Гълъмбица

планина в Западна Македония, Гърция
(пренасочване от Алевица)
Тази статия е за планината. За пещерата край Костур вижте Гълъмбица (пещера).

Гълъмбица[1][2] или Галомбица (в нестрамския и костенарийския говор) или Алѐвица[3] (на гръцки: Αλεβίτσα) е планина в Костурско, Западна Македония, Гърция.[3]

Гълъмбица
Αλεβίτσα
Двете махали на Нестрам, над горната е връх Брателец
Двете махали на Нестрам, над горната е връх Брателец
40.4563° с. ш. 20.9561° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отГрамос
Най-висок връхАлевица
Надм. височина1589 m

Местоположение

редактиране

Планината е разположена в западната част на Костурско, на границата с Албания (гранични пирамиди № 36 - № 66). Има продълговат вид с посока североизток - югозапад и е част от планинската верига на Северен Пинд. Простира се между реките Бистрица, наричана тук Белица, на гръцки Алиакмонас, на юг и изток и Девол в Албания на запад, които извират съответно от планините Грамос и Морава. На юг е отделена от Грамос и Горуша (Войо) от Белица и левия ѝ приток Слимнишката река, докато на север е отделена от планината Флацата от Четирската река. Групата, която няма специално име на гръцки, се обозначава с името на най-високия си връх.[3]

На картата на австро-унгарския генерален щаб частта от планината северно над Пеликат е обозначена като Шестар (Šeštar), тази източно над Яновени като Галовица (Galovica), тази източно над Омотско като Воле (Vole) и тази северно над Нестрам като Орошец (Orošec).[4] На картата си на Костурско Георги Христов нарича цялата планина Гълъмбица.[5]

Описание

редактиране

Съставена е от конгломератни скали и пясъчници. Най-високият връх е едноименният Алевица 1589 m в северозападната част на планината, североизточно над Яновени (Янохори) и южно над Калевища (Кали Вриси), който днес дава и името на цялата планинска група,[3] която на български се нарича традиционно Гълъмбица.[1]

Георги Христов пише за Гълъмбица:

Гълъмбица не по-малко от южната си съседка удивлява и смайва със своите вълшебни красоти. Нейните кръстосващи се и преплитащи се, поради по-сложната ѝ структура, многочислени топографски форми, истински стихийни образи, със своето чаровно влияние, властно обхващат и пленяват.[6]

Със северозападния си край Гълъмбица се свързва с Морава планина. Тук я облазува вододела между водите на реките Девол и Белица, която откъм юг и запад я отделя последователно от подножието на върха Грамос, от североизточно разклонение на Денската планина и северното чело на Горуша. На изток до с. Калевища Гълъмбица се разклонява на североизток и югоизток... По билото на първия клон върви сегашната етническа и административна граница на Костурско... Другият по-големият... свършва на юг с върха Воле, издигащ се величествено над р. Белица и опиращ се до коритото ѝ със своите скалици и стръмни рътове, стърчащи над огромна пропаст.[6]

Флората и фауната на Гълъмбица планина не се различават много от тия на Одре и Горуша. Простряни стройни борови, букови и храсталакови гори расят много по-голямата част на повърхнината на планината и нейния клон. Кестенови гори липсват отсвякъде. Югоизточните им разклонения са слабо залесени. Склоновете на долове и долини по тях са облечени само и то предимно с храсталаци. Намират тук прибежище почти всички местни диви животни: мечката, вълкът, дивата свиня, заекът, лисицата, дивата коза, фазанът, дивият петел, горската яребица, пъдпъдъкът, гълъбът и др. диви птици.[7]

