Отваря главното меню

Дреничево или понякога Драничево (изписване до 1945 година Дрѣничево; на гръцки: Κρανοχώρι, Кранохори, катаревуса: Κρανοχώριον, Кранохорион, до 1928 година Δρανίτσι, Драници[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 270 жители.

Дреничево
Κρανοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 780 m
Население (2001) 270 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 15 километра югозападно от град Костур и на 1 километър на запад от пътя Костур - Нестрам.

ИсторияРедактиране

Името на селото произлиза от дрян.[2]

В Османската империяРедактиране

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 143 година е играел важна роля по времето на император Адриан.

Към края на XIX век Дреничево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреничево има 280 жители българи хистияни и 20 българи мохамедани.[3] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4]. Учителят Михаил Кимов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Иван Стефанов, учител в Четирок.[5]

В началото на XX век всички жителите на Дреничево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреничево има 382 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя Дреничево като смесено българо-турско село с 250 жители българи и 25 турци.[7][8] Същата година четата на Никола Андреев убива гъркоманите Наум Христов (28 май) и Константин Стоянов (14 юни) в нивите им край селото.[9]

През февруари 1907 година османски части успяват да убият трима четници на ВМОРО, обградени в Дреничево.[10] В статистиката на гръцкия учен А. Халкилопулос Драничево е посочено с 250 жители българи и 25 мохамедани[11].

Според Георги Константинов Бистрицки Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Дреничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство. През 20-те години мюсюлманското население на Дреничево се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 6 семейства и 17 души[14][15]

В 1927 година е прекръстено на Кранохорион (в превод Дряново). По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация Охрана, а в 1943 година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[16]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно - 37 души са убити, а 131 се изселват в социалистическите страни.[17] 69 деца са изведени от комунистическите части извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци.[18]

Днес селото е трето по големина в дема след Нестрам и Ревани и жителите му се препитават предимно със земеделие. Дреничево е известно с боба си.[19]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 301 души
  • 1920 – 289 души
  • 1928 – 305 души
  • 1940 – 372 души
  • 1951 – 160 души
  • 1961 – 226 души
  • 1971 – 219 души
  • 1981 – 214 души
  • 1991 – 249 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Дреничево
  •   Андон Лазов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  •   Аргир Дренички, деец на ВМОРО[21]
  •   Георги Михайлов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[22]
  •   Гиро Дранитски, деец на ВМОРО[23]
  •   Иван Кукулев (Ιωάννης Κουκούλης), гръцки андартски деец, преследван от българите, заради гъркомания, бяга в Лариса, през август 1904 година се присъединява към четата на Павлос Мелас, който му дава мисия да привлече капитаните и Александрос Караливанос и Сотириос Висвикис в Кожани, участва в нападението на българското село Прекопана, сблъсъка в Неред и нападението на Зелениче през ноември 1904 г., по-късно, по здравословни причини, заминава за Атина, след възстановяването си се установява в Лариса, където помага за разкриването на дейците на българския комитет, след Младотурската революция в 1908 г. се завръща в Дреничево[24]
  •   Тома Трифоновски (1939 – 2010), виден български художник
  •   Пандо Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[25]
  •   Христо Колов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  •   Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
  •   Щерьо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[28]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δρανίτσι -- Κρανοχώρι
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 440.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori.
  8. Δρανίτσι
  9. Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, номера 202 и 203
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.
  11. A. Chalkiopoulos 1910: Ethnic statistics of Thessaloniki and Monastir vilayet. Athens. Haji & M.-CH. 1910
  12. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori.
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori.
  19. Δήμος Νεστορίου
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405.
  21. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155-156.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 457.
  23. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 171.
  24. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 83 - 84. (на гръцки)
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 428.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 357. Вероятно идентичен с Христо Колов.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 516.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 517.