Градинско-парково изкуство

Градинско-парково изкуство е художественотворческо и ландшафтно-архитектурно проектиране и оформяне на частни или обществени открити пространства чрез засаждане на растения, насипване или подравняване на площи, изграждане на пътеки, архитектурни елементи, водоскоци, цветни лехи, партери или скулптури. Видът и подходът на дизайна преминават границите на простото оползотворяване на местния пейзаж или градина; те са по-скоро израз на определен стил на естетика, изкуство, култура и архитектура от дадена епоха.

Изглед над южния партер и оранжерията в посока Швейцарския басейн, Версайски дворец, Франция

Градинското изкуство е предшественик на градинската иландшафтната архитектура, в която на преден план са поставени научните и технически аспекти. Репутацията на градинско-парковото изкуство като форма на изкуство достига своя връх през епохата на барока. Парковете на дворците Во-ле-Виконт и Версай например са проектирани в съответствие с преобладаващите барокови идеали относно обществото, ландшафта и природата.

Обикновено парковете и градините, създадени за представителни цели, се считат за типични примери за градинско-парково изкуство. По принцип обаче и частни градинки пред домове и овощни градини също биха могли да бъдат произведение на изкуството.

Лендарт, от друга страна, се среща най-вече в „дивата природа“, извън пределите на заградени паркови комплекси.

ИсторияРедактиране

Умишлено проектирани зелени и открити пространства с естетическа цел са доказани в градове и селски имения още от древността.

В древен Египет, преди поне 5000 години, е имало обширни градини около пирамидите, гробниците и храмовете, защото в допълнение към храната и напитките, в чест на мъртвите и боговете са били жертвани и растения и цветя.

Известен пример за древно градинско-парково изкуство са легендарните Висящи градини на Семирамида в Месопотамия, едно от Седемте чудеса на света. Персийските градини също се базират на над 3000 годишна традиция, типична за Иран и съседните региони; същото се отнася и за градинското изкуство в Китай и японските градини.

От около 1720 г. насам, под влиянието на горепосочените източноазиатски и китайски градини и в резултат на умишлено разграничаване от френската барокова градина, се създава английската пейзажна градина, която се характеризира със своята естественост и по този начин стои в ярък контраст със строгата и тектонично-геометрична барокова градина.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gartenkunst“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.