Фердинанд II (Тирол)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд II.
Фердинанд II (на немски: Ferdinand II, * 14 юни 1529 в Линц; † 24 януари 1595) от фамилията Хабсбург е ерцхерцог на Австрия и княжески граф на Тирол от 1564 г., щатхалтер на Бохемия (1547 – 1567).
|
Фердинанд II фон Тирол Ferdinand II |
|
|---|---|
| ерцхерцог на Австрия | |
 |
|
| Управление | 1564 – 1595 |
| Наследил | Фердинанд I (Свещена Римска империя) |
| Наследник | Рудолф II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Други титли | граф на Тирол |
| Семейство | |
| Баща | Фердинанд I |
| Майка | Анна Ягелонина |
| Бракове |
Филипина Велзер Ана Катерина Гонзага |
| Потомци | Андреас Австрийски, Карл фон Бургау, Филип, Мария, Анна Катерина, Анна Тиролска |
| Герб |
 |
|
Фердинанд II фон Тирол Ferdinand II в Общомедия |
|
Произход и управлениеРедактиране
Той е вторият син на римско-немския крал и по-късен император Фердинанд I (1503 – 1564) и на Анна Ягелонина (1503 – 1547). Той е брат на император Максимилиан II.
През 1547 г. баща му го поставя начело на управлението на Бохемия.[1] През 1556 г. той ръководи похода против турците в Унгария.
След смъртта на баща му през 1564 г. Фердинанд получава според завещанието му владението на Тирол и австрийския Форланде (Форарлберг, Брайсгау, Маркграфство Бургау и други). По желание на Максимилиан II той остава обаче до 1567 г. като бохемски щатхалтер в Прага.
ИзкуствоРедактиране
Фердинанд е образован, обича изкуството и говори няколко езика. През късните му години той е много обичан.
При него работи фламандският художник и автор на гравюри Антон Бойс /наречен Антон Вайс/ (род.между 1530 и 1550 – в края на 1593). Като придворен художник на ерцхерцог Фердинанд II, Бойс рисува поредица от съвременни и исторически портрети на членовете на императорската династия Хабсбурги.
Сега неговата колекция се намира в Музея на история на изкуството във Виена.
Съществува предположение, че именно Фердинанд II е противника на саксонския курфюрст Йохан Фридрих Великодушния на картината от 1548 година „Курфюрст Йохан Фридрих Великодушни играе шах с испански дворянин“. То се опира на несъмнено негово портретно сходство с персонажа, изобразен на картината[2].
Замък АмбрасРедактиране
Фердинанд II през 1563 година става суверен на провинция Тирол, той наема италиански архитекти за преустройване на средновековната крепост в ренесансов замък „Амбрас“ в Инсбрук. В замъка Амбрас той създава великолепни колекции от картини, скулптури, оръжия, украшения и т.н.
замъка на гравюра Матеус Мериан
Рицарски доспехи
Испанската зала
БраковеРедактиране
От 1557 г. той е женен тайно за Филипина Велзер (1527 – 1580), дъщеря на патриций от Аугсбург, която му ражда няколко деца. През 1561 г. император Фердинанд I признава брака му, при условие че се пази в тайна. Децата получават името „фон Австрия“, и могат да имат претенции, само ако цялата мъжка фамилия Хабсбург измре.[3]
Още когато съпругата му е жива, той иска през 1573 г. ръката на своята седемгодишна племенница Ана Катерина Гонзага[4], дъщеря на херцог Гулелмо Гонзага, от Мантуа и Елеонора Австрийска (по-малката сестра на Фердинанд).
След смъртта на Филипина 1580 г., той се жени на 14 май 1582 г. в Мантуа за втори път за своята вече 16-годишна племенница Ана Катерина Гонзага.[5]
портрет на Фердинанд, худ. Лукас Кранах Стари
Ана Катерина Гонзага, принцеса от Мантуа
.jpg)
ДецаРедактиране
- Брак от 1557 година с Филипина Велзер (* 1527, † 24 април 1580)
- Андреас Австрийски (1558 – 1600), кардинал и щатхалтер на Нидерландия (1598 – 1600)
- Карл фон Бургау (1560 – 1618), маркграф на Бургау
- Филип (1562 – 1563) и Мария (1562 – 1563)
- 2 брак от 14 май 1582 с Ана Катерина Гонзага (* 17 януари 1566, † 3 август 1621 като монахиня)
- Мария (1583 – 1584)
- Анна Катерина (1584 – 1649), монахиня
- Анна Тиролска (1585 – 1618) – омъжена за братовчед си император Матиас
СмъртРедактиране
Ерцхерцог Фердинанд умира на 24 януари 1595 г. Заради сключения договор неговите деца нямат право на наследство и така Тирол попада след смъртта му отново на другите две хабсбургски линии: на Рудолф II и Максимилиан III Хабсбург.
ЛитератураРедактиране
- Constantin von Wurzbach: Ferdinand, Erzherzog von Oesterreich, Graf von Tirol und der Vorlande. Nr. 86. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 193 – 195.
- Franz Krones: Ferdinand (Erzherzog von Österreich). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 697 – 700.
- Josef Hirn: Erzherzog Ferdinand von Tirol. Geschichte seiner Regierung und seiner Länder. 2 Bände, Wagner, Innsbruck 1885/88.
- Fritz Steinegger: Ferdinand II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 91 f. (Digitalisat).
ИзточнициРедактиране
- ↑ Jörg Konrad Hoensch: Geschichte Böhmens. Von der slavischen Landnahme bis zur Gegenwart. Verlag Beck, München 1997³, ISBN 3-406-41694-2, S. 194ff.
- ↑ Franz Hager. Ölgemälde um 1550: Wer ist der rechte Spieler? (Jan Cornelisz Vermeyen, Holz, 65 x 92 cm (Gotha, Schloßmuseum, Inv.-Nr. 751/705)). ChessBase GmbH.
- ↑ Erzherzog Ferdinand II. (1529 – 1595)
- ↑ Wurzbach: Anna Katherina von Mantua. Nr. 31. In: Biographisches Lexikon. Band 6, Wien 1860, S. 154
- ↑ Sigrid-Maria Größing: AEIOU Glück und Unglück des österreichischen Kaiserhauses, Amalthea-Verlag; S.?.