Градец (област Видин)

село в община Видин, обл. Видин
Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин. До 14.08.1934 г. се е наричало Гърци.

Градец
България
44.0292° с. ш. 22.754° и. д.
Градец
Област Видин
44.0292° с. ш. 22.754° и. д.
Градец
Общи данни
Население1212 души[1] (15 март 2024 г.)
27,8 души/km²
Землище43,56 km²
Надм. височина60 m
Пощ. код3780
Тел. код09315
МПС кодВН
ЕКАТТЕ17422
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Кметство
   кмет
Градец
Илия Томов
(БСП, ЗСАС)
Градец в Общомедия
Надгробна плоча с кръст от сив пясъчник, пренесена във Видинския музей, от село Гърци, Видинско. Украсена със зигзаговидни орнаменти в краищата, завити волутообразно, розетка и кръст. Надписът гласи:+ МЦА НОЕБРА ЕI ПОЧИ РАБА БОЖИѨ СТАНИСЛАВА ДЬЩИ НОВАКОВА БОЛГАРКА ДРАГСЬНОВА ПОМЕНЕТЕ Ю ВЪ УМЕРВШИХЪ. Годината не е отбелязана, но по стила на рисунъка е от XV-XVI столетие. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.


География

редактиране

Село Градец е най-голямото село в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.

Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името – Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани или грачани. Рум (на турски: Rum) е топоним, с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя, съответно римските провинции, територия и владения. Повече за гърците са използвали рум миллет.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]

Най-голямото си население достига през 1956 г. – над 4000 жители.

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1434 100,00
Българи 1396 97,35
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 4 0,27
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 32 2,23

Първата църква в селото „Свети Илия“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година.[4] Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име.

Културни и природни забележителности

редактиране

На 10 км западно от селото се намира Алботински скален манастир. [5]

Редовни събития

редактиране
  • Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август
  • Тържествена заря по случай честването на годишнината от Въстанието в Северозападна България (1850) – Пашапетковата размирица – 1 юни
  • Храмовия празник по случай построяването на храм „Св. Пророк Илия“ – 20 юли
  • Тържествен водосвет на храм-паметника „Свети Мина“, находящ се до летище Видин – 11 ноември

Личности

редактиране
  • протопрезвитер проф. д-р Радко Поптодоров – богослов, юрист и канонист
  • проф. Радослав Гайдарски – хирург, бивш министър на здравеопазването
  • Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар
  • Бай Ангел Белия – народен лечител
  • Полина Маринова – автор на стихосбирката „Адресът на Щастието“

Литература

редактиране
  • Борис Бошняшки, „Първи опит за история на с. Градец – Видинско“, Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9
  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 177 – 178, 206, 230.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  4. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
  5. Статия за Алботинския скален манастир, Йеромонах Сионий, Издание на БПЦ, 14 април 1998