Густав Фехнер
Густав Теодор Фехнер (на немски: Gustav Theodor Fechner) е германски експериментален психолог. Фехнер е най-известен с това, че разработва психофизиката – изследването на взаимоотношението между психиката и материалния свят. Когато интензивността на стимула се увеличава в геометрична прогресия, психичното усещане се увеличава в аритметична прогресия. В началото на XIX век Имануел Кант предсказва, че психологията никога не би могла да се превърне в наука, защото е невъзможно експериментално да се измерват психичните процеси. Благодарение на работата на Фехнер за първи път учените могат да измерват психиката. Заедно с това, Фехнер разгръща своя философска система, базирана на панпсихизъм и пантеизъм. Той твърди, че Земята е жив организъм, части от който са всички одушевени и неодушевени същества.
Густав Фехнер Gustav Theodor Fechner | |
германски психолог | |
Роден |
Зарки Виелке, дн.Полша |
---|---|
Починал | 18 ноември 1887 г.
|
Националност | Германия |
Учил в | Лайпцигски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Лайпцигски университет |
Густав Фехнер в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 19 април 1801 година в Зарки Виелке (тогава Грос Зерхен), днес Полша, в семейство на пастор. През 1817 г. учи медицина в Дрезден, а от 1818 в Лайпцигския университет. До края на живота си той живее в Лайпциг. Интересът към медицината спада и Фехнер започва да се занимава с физика. От 1834 г. започва да преподава физика в Лайпцигския университет. Изключително педантичен и трудолюбив, Фехнер предпочита да работи върху трудовете си у дома или в кабинета си, като рядко приема гости. Неговата работа му създава известност в града. Между 1837 и 1843 г. той страда от силна загуба на зрение, придружена със симптоми на психическо разстройство, което вероятно се дължи на претоварване и на неговите експерименти със собственото му зрение. През 1840 г. здравето му силно се влошава и Фехнер е принуден временно да се откаже от преподаване. В края на 1843 здравето му се подобрява внезапно, което повлиява на неговото философско мислене.
Умира на 18 ноември 1887 година в Лайпциг на 86-годишна възраст.
Научна дейност
редактиранеПсихофизиката се основава на разбирането за съществуването на материалното и духовното в единство. Фехнер систематизира три фундаментални метода на психофизиката:
- Метода на средната грешка или изчисляването на средната стойност, която представлява най-доброто приближение до голям брой измервания.
- Метода на константните стимули или откриването на количеството различие в стимулацията, необходимо, за да се идентифицира онова различие, което е било полезно за измерването на праговете на усещането и способностите.
- Метода на границите, първоначално наречен метод на едва забележимите различия, за определяне на праговете на зрителната и температурна стимулация.
Философският светоглед на Густав Фехнер е базиран на специфична форма на пантеизъм и панпсихизъм. През 1836 г. е публикувана неговата „Малка книга за живота след смъртта“, където той предлага теорията, че починалите остават да живеят в света, макар и не физически, а като спомен в умовете на своите съвременници. През 1848 е издава книгата „Нана, или за душевния живот на растенията“, където, базирайки се на свое мистично преживяване през 1843, той борави с възможността растителният свят да е одушевен. Тук той развива концепцията си, че начинът, по който гледаме на света, зависи от нашата позиция в него, и че не съществува една-единствена, напълно обективна гледна точка.
„Зенд-Авеста“ (1851) сумира неговия светоглед, включвайки и представата за планетите и за самата Вселена като живи организми. Според Фехнер, всяка по-малка част е включена в състава на по-голямата, и така докато не се достигне до най-съвършената същност, която не е част от нищо по-висше – Бог. По-висшата форма на съществуване е по-съвършена, и по този начин Земята е по-съвършена от своите членове – хората, животните и растенията, които играят ролята на нейни органи. Наричайки своя възглед „Възглед на деня“, Фехнер го противопоставя на „Възгледа на нощта“ в своята книга от 1879 г. Въпреки интереса си към паранормалното, Фехнер предпочита да положи емпиричен фундамент като основа на теорията си, заедно с използването на умозаключението по аналогия, и по този начин той остава настрана от мистиката.
