Готска азбука

Готска азбука
	Готска азбука
Информация
Тип	азбука
Езици	готски
Създател	Вулфила
Създаден	IV век
Период на използване	300 – 500 г пр. н.е.
Статус	не се използва
Родителски системи	гръцка азбука латиница руническа писменост Готска азбука; ; ;
Посока на писане	от ляво на дясно
ISO 15924	Goth
	Готска азбука в Общомедия

Готската азбука е фонетична писменост, чието създаване се приписва на Вулфила, а самата писменост се използва изключително за изписване на древния готски език^[1]. Преди създаването ѝ през IV век готите използват старогерманското руническо писмо за записване на езика си. Азбуката е създадена с цел Библията да бъде преведена на готски. Самата азбука е в голямата си част производна на гръцката, въпреки наличието на някои знаци, заимствани от латинската и руническата азбуки. Вулфила съвсем съзнателно избягва употребата на древната руническа писменост, тъй като знаците в последната са силно свързани с езическите вярвания и обреди, но самите названия на буквите запазват старите рунически имена. Гръцката основа на азбуката вероятно способства за по-скорошното интегриране на народа на готите сред предимно гръко-римската цивилизация около Черноморието.

	Транслит.	Сходство с гръцки/лат./рунически	Название	Протогерманско руническо съответствие	МФА (звукова стойност)	Числова стойност	XML/HTML
𐌰	a	Α	aza / ans „господ“	*ansuz	/a, aː/	1	𐌰
𐌱	b	Β	bercna / bairka „бреза“	*berkanan	/b,β/	2	𐌱
𐌲	g	Γ	geuua / giba „подарък“	*gebō	/ɡ, ŋ/	3	𐌲
𐌳	d	Δ	daaz / dags „ден“	*dagaz	/d, ð/	4	𐌳
𐌴	e	Е	eyz / aiƕs „кон“; eivs „обикновен тис“	*eihwaz	/e, eː/	5	𐌴
𐌵	q	(копа)	quetra / qairþra „крайпътен камък“	*peorð / perþō	/kʷ/	6	𐌵
𐌶	z	Ζ	ezec / ezec (?)	*algiz	/z/	7	𐌶
𐌷	h		haal / hagal / hagls „градушка“	*haglaz	/h, x/	8	𐌷
𐌸	þ, th	Θ	thyth / þiuþ „добър“; þaurnus „шип“	*thurisaz	/θ/	9	𐌸
𐌹	i	Ι	iiz / eis „лед“	*īsaz	/i, iː/	10	𐌹
𐌺	k	Κ	chozma / kusma / kōnja „борова мъзга“	*kaunan	/k/	20	𐌺
𐌻	l	Λ	laaz / lagus „езеро, море“	*laguz	/l/	30	𐌻
𐌼	m	Μ	manna „човек, мъж“	*mannaz	/m/	40	𐌼
𐌽	n	Ν	noicz / nauþs „нужда“	*naudiz	/n/	50	𐌽
𐌾	j	(ᛃ)	gaar / jēr „година“	*jēran	/j/	60	𐌾
𐌿	u	(ᚢ)	uraz / ūrus „тур (говедо)“	*ūruz	/u, uː/	70	𐌿
𐍀	p	Π	pertra / pairþra (?)	*peorð / perþō	/p/	80	𐍀
𐍁		(Z-образна копа)				90	𐍁
𐍂	r	R	reda / raida „каруца, телига“	*raidō	/r/	100	𐍂
𐍃	s	S	sugil / sauïl / sōjil „слънце“	*sôwilô	/s/	200	𐍃
𐍄	t	Τ	tyz / tius „богът Тир“	*tīwaz	/t/	300	𐍄
𐍅	w	Υ	uuinne / vinja „поле, пасище“; vinna „болка“	*wunjō	/w, u, y/	400	𐍅
𐍆	f	F	fe / faihu „добитък, богатство“	*fehu	/f/	500	𐍆
𐍇	x	Χ	enguz / iggus / iggvs „богът Ингваз“	*ingwaz	/x/ or /h/	600	𐍇
𐍈	ƕ, hw	Θ	uuaer / ƕair „чайник“	–	/xʷ/	700	𐍈
𐍉	o	(ᛟ), Ω	utal / ōþal „праотечество“	*ōþala	/o, oː/	800	𐍉
𐍊		Ϡ (сампи)				900	𐍊

Бележки

↑ Историците Филосторгий, Сократ Схоластик и Созомен единодушно отбелязват, че Вулфила създава готската азбука за превод на Библията. Cf. Streitberg (1910:20).

Използвана литература

Цахер, Юлиус, „Вулфиловата готска азбука и руническата писменост“, Лайпциг: Ф. А., Брокхаус, 1855 г.
Friesen, Otto von, „Gotische Schrift“ in Hoops, J., „Reallexikon der germanischen Altertumskunde“, Bd. II., Strassburg: Karl J. Trübner, 1915.

[1] Историците Филосторгий, Сократ Схоластик и Созомен единодушно отбелязват, че Вулфила създава готската азбука за превод на Библията. Cf. Streitberg (1910:20).

[1]