Гръцки кръст (на латински: crux immissa quadrata) е равностранен кръст, състоящ се от два еднаква правоъгълни напречни стълба, пресичащи се под прав ъгъл.

Гръцки кръст

ИсторияРедактиране

Гръцкият кръст е използван в различни контексти (вж. по-долу: раздел Символика). Предшественик му е бил кръстът на Митра от иранските земи, който все още бил в обръщение като символ на Непобедимото слънце (на латински: Sol invictus) по времето на император Константин Велики, когато той въвел Християнството като основна религия в Римската империя. В Скандинавия е бил християнски символ върху картини и рунически камъни. Днес в Скандинавия е разпространен т. нар. „скандинавски кръст“.

ХералдикаРедактиране

Гръцкият кръст се среща в националните гербове на Гърция, Малта и в знамето на Швейцария. Оттам е приет като символ на Червения кръст в чест на основателя на организацията – Анри Дюнан.

СимволикаРедактиране

Гръцкият кръст се използва в най-различен смисъл:

АрхитектураРедактиране

В архитектурата гръцкият кръст играе важна роля при проектирането на основата на църкви, тъй като той символизира християнската вяра. Първите сгради с такъв тип план са византийски и сирийски църкви. Особено в храмовата архитектура на източното православие гръцкият кръст е често срещан план. Мотивът е заимстван по-късно и разпространен и в Западна Европа през епохата на Ренесанса, например от Андреа Паладио в неговата Вила Ла Ротонда, а също и в ранната романска архитектура. В западнохристиянските църкви преобладава обаче Латинският кръст.

Виж същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Фоли Дж. Энциклопедия знаков и смволов – М.: Вече, АСТ, 1996. (на руски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Греческий крест“ и страницата „Griechisches Kreuz“ в Уикипедия на руски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.