Върхове
Име Име Височина Местоположение Държава
Αετοφωλιά 1195 m[3] в северната част на планината, западно над Зеленград (Месоврахо)  
Алевица Αλεβίτσα 1580 m[3] на главното било, в северозападната част на планината, североизточно над Яновени (Янохори) и южно над Калевища (Кали Вриси)  
Αμμούδα 1546 m[3] на централното било, в централната част на планината  
Бидо Bido 1365 m граничен връх, пирамида № 59, северно над Пилкати (Монопило)    
Брателец Μπράτελετς, Δίδυμο 1120 m[3] северно над Горни Нестрам (Несторио)  
Буф Μπούφι 1433 m[3] на централното било, в югоизточната част на планината, североизточно над Дряново (Гликонери)  
Воле Βόλια, Βάλια 1367 m на централното било, в централната част на планината, западно от връх Елинца  
Волче Λυκορράχη, Βόλτσε 1180 m[3] западно над Горни Нестрам (Несторио)  
Βρυζαριές 1214 m[3] граничен връх, пирамида № 48[8]    
Гинкова Χελώνα, Γκίνκοβα 1424 m[3] граничен връх, пирамида № 55,[8] северно над Яновени (Янохори) и южно над Видово (Видохова)    
Град Κάστρο 1017 m[3] източно над Долен Нестрам (Несторио)  
Гяполи 1308 m южно от Видово  
Диегур Djegur граничен връх, пирамида № 62, северно над Слимница (Трилофо)    
Δύο Λόφοι 1114m[3] в северните части на планината, югозападно над Ревани (Дипотамия)  
Еленица Ελενίτσα 892 m[3] в северните части на планината, северно от Долно Папратско (Като Птелея) и западно от Чърчища  
Елинца Ελίντσα, Ελάφι 1469 m[3] на централното било, в югоизточната част на планината, източно от Воле  
Извор Izvorit 1495 m граничен връх, пирамида № 65, северозападно над Слимница (Трилофос) и южно от Аръз    
Ύψωμα Ταξιαρχίας 1283 m[3] граничен връх, пирамида № 50[8]    
Камата Καμάτα 1332 m - 1200 m[3] в югоизточната част на планината, северно над Дряново (Гликонери)  
Камено Καμμένα 1263 m[3] в централната част на планината, североизточно от Амуда  
Караули Καραούλι, Παρατηρητήριο 1336 m[3] на централното било, в югоизточната част на планината, североизточно над Дряново (Гликонери)  
Κάστρο 1214 m[3] в северната част на планината, южно над Зеленград (Месоврахо)  
Κόκκινη Ράχη 1017 m[3] в северните части на планината, северно над Ревани (Дипотамия)  
Кондра Полинга Κόντρα Πολίγκα, Κόντρα граничен връх, пирамида № 60, северно над Пилкати (Монопило)    
Конопице Κονοπίτσε, Κονοπίτσες 1380 m - 1337 m[3] в западната част на планината, североизточно над Слимница (Трилофос)  
Кростава Κροστάβα, Guri Mushk 1037 m[3] граничен връх, пирамида № 39[8]    
Куьовица Κουγιοβίτσα, Κρούκιτ 1461 m[3] граничен връх, пирамида № 63,[8] северно над Слимница (Трилофо)    
Кури Δρυόβουνο, Κουρί 846 m[3] в северните части на планината, северно над Дреничево (Кранохори) и южно над Чърчища  
Лаксенти Λαξεντή, Λαξένη 1108 m[3]  
Малка Алевица Μικρή Αλεβίτσα 1580 m[3] на главното било, югоизточно от Алевица  
Манастир, Манастирски брег Μπρέγκου Μαναστήριτ, Bregu i Manastirit 1495 m[3] граничен връх, пирамида № 66,[8] северозападно над Слимница (Трилофос) и южно от Аръз    
Николер Νικολέρι, Νικολέρ 1349 m[3] в северната част на планината, югоизточно над Зеленград (Месоврахо)  
Ондрия Τριγωνομετρικό, Όντρια 1101 m[3] северно от Стенско (Стена) и Стенската река, която го отделя от Брателец  
Орешче Oρέσκα, Ορέτσικο 1102 m на централното било, в югоизточната част на планината, югозападно над Долни Нестрам (Несторио), над Орешче  
Тръстика Περήφανο 972 m[3] над бившето село Тръстика  
Петре Пелени Πέτρινο, Πετρέ Πελένι 1323 m[3] на централното било, в централната част на планината, западно над Стенско (Стена), югоизточно от Амуда и североизточно от Елинца  
Пиу Πίου 1228 m[3] в западната част на планината, източно от Слимница (Трилофос) и западно от Пилкати (Монопило)  
Πλαγιές 1043 m[3] в северните части на планината, северозападно над Гърлени (Хионато)  
Πλατειά Κορυφή 1137 m[3] в северните части на планината, югоизточно над Гърлени (Хионато)  
Попов връх Πόποβαρ, Πόποβαρ, Μανούση 1111 m[3] в северните части на планината, западно от Горно Папратско (Ано Птелея)  
Построва Ποστρόβα 1113 m[3] граничен връх, пирамида № 44[8]    
Ревани Ρεβένι, Οχυρό 1116 m[3] в северните части на планината, югоизточно над Ревани (Дипотамия)  
Света Петка Αγία Παρασκευή 1015 m[3]
Свети Илия Προφήτης Ηλίας 1040 m[3] в северните части на планината, западно от Долно Папратско (Като Птелея)  
Стеничка Βράχος, Τσαμ Αστένα,[3] Στενίτσκα 1305 m[3] североизточно над Омотско (Ливадотопи)  
Τρία Αυγά 1400 m[3] на централното било, в централната част на планината, югоизточно от Малка Алевица и северозападно от Амуда  
Τρίλοφος 1118 m[3] в северните части на планината североизточно от Гърлени (Хионато) и южно от Тръстика (Акондио)  
Χρυσή Πέτρα 1360 m[3] граничен връх, пирамида № 61,[8] северно над Пилкати (Монопило)    
Τσουτσούλια 918 m[3] в северните части на планината, югоизточно от Горно Папратско (Ано Птелея) и югозападно от Дреничево (Кранохори)  
Чарши Τσαρσί, Καλλιθέα 1200 m[3]
Чука Νταλίπες 1112 m[3] граничен връх, пирамида № 43,[8] северозападно от Шак (Комнинадес) и югоизточно от Пончара    
Чума Τσούμα 1125 m[3]
Шулери и Закве Shuleri i Zakve ЮИ от Аръз и ЮЗ от Кютеза[9]  
  1. а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  2. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос. София, Български писател, 1984. с. 580.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 364. (на гръцки)
  4. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
  6. а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 17.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 18.
  8. а б в г д е ж з и Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά - Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια - Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 99. (на гръцки)
  9. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.