Влияние
редактиранеЗаедно с Вилхелм Вунт и Хайнрих фон Хелмхолц, Фехнер е признат за един от основоположниците на експерименталната психология. Още докато е жив, неговите философски трудове биват пренебрегвани. Панпсихизмът му впечатлява американския психолог и прагматист Уилям Джеймс, който посвещава цяла глава на него в труда си „Плуралистичната вселена“. Джеймс пише:
„ | Точно интензивната конкретност на Фехнер, неговото изобилие от детайли ме изпълва с възхищение. | “ |
Според американския психолог Гранвил Станли Хол:
„ | Той почита фактите като истински учен, но почита виденията на своето въображение като истински воин на Св. Дух. | “ |
Библиография
редактиране- Praemissae ad theoriam organismi generalem (1823).
- Dr. Mises Stapelia mixta (1824). Google (Harvard)
- Resultate der bis jetzt unternommenen Pflanzenanalysen (1829). Google (Stanford)
- Maassbestimmungen über die galvanische Kette (1831).
- Dr. Mises Schutzmittel für die Cholera (1832). Google (Harvard) – Google (UWisc)
- Repertorium der Experimentalphysik (1832). 3 volumes.
- Volume 1. Google (NYPL) – Google (Oxford)
- Volume 2. Google (NYPL) – Google (Oxford)
- Volume 3. Google (NYPL) – Google (Oxford)
- (ed.) Das Hauslexicon. Vollständiges Handbuch praktischer Lebenskenntnisse für alle Stände (1834 – 38). 8 volumes.
- Das Büchlein vom Leben nach dem Tode (1836). 6th ed., 1906. Google (Harvard) – Google (NYPL)
- (English) On Life After Death (1882). Google (Oxford) – IA (UToronto) 2nd ed., 1906. Google (UMich) 3rd ed., 1914. IA (UIllinois)
- (English) The Little Book of Life After Death (1904). IA (UToronto) 1905, Google (UCal) – IA (Ucal) – IA (UToronto)
- Dr. Mises Gedichte (1841). Google (Oxford)
- Ueber das höchste Gut (1846). Google (Stanford)
- Dr. Mises Nanna oder über das Seelenleben der Pflanzen (1848). 2nd ed., 1899. 3rd ed., 1903. Google (UMich) 4th ed., 1908. Google (Harvard)
- Zend-Avesta oder über die Dinge des Himmels und des Jenseits (1851). 3 volumes. 3rd ed., 1906. Google (Harvard)
- Ueber die physikalische und philosophische Atomenlehre (1855). 2nd ed., 1864. Google (Stanford)
- Professor Schleiden und der Mond (1856). Google (UMich)
- Elemente der Psychophysik (1860). 2 volumes. Volume 1. Google (ULausanne) Volume 2. Google (NYPL)
- Ueber die Seelenfrage (1861). Google (NYPL) – Google (UCal) – Google (UMich) 2nd ed., 1907. Google (Harvard)
- Die drei Motive und Gründe des Glaubens (1863). Google (Harvard) – Google (NYPL)
- Einige Ideen zur Schöpfungs – und Entwickelungsgeschichte der Organismen (1873). Google (UMich)
- Dr. Mises Kleine Schriften (1875). Google (UMich)
- Erinnerungen an die letzen Tage der Odlehre und ihres Urhebers (1876). Google (Harvard)
- Vorschule der Aesthetik (1876). 2 Volumes. Google (Harvard)
- In Sachen der Psychophysik (1877). Google (Stanford)
- Die Tagesansicht gegenüber der Nachtansicht (1879). Google (Oxford) 2nd ed., 1904. Google (Stanford)
- Revision der Hauptpuncte der Psychophysik (1882). Google (Harvard)
- Kollektivmasslehre (1897). Google (NYPL)
Източници
редактиране- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
- Hall, Granville Stanley. „Founders of Modern Psychology“. New York and London, 1912, p. 171 – 172.
- James, William. „A Pluralistic Universe“, New York, 1909, p. 135.
- Heidelberger, Michael. „Nature form Within: Gustav Theodor Fechner and His Psychophysical Worldview“. Pittsburg, 2004.
Външни препратки
редактиране- Работи в Gustav Theodor Fechner Проект Гутенберт-DE. (На немски)
- Excerpt from Elements of Psychophysics from the Classics in the History of Psychology website.
- Robert H. Wozniak’s Introduction to Elemente der Psychophysik.
- Biography, bibliography and digitized sources in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science