Гулиелмо Гонзага
Гулиелмо Гонзага (на италиански: Guglielmo Gonzaga, * 24 април 1538 в Мантуа, † 14 август 1587 в Гойто) от род Гонзага е от 1550 г. 3-ти херцог на Мантуа, маркграф на Монферат и от 1574 г. херцог на Монферат.
| Гулиелмо Гонзага | |
|---|---|
|
3-ти херцог на Мантуа и маркграф на Монферат |
|
 |
|
| Наследил | Франческо III Гонзага |
| Наследник | Винченцо I Гонзага (1562–1612) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | род Гонзага |
| Баща | Федерико II Гонзага |
| Майка | Маргарита Палеологина (1510–1566) |
| Брак | Елеонора Австрийска |
| Герб |
.svg) |
| Гулиелмо Гонзага в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Той е вторият син на херцог Федерико II Гонзага (1500–1540) и втората му съпруга Маргарита Палеологина (1510–1566), дъщеря на маркграф Вилхелм XI от Монферат († 1518) от династията Палеолози.
Той наследява на трона починалия през 1550 г. свой бездетен брат Франческо III Гонзага.
УправлениеРедактиране
По договора в Като-Камбрези е потвърден неговия титул маркиз на Монферато. През 1569 година в маркграфството има въстание с искане за автономия. През 1574 година статуса на маркграфството е повишено на херцогство на Монферат.
Гулелмо I Гонзага покровителства живописци, музиканти (той самият е композитор) и колекционира произведения на изкуството.
БракРедактиране
Гулиелмо се жени на 26 април 1561 г. в Мантуа за ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (* 2 ноември 1534, † 5 август 1594) [1], дъщеря на император Фердинанд I и Анна Ягелонина от Бохемия и Унгария. Въпреки гърбавостта си той имал щастлив брак. [2] Двамата имат три деца:
- Винченцо I Гонзага (1562–1612), 4-ти херцог на Мантуа и Монферат от 1587
- Маргарита Гонзага (* 27 май 1564, † 6 януари 1618), ∞ 24 февруари 1579 за Алфонсо II д’Есте (1533–1597), херцог на Ферара
- Ана Катерина Гонзага (* 17 януари 1566, † 3 август 1621 като монахиня), ∞ 14 май 1582 за Фердинанд II (1529–1595), ерцхерцог на Австрия-Тирол.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Constantin von Wurzbach: Eleonore von Oesterreich. Nr. 53. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 161.
- ↑ Edith Schlocker: Schloss Ambras: Des Kaisers unglückliche Töchter. Die Presse, 25. Juli 2010, abgerufen am 26. Juli 2010 (Die Ausstellung Nozze italiane illustriert die Heiratspolitik der Habsburger. Im Zentrum stehen drei nach Italien verheiratete Töchter Ferdinands I.)