Дреничево

селище в Гърция, Западна Македония

Дренѝчево или понякога Дранѝчево[1] (изписване до 1945 година: Дрѣничево; на гръцки: Κρανοχώρι, Кранохори, катаревуса: Κρανοχώριον, Кранохорион, до 1928 година Δρανίτσι, Драници[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Дреничево
Κρανοχώρι
— село —
Гърция
40.4575° с. ш. 21.0992° и. д.
Дреничево
Западна Македония
40.4575° с. ш. 21.0992° и. д.
Дреничево
Костурско
40.4575° с. ш. 21.0992° и. д.
Дреничево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина780[1] m
Население192 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 15 километра югозападно от град Костур и на 1 километър на запад от пътя Костур - Нестрам.[1]

Етимология

редактиране

Името на селото произлиза от дрян.[3]

Античност

редактиране

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година е играел важна роля по времето на император Адриан.[4]

В Османската империя

редактиране

Към края на XIX век Дреничево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреничево има 280 жители българи хистияни и 20 българи мохамедани.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Учителят Михаил Кимов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Иван Стефанов, учител в Четирок.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреничево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 49 къщи.[8]

В началото на XX век всички жителите на Дреничево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреничево има 382 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя Дреничево като смесено българо-турско село с 250 жители българи и 25 турци.[10][11] Същата година четата на Никола Андреев убива гъркоманите Наум Христов (28 май) и Константин Стоянов (14 юни) в нивите им край селото.[12]

През февруари 1907 година османски части успяват да убият трима четници на ВМОРО, обградени в Дреничево.[13] В статистиката на гръцкия учен Атанасиос Халкиопулос („Македония : Етнографска статистика на Солунския и Битолския вилает“) Драничево е посочено с 250 жители българи и 25 мохамедани.[14]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Драници (Δρανίτσι) има 35 семейства, от които 5 мюсюлмански и 30 „схизматични“.[15]

Според Георги Константинов Бистрицки Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Дреничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дреничово е обозначено като българско селище.[18]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреничево има 50 къщи славяни християни и 3 къщи турци.[19] След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство. През 20-те години мюсюлманското население на Дреничево се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 6 семейства и 17 души.[20][21][1]

В 1927 година е прекръстено на Кранохорион (в превод Дряново). По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация Охрана, а в 1943 година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[22]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно - 37 души са убити, а 131 се изселват в Югославия и другите социалистически страни.[23][1] 69 деца са изведени от комунистическите части извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци.[24]

Жителите населото се препитават предимно със земеделие. Дреничево е известно с боба си и лещата си.[25][1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 301[1] 289[1] 305[1] 372[1] 160[1] 226[1] 219[1] 214[1] 249[1] 270 245

Личности

редактиране
Родени в Дреничево
  •   Андон Лазов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  •   Аргир Дренички, деец на ВМОРО[27]
  •   Георги Михайлов Антонов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[28], загинал през Първата световна война[29]
  •   Гиро Дранитски, деец на ВМОРО[30]
  •   Иван Кукулев, гръцки андартски деец
  •   Тома Трифоновски (1939 – 2010), виден български художник
  •   Пандо Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[31]
  •   Христо Колов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  •   Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  •   Щерьо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[34]
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонски)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 440.
  4. Αρχαιολογικό Μουσείο // Δήμος Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2016-10-24. Посетен на 14 октомври 2020 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  7. Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908 // Архивиран от оригинала на 2013-12-23. Посетен на 2012-03-18.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонски)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Δρανίτσι[неработеща препратка]
  12. Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, номера 202 и 203
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170.
  14. A. Chalkiopoulos 1910: Ethnic statistics of Thessaloniki and Monastir vilayet. Athens. Haji & M.-CH. 1910
  15. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  16. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  18. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035956/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/059.htm, посетен на 28 февруари 2008 
  21. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  24. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  25. Δήμος Νεστορίου, архив на оригинала от 10 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071010234334/http://www.nestorio.gr/vilages.html, посетен на 28 февруари 2008 
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
  27. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155-156.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 457.
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 9, 10
  30. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 171.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 428.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357. Вероятно идентичен с Христо Колов.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517.