Отваря главното меню

Гьоврен е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

Гьоврен
Панорамен изглед от Гьоврен
Панорамен изглед от Гьоврен
Общи данни
Население 857 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,293 km²
Надм. височина 1386±1 m
Пощ. код 4811
Тел. код 030416
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 18424
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Девин
Красимир Даскалов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Гьоврен
Шукри Саидов
(ГЕРБ)
Гьоврен в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
панорама

Село Гьоврен се намира в Югозападните Родопи на 14 km от гр. Девин и на 52 km от гр. Смолян. Селото има прекрасно южно изложение и е разположено около един от най-големите карстови региони в Родопите. Има изглед към много известни родопски върхове. Над селото е разположен връх „Каба таш“, на който се намира една от най-красивата дестинации за пешеходен, офроуд и селски туризъм. Каба Таш се намира на 1650 m надморска височина. Наблюдава се по-голямата част от Родопите, Пирин, Рила и част от далечните гръцки планини. Село Гьоврен е разположено между двете пещери „Дяволското гърло“ и Ягодинската пещера".

ИкономикаРедактиране

Икономиката на Гьоврен е насочена най-вече в туризъм, картофопроизводството, дърводобив и дървообработване. През лятото е и събирането на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). Селото има стабилна икономика и малка безработица. Съществуват няколко шивашки цеха и ателиета. Текстилните цехове в селото и околността привличат евтина работна ръка, която е в изобилие.

ИсторияРедактиране

Предполага се, че част от населението на село Гьоврен се отделят и образуват днешните села Борино и Грохотно.

Селото влиза в границите на т. нар. Тъмръшката република от 1878 г. Според Българо-турската спогодба през 1886 г. то остава в пределите на Османската империя, но е върнато на България по Букурещкия мирен договор през 1913 г. Селото е опожарено от части на Българската армия през 1913 г., след въстание на местните жители, инспирирано от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република.[1]

През 1872 г. в селото има 50 къщи. През 1920 г. в селото живеят 324 души, през 1946 – 516 души, а през 1965 – 735 души.[2]

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 г., като вакъфско село се споменава и Гьоврен (Gökviran).[3]

В Гьоврен също е провеждан така нареченият възродителен процес, началото на който се поставя през декември 1975 г. и продължава до началото на 1990 г. Въпреки опитите за насилствено разделение на етносите, толерантността се запазва.

РелигииРедактиране

Населението е изцяло съставено от мюсюлманска общност.

НаселениеРедактиране

 
Джамията в селото

Основната част от населението са помаци. Говорим език е българският език.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство село Гьоврен – кмет Идриз Шабанов;
  • Основно училище „П. К. Яворов“ – директор Невен Устов;
  • Детска градина „Радост“ – директор Руфие Шанова;
  • Народно читалище „Светлина“ с фолклорен танцов ансамбъл с ръководител Рамадан Шанов;
  • Мюсюлманско джамийско настоятелство с централна джамия в селото и историческа джамия по пътя Тешел – Триград.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Природна забележителност в местността „Каба таш“ е „Вълчи Камък“.

 
Изглед към джамията в с. Гьоврен
 
Изглед от Каба таш

Редовни събитияРедактиране

  • През годината се честват различни празници, най-значими от тях са двата байрама, които се празнуват на селския площад.
  • Денят Ашура, приготвяне на ашуре и раздаване на близки и съседи.
  • Официален празник на селото е 1 юни. Всяка година се организира футболно първенство и други спортни мероприятия, в които участват различни отбори от студенти, фирми, училището и джамийското настоятелство.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 – 1944 г.. Посетен на 15 декември 2010. Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и помаци провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. „Независимо западно-тракийско правителство“ – всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономисткото правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспатския район са убити свещеникът и секретар-бирникът, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-та пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача „да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието“. На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че „това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата“. Изцяло са опожарени 8 села – Гьоврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьовлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. „имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание“. Въстаническата агитация била пренесена дори сред помашките села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
  2. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
  3. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 15 декември 2010.