Градище (Дреново)

късноантична и средновековна крепост в Северна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.

Градище или Девол град (на македонска литературна норма: Градиште, Девол град) е крепост, съществувала през Късната античност и Средновековието, край тиквешкото село Дреново, Северна Македония.[1][2]

Градище
Градиште
Карта Местоположение
Информация
Страна Северна Македония
Терит. единицаобщина Кавадарци
МестоположениеДреново
ОсноваванеАнтичност, Средновековие
Състояниеруини
Собственикдържавна

Местоположение

редактиране

Градище е разположена на 2,3 km северозападно от Дреново, край пътя Градско - Прилеп, който е главната връзка между Повардарието и Пелагония. Градището е варовиков рид със стръмна северна и полегата южна страна. Дължината на рида е 400 m, а височината 130 m над реката. През широкото и ниско седло на юг минава старият път, а днешният през теснината в северното подножие на Градище. Оттам се отделя локален път, който по Черна води през[1] Витачево до рудниците на Кожух. Няколко километра северно от Градище има находища на мрамор, експлоатирани от Античността.[3]

Античност

редактиране

На терасите на южния склон на рида е изградено селище на площ 17 ha. Според Иван Микулчич „това бил несъмнено градът Аударист (Еударист), един от пеонските центрове“. Това според хърватския археолог се потвърждава от голям брой находки и стотици монети од IV век пр. Хр. Градът замира след окупацията от Римската република и е село до края на Античността. Стената е от елинистическата епоха и е без хоросан. Южно от селището са разкрити следи от две раннохристиянски базилики - богата мраморна градежна пластика от V и VI век.[4]

Средновековие

редактиране

През средновековието в западния край на стария акропол е изграден град от камък без хоросан. Стената обхваща триъгълно пространство с размери 170 х 40/50 m. Източният край е отделен с вътрешен зид в акропол с размери 50 х 20 m. На северозапад има цистерна за вода, всечена дълбоко в скалата още в елинистическата епоха. В южния дял са жилищните части. Открити са средновековна огнищна и трапезна керамика, тегули от Комнинов тип, парчета от стъклени гривни, бронзов славянски накит от X - XIII век, многобройни железни върхове на стрели, ножове и други. Една украсена бронзова тока за ремък с лъв-грифон в релеф се датира IX - X век. Монетите са фолиси на Йоан I Цимиски (969 - 976), Михаил IV Пафлагон (1034 - 1041), Константин IX Мономах (1042 - 1055), скифати на Йоан III Дука Ватаци (1222 - 1254), Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282), Андроник II Палеолог (1282 - 1328) и Михаил IX Палеолог (1295 - 1320).[5]

Следи от средновековни сгради има и склона на изток от твърдината,[5] след които две малки църкви - едната частично, а другата цялостно разкопана. Покрити са били с тегули от Комнинов тип и съответно се датират в XII - XIII век. На източния склон има средновековни гробове. Подградието заема и средната тераса на юг от твърдината. В самото Дреново на югоизток има запазена средновековна базилика от XIΙ век „Света Богородица“.[6]

Градчето Девол е било крайпътна стража. Липсата на здрави сгради от Късното средновековие говори, че то е упаднало още преди сръбското завоевание ва XIV век и на негово място се издигнал градът Тиквеш на 10 km на юг.[6]

  1. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 200.
  2. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 201.
  4. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 202.
  5. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 203.
  6. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 204.