Горно Родиво (на гръцки: Άνω Κορυφή, Ано Корифи, до 1925 година Άνω Ράδοβος, Ано Радовос или Άνω Ράδοβος, Ано Радово[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Горно Родиво
Άνω Κορυφή
Църквата „Света Параскева“, построена в 1979 г.
Църквата „Света Параскева“, построена в 1979 г.
Гърция
40.9328° с. ш. 21.9039° и. д.
Горно Родиво
Централна Македония
40.9328° с. ш. 21.9039° и. д.
Горно Родиво
Воденско
40.9328° с. ш. 21.9039° и. д.
Горно Родиво
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 380 m
Горно Родиво в Общомедия

ГеографияРедактиране

Горно Родиво е било разположено на 380 m надморска височина в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 18 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Родиво живеят 200 българи християни.[3] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Радово (Gorno Radovo) има 184 българи екзархисти, като в селото работи българско училище.[4] В 1906 година в Горно Родиво е открито българско училище.[5]

По време на Балканската война 2 души от Горно Родиво се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Родиво има 37 къщи славяни християни.[7] В 1922 година Горно Родиво е преименувано на Ано Корифи.[8]

Селото се разпада през зимата на 1947 година по време на Гражданската война в Гърция.[2] Повечето от жителите му бягат в Югославия и селото не е възстановено. Землището му е присъединено към това на Саракиново.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 161[2] 195[2] 206[2] 326[2]

ЛичностиРедактиране

 
Молба от бежанеца от Горно Родиво Мице Гогов за прехвърляне от Югославия в България
Родени в Горно Родиво
  •   Димитър Колев (1882/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[10]
  •   Костадин Мицев Ширтов (Мицов, Митов, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]
  •   Лазар Димитров (1874 – 1903), воденски войвода на ВМОРО
  •   Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Горно или Долно Родиво[12]
Свързани с Родиво
  •   Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Горно Родиво в 1903 година[13]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  5. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  8. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 805.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.