Уикипедия

Павел Койчев

български художник и скулптор
(пренасочване от Градежът)

Павел Станев Койчев е български скулптор и художник.[1][2][3]

Павел Койчев
български художник и скулптор
Роден
30 май 1939 г. (84 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
Стилсъвременно изкуство
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Направлениескулптура
Период1966 –
Награди„Иван Лазаров“ (1984)
„Марко Марков“ (1987)
Семейство
Уебсайтpavelkoychev.com
Павел Койчев в Общомедия

Биография редактиране

Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. През 1982 г. организира първата си самостоятелна изложба. От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина. През 1999 г. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.[1][2][3]

Павел Койчев е автор на проектите „Торният бръмбар“ край НДК в София (1995 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ на пл. „Княз Ал. Батенберг“ в София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел, „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Скулптури от оникс“ (2006 г.),[4][5] „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Преносителят“ (2007 г.), „Градежът“ – край село Осиковица (2008 г.), „Водна паша“ (2009 г.),[6] „Под масата“ (2009 г.), „Забити в морето“ и „Морски загар“ – за Празниците на изкуствата Аполония (2017 г.).[7]

Градежът редактиране

 
Градежът – 42°57′20.27″ с. ш. 24°01′46.38″ и. д. / 42.955631° с. ш. 24.029553° и. д.

„Градежът“ представлява артистична еко-къща, построена от естествени материали. Павел Койчев я нарича „пластика, която може да се обитава“. Проектът под масата е от дърво и стиропор. Както казва авторът:[2]

„ „В проекта има аналогия с всички нас, които сме под масата, всички, които искаме да се скрием в свой собствен свят и да го създадем – както правят децата“. “

Застроена площ: 110 m².

Фар-скулптура в Царево редактиране

Автор е на бронзовата статуя на древна тракийка, носеща светлината, поставена на вълнолома на пристанището на Царево в края на юни 2014 г.[8][9] Силуетът на статуята препраща към каменните кариатиди, които носят гредата в гробницата в Свещари.[10] Фигурата е висока 5 и половина метра и тежи около 3 тона. Сливенска митрополия се противопоставя на проекта, тъй като интерпретира фигурата като тракийска богиня, и предлага на нейно място да има кръст. Сред защитниците на проекта са кметът на Царево инж. Георги Лаптев, художници и дори проф. д-р Енгин Бексач от Тракийския университет.[11]

Водна паша редактиране

В края на 2020 г. Столичният общински съвет взема решение за трайното експониране на открито в София на композицията „Водна паша“.[12] Творбата е разположена в Южния парк, във водното огледало при западния вход откъм бул. „Петко Ю. Тодоров“. Фигурите са изработени от бронз, а главната е висока близо 4 метра.[13] Композицията е открита официално в края на септември 2022 г.[14]

Отличия редактиране

Павел Койчев получава много отличия за работата си. Той е носител на награди за скулптура на името на Иван Лазаров през 1984 г. и на името на Марко Марков през 1987 г.[2]

За изложбата си „Градината на тревата“, представена в галерия „Райко Алексиев“, Павел Койчев получава през 2019 г. Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Визуално-пластични изкуства“.[13]

За него редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б Павел Койчев // Uniart.bg
  2. ↑ а б в г Художници – Павел Койчев // Bulgarian Art, архивирано на 28 юни 2013 г.
  3. ↑ Елена Кръстева, „Павел Койчев и светлините на оникса“ Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine., в. „Монитор“, 15 април 2006
  4. ↑ Снежана Карлуковска, „Изповеди от оникс“, в. „Дума“, 27 април 2006
  5. ↑ Иван Бакалов, „Скулпторът Койчев и неговият овчар, който ходи по водата като Христос“, e-vestnik.bg, 1 юни 2009
  6. ↑ Художникът Павел Койчев и морето - Култура - БНР Новини // bnr.bg. Посетен на 26 ноември 2021.
  7. ↑ „В Царево си монтираха статуя на свободата“, faragency.bg, 23 юни 2014
  8. ↑ Рая Стоянова, „Фарът-скулптура вече е на вълнолома в Царево, откриват го официално до дни“, viapontika.com, 29 юни 2014
  9. ↑ „Фарът на Царево е алегория на родната арт действителност“ Архив на оригинала от 2016-09-18 в Wayback Machine., интервю на Милена Димова, в. „Сега“, бр. 5033 (158), 12 юли 2014
  10. ↑ Милица Саванович, „Проф. Енгин Бексач: Тракийската богиня в Царево е ОК“ Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine., в. „Черноморски фар“, 21 април 2014.
  11. ↑ „Водна паша“ на скулптора Павел Койчев става част от културния и градски пейзаж на София, сайт на Столична община, 26 ноември 2020 г.
  12. ↑ а б „Водна паша“ ще се появи в Южния парк, impressio.dir.bg, 26 ноември 2020 г.
  13. ↑ Павел Койчев: Тази война няма да остави паметници на герои след себе си, интервю на Диляна Димитрова, „Площад Славейков“, 26 септември 2022 г.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павел_Койчев&oldid=11980925“.