендов
- Илия Стоинчев[42]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 153 – 154
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 101
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Христов, Наум. Моята автобиография. Онлайн библиотека „Струмски“. с. 2 - 4.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, p. 6. В тази своя книга Андре Мазон публикува и анализира редица приказки и други образци на българския говор в Горно Неволяни.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Трифуновъ, В. Нападение на сватбата в с. Неволяни, Леринско // „Илюстрация Илиндень“ XII (8 (118). София, октомврий 1940. с. 11 – 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 284. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 93.
- ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.22
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 693.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 646.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 304 - 307. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.