Алфонсо II д’Есте
Алфонсо II д’Есте (на италиански: II d’Este, * 22 ноември 1533 във Ферара, † 27 октомври 1597 във Ферара) от Дом Есте е последният 5-и херцог на Ферара, Модена и Реджо от 1559 г. до смъртта си.
| Алфонсо II д’Есте | |
|---|---|
| Модена и Реджо | |
_-_Portrait_of_a_Gentleman.jpg) |
|
| Управление | 1559-1597 |
| Наследил | херцог Ерколе II д’Есте (1508–1559) |
| Наследник | Чезаре д’Есте |
| Лични данни | |
| Роден |
22 ноември 1533 г.
|
| Починал |
27 октомври 1597 г.
Ферара |
| Семейство | |
| Баща | херцог Ерколе II д’Есте |
| Майка | Рене Френска (1510–1575) |
| Герб |
.svg) |
| Алфонсо II д’Есте в Общомедия | |
Той е големият син и наследник на херцог Ерколе II д’Есте (1508–1559) и съпругата му Рене Френска (1510–1575), дъщеря на френския крал Луи XII и на Анна Бретонска. По бащина линия е внук на Алфонсо I д’Есте и Лукреция Борджия. Брат му Луиджи д’Есте (1538–1586) е от 1561 г. кардинал.
Алфонсо участва през 1566 г. в похода на зет си император Максимилиан II срещу Османите. През 1574 г. той кандидатства за короната на Полша, но не е избран.
БраковеРедактиране
Алфонсо II д’Есте се жени три пъти:
- през юни 1558 г. с Лукреция Козимо Медичи (1545–1562), дъщеря на велик херцог Козимо I от Флоренция,
- на 5 декември 1565 г. с Барбара Австрийска (1539–1572), дъщеря на император Фердинанд I,
- на 24 февруари 1579 г. с Маргарита Гонзага (1564 – 1618), дъщеря на херцог Гулелмо Гонзага (1538–1587) от Мантуа.
Трите му брака са бездетни. Затова той поставя своя братовчед Чезаре д’Есте, синът на чичо му Алфонсо д’Есте, маркграф на Монтекио, за свой наследник. Папа Климент VIII не признава това, заради извънбрачото раждане на Алфонсо от Монтекио, взема Ферара през 1598 г. и я присъединява към Папската държава.
Алфонсо II издига Ферара. Както неговите предшественици той помага на изкуството и науките.
ИзточнициРедактиране
- Newcomb, Anthony (1980). The Madrigal at Ferrara, 1579-1597. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 0-691-09125-0.
- Nutter, David (September 1985). "Il sesto libro de' madrigali a sei voci (1595)". Notes: Quarterly Journal of the Music Library Association 42 (1): 149–151. ISSN 1534-150X, ISSN 0027-4380.
- Cynthia A. Gladen, Suor Lucrina Fetti: pittrice in una corte monastica seicentesca in I monasteri femminili come centri di cultura fra Rinascimento e Barocco, Roma 2005, Edizioni di storia e letteratura
- Edith Schlocker: Schloss Ambras: Des Kaisers unglückliche Töchter, Die Presse, Nozze italiane, 2010
- Murphy, Caroline P. Murder of a Medici Princess. Oxford: Oxford University Press, 2008. p. 70. ISBN 978-0-19-531439-7
