Уикипедия

Маргарита Гонзага (1564 – 1618)

херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
(пренасочване от Маргарита Гонзага (1564-1618))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргарита Гонзага.

Маргарита Барбара Гонзага (на италиански: Margherita Barbara Gonzaga; * 27 май 1564, Мантуа; † 6 януари 1618) от рода Гонзага е принцеса от Мантуа и чрез брак херцогиня на Ферара, на Модена и Реджо (24 февруари 1579 – 27 октомври 1597).

Маргарита Гонзага
Margherita Gonzaga
херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
Родена
Починала
6 януари 1618 г. (53 г.)
ПогребанаМантуа, Италия
РелигияКатолицизъм
Управление
Период27 февруари 1579 –
27 октомври 1597
ПредшественикБарбара Австрийска
НаследникВирджиния де Медичи
Други титлипринцеса на Мантуа
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
РодГонзага по рождение
Есте по брак
БащаГулиелмо Гонзага
МайкаЕлеонора Австрийска
Братя/сестриВинченцо I Гонзага
Ана Катерина Гонзага
СъпругАлфонсо II д’Есте (24 февруари 1579 – 27 октомври 1597)
Децаняма
Маргарита Гонзага в Общомедия

Произход редактиране

Тя е най-голямата дъщеря на Гулиелмо Гонзага (* 1538, † 1587), от 1550 г. 3-ти херцог на Мантуа, маркграф на Монферат и от 1574 г. херцог на Монферат, и на съпругата му Елеонора Австрийска (* 1534, † 1594) от династията Хабсбурги. Нейни дядо и баба по бащина линия са херцог Федерико II Гонзага и Маргарита Палеологина, а по майчина – император Фердинанд I и Анна Ягелонина.

Има брат и сестра:

Биография редактиране

На 24 февруари 1579 г. Маргарита се омъжва за Алфонсо II д’Есте (* 1533 , † 1597), херцог на Ферара, Модена и Реджо от Дом Есте, внук на крал Луи XII. Тя е неговата трета съпруга. Всъщност след като получава була от папа Пий V през 1567 г., в която е приканен да има законни деца, ако не иска Есте да загубят Херцогство Ферара, Алфонсо е принуден да сключи трети брак.[1] За Гулиелмо, бащата на булката, бракът означава подновяване на древен съюз с Херцогство Ферара, също и с оглед на експанзионистичните цели на Велико херцогство на Тоскана към по-малките херцогства като тези на Мантуа, Ферара и Парма.[2] Всъщност Гулиелмо следва този брак с друг през 1581 г.: този между неговия първороден син Винченцо и Маргарита Фарнезе, дъщеря на Алесандро, херцог на Парма и Пиаченца.[2]

В двора на Есте Маргарита, любителка на музиката, стартира женската танцува група и женската музикална група[3] (група от певици и музикантки). Тя също се заобиколя с учени дами като Тарквиния Молца, поетеса и музикантка.[4]

И с третия си брак Алфонсо остава без законни наследници. Усилията му да избегне анексирането на херцогството, феодално владение на Църквата, към Светия престол, както и участието му в кръстоносния поход срещу турците, са напразни[5]: след смъртта му през 1597 г. папа Климент VIII не признава наследството на Чезаре д’Есте, произлизащ от извънбрачния син на Алфонсо I д’Есте.

 
Дворецът на Есте във Ферара

Въпреки това голяма част от херцогския дворец и прилежащата градина остават собственост на семейство Есте и следователно на Маргарита.[6] Дворът обаче трябва да се премести в Модена, в чието херцогство семейство Есте остава начело на управлението за други поколения.[7]

 
Доменико Фети, Маргартита Гонзага получава модела на църквата „Св. Урсула“, ок. 1615 г.

След смъртта на нейния съпруг през 1597 г. Маргарита се връща в родния си град Мантуа при брат си херцог Винченцо I Гонзага, херцог на Мантуа и Монферат. Тя се посвещава на филантропски дейности, които вече е предприела във Ферара. Поради това основава манастира „Св. Урсула“ на 31 октомври 1599 г.[8] Той на практика се превръща в двор, паралелен на херцогския, посветен на религиозното посвещение и на личния престиж, чествайки и двата двора чрез художествени поръчки[9], по-специално с изобразителните произведения на монахинята Лукрина Фети, сестра на Доменико Фети, художник от двора на херцог Фердинандо Гонзага.

Маргарита умира на 6 януари 1618 г. в Мантуа на 53-годишна възраст.

Източници редактиране

  • Newcomb, Anthony (1980). The Madrigal at Ferrara, 1579 – 1597. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 0-691-09125-0.
  • Nutter, David (September 1985). „Il sesto libro de' madrigali a sei voci (1595)“. Notes: Quarterly Journal of the Music Library Association 42 (1): 149 – 151. ISSN 1534-150X, ISSN 0027 – 4380.
  • Cynthia A. Gladen, Suor Lucrina Fetti: pittrice in una corte monastica seicentesca in I monasteri femminili come centri di cultura fra Rinascimento e Barocco, Roma 2005, Edizioni di storia e letteratura
  • Raffaele Tamalio, MARGHERITA Gonzaga, duchessa di Ferrara, Modena e Reggio, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008

Бележки редактиране

  1. ↑ Italica - Rinascimento Архив на оригинала от 2008-03-28 в Wayback Machine.
  2. ↑ а б [неработеща препратка]
  3. ↑ [неработеща препратка]
  4. ↑ [неработеща препратка]
  5. ↑ [неработеща препратка]
  6. ↑ [неработеща препратка]
  7. ↑ [неработеща препратка]
  8. ↑ Cynthia A. Gladen, cit., с. 126.
  9. ↑ Cynthia A. Gladen, cit., с. 124.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita Gonzaga (1564-1618) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маргарита_Гонзага_(1564_–_1618)&oldid=11926050“.