Отваря главното меню

Госно (на гръцки: Λαχανόκηποι, Лаханокипи, до 1926 Γκόσνο, Госно, катаревуса: Γκόσινον, Госинон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 149 души (2001).

Госно
Λαχανόκηποι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 704 m
Население (2001) 149 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 12 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 5 километра западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

За църквата „Свети Лука“ се смята, че е средновековна. В XX век тя е в руини.[2] Гробищната църква на селото „Свети Николай“ е обявена за паметник на културата.

В църквата в Госно са запазени ценни поствизантийски икони.[3] В края на XIX век Госно е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Госно има 152 жители българи.[4]

В началото на XX век населението на Госно е под върховенството на Цариградската патриаршия и едно от малкото гъркомански села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Госно има 240 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[5]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Госно като село с 200 жители гърци.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Фосно (Φόσνον) в 1910 година има 20 гъркогласни християнски семейства.[7]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Госно преди Балканската война има 30 български къщи.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 1 жител на Госно емигрира в България по официален път.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипи.

По време на Гражданската война 15 души от Госно загиват, а 25 души емигрират в социалистическите страни.[10]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 121 жители
  • 1920 – 161 жители
  • 1928 – 196 жители
  • 1940 – 141 жители
  • 1951 – 268 жители
  • 1961 – 255 жители
  • 1971 – 184 жители
  • 1981 – 215 жители
  • 1991 – 202 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Госно
  •   Андон Сакавитов (Αντώνιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  •   Атанас Сакавитов (Αθανάσιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  •   Васил Сакавитов (Βασίλειος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  •   Григор Сакавитов (Γρηγόριος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  •   Филип Руселев (Φίλιππος Ρουσέλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  •   Христо Сакавитов (Χρήστος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[11]
  •   Христо Чаушев (? – 1944), гръцки андартски деец

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκόσινον -- Λαχανόκηποι
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 113.
  3. Δήμος Ορεστίδος
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi.
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi.
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  11. а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)