Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3

Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на Царство България, назначени с Укази № 10 и № 5 от 12 септември 1928 г.[1] и 15 май 1930 г.[2] на цар Борис III. Управлява страната до 29 юни 1931 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Александър Малинов.

Правителство на Андрей Ляпчев 2, 3
 45-о, 46-о правителство на България
Общи
Държавен главаБорис III
ПредседателАндрей Ляпчев
Сформиране12 септември 1928
Разпускане29 юни 1931
Първоначален състав
Партия(и)Демократически сговор
Министри10
~ мъже10
~ жени0
Представителство
Народно събрание
174 / 261
Хронология
Назначено отXXII ОНС
Ляпчев 1
Малинов 5

Политика

редактиране

Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-ЕмануилДжована.[3]

През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили.[3]

В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия). На 21 юни 1931 г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора.[3]

Съставяне

редактиране

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.

Сформира се от следните 10 министри, от предишното правителство:[3]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Ляпчев Демократически сговор
външни работи и изповедания Атанас Буров Демократически сговор
вътрешни работи и народно здраве Андрей Ляпчев Демократически сговор
народно просвещение Никола Найденов Демократически сговор
финанси Владимир Моллов Демократически сговор
война Иван Вълков военен
търговия, промишленост и труд Цвятко Бобошевски Демократически сговор
правосъдие Тодор Кулев Демократически сговор
земеделие и държавни имоти Димитър Христов Демократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройство Славейко Василев Демократически сговор
железници, пощи и телеграфи Рашко Маджаров Демократически сговор

Промени в кабинета

редактиране

от 11 януари 1929

редактиране
министерство име партия
война Никола Бакърджиев военен

от 15 май 1930

редактиране
  • След назначаване на новото правителство на 15 май 1930 г. министерския съвет претърпява следните промени:
министерство име партия
народно просвещение Александър Цанков Демократически сговор
правосъдие Кънчо Миланов Демократически сговор
земеделие и държавни имоти Григор Василев Демократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройство Георги Данаилов Демократически сговор
железници, пощи и телеграфи Петко Стайнов Демократически сговор
търговия, промишленост и труд Димитър Мишайков Демократически сговор

от 31 януари 1931

редактиране
министерство име партия
война Александър Кисьов военен

от 14 май 1931

редактиране
министерство име партия
търговия, промишленост и труда Боян Смилов Демократически сговор
земеделие и държавни имоти Христо Статев Демократически сговор

Литература

редактиране
  1. ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.
  2. ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 163 – 168.