Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Драмско вижте Фтелия.

Гръче или Грътче или понякога книжовно Градче (на гръцки: Πτελέα, Птелеа, до 1928 Γκρέντση, Гредци,[2] до 1949 Φτελιά, Фтелия[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Гръче
Πτελέα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 860 m
Население (2001) 56/70[1] души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 17 километра западно от Костур, в североизточното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Дреновени. Селото се дели на две махали - Горно и Долно Гръче, които от 1961 година се смятат за отделни селища (на гръцки Άνω Πτελέα и Πτελέα или Κάτω Πτελέα), съответно с 56 и 70 жители. В околностите на Гръче има четири параклиса - „Свети Онуфрий“, „Свети Илия“, „Света Богородица“ и „Свети Анастасий“.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Между Гръче и Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 143 година е играел важна роля по времето на император Адриан. Каменната църква „Свети Николай“ в селото е от XV век.

Според Тодор Симовски първоначално селото се състои от пет махали – Монастирец, Клясовисо, Иляница, Лудишица, Бела църква с общо 700 къщи, но в края на XVIII век е съсипано от Али паша Янински и жителите му са изселени в Епир. След 30 години някои се връщат и правят ново село от две махали.[4]

В края на XIX век Гръче е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гръче има 195 жители българи хистияни.[5] В 1890 година е построена каменната църква „Свети Димитър“.

В началото на XX век всички жителите на Гръче се отказват от Цариградката патриаршия и минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гратче има 208 българи екзархисти.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя Гредци като гръцко село със 198 жители.[7] Според Христо Силянов в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[8]

Според Георги Константинов Бистрицки Гръче преди Балканската войнаима 30 български къщи,[9] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[10]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. През 20-те години в Гръче са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 32 жители бежанци от 333.[11] В 1928 година е прекръстено на Фтелия (в превод бряст). През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[12]

По време на Гражданската война селото пострадва силно – 60 души са убити, а десетки се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова миграция към градовете в Гърция и отвъд океана.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 318 души
  • 1920 – 287 души
  • 1928 – 333 души
  • 1940 – 462 души
  • 1951 – 83 души
  • 1961 – 189 души
  • 1971 – 148 души
  • 1981 – 170 души
  • 1991 – 0 души

ЛитератураРедактиране

  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23-31.

ЛичностиРедактиране

Родени в Гръче
Български революционери, участници в Охрана
  •   Пандо Главинов, Пандо Ставров, Пальо Ставров, Паскал Ставров, Кръсто Ставрев, Ташо Главинов, Зисо Ильов, Нуме Ставровски, Ильо Шукалов, Спиро Шукалов, Томе Джуваров, Филе Шукалов, Петро Шукалов, Тимьо Шукалов, Доне Шукалов, Вангел Главинов, Нуме Каралиев и Васил Ильов[13]
Починали в Гръче

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране