Гюргево (община Ковин)

селище в Сърбия
(пренасочване от Гюргево (село))
Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Гюргево (на сръбски: Скореновац или Skorenovac; на унгарски: Székelykeve; на немски: Skorenowatz) е село, разположено в община Ковин, Южнобанатски окръг на Автономна област Войводина, Република Сърбия.

Гюргево
Скореновац
Изглед от Гюргево
Изглед от Гюргево
44.7589° с. ш. 20.9028° и. д.
Гюргево
Страна Сърбия
ОкръгЮжнобанатски окръг
ОбщинаКовин
Надм. височина73 m
Население2501 души (2002)
Пощенски код26228
Телефонен код013
МПС кодKO
Гюргево в Общомедия

Най-близките градове са Ковин - 6 км, Панчево - 30 км и Белград – 46 км.

Село Гюргево е основано през 1869 между село Банатски Брестовац и река Дунав. Селото е основано от унгарски семейства (Palóc), които идват от: Банатско Ново Село (Újfalu), Арменовци (Ürményháza) и Шандорфалва (Sándorfalva), имало е и няколко семейства, дошли от околността на Сегед (Szeged) и Банатски Душановац (Szőlősudvarnok/Rogendorf). В Гюргево през 1869 година е имало 396 души население. По-късно, през 1883 година, идват 645 секеи, и така общото население на Гюргево наброява около 2000 души. През този период, поради отсъствието на диги около реката, всяка година Дунав е излизал от коритото си и е нанасял големи щети на селото и обработваемото му землище. Тази постоянна заплаха от наводнения кара жителите му да се преместят на друго място. Малка група от тях се преселват в Иваново.

Новото село Гюргево е основано през 1886 година, по времето на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария, и е носило името Секейкеве (Székelykeve). Основното население на селото са заселилите се секеи, дошли от Буковина. Заедно с тях в Гюргево се заселват и известен брой немски семейства от Пландище (Zicsifalva) и Плочице (Plosic) и банатски български семейства от Стар Бешенов.

Според унгарската статистика от 1910 година броят на българите в Гюргево е бил 400 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 120 български къщи или 500 българи в Гюргево. По това време църквата в селото е обща за българи и унгарци. До 1934 година всяка трета неделя в нея се служи на банатски български. През 1936 година кмет на селото е българинът Франц Ганчов, чийто баща също е бил кмет.

Исторически названия на района:

  • Zkorenovetz Terra – (1412)
  • Zkorenocz Puszta -
  • Villa Regalis – (1428)

Названия на селото:

  • Гюргево – българско име, дадено му при основаването на селото (1869-1883)
  • Надьдьордфалва (Nagygyörgyfalva) – „Голямо Гюргево“ (1883 - 1886)
  • Скореновац (Skorenowatz) – (използвано от немците през различни периоди)
  • Секейкеве – (Székelykve) – (1886-1922)
  • Скореновац (Skorenovac) – (от 1922)

Население

редактиране
Година Брой унгарци немци българи сърби словаци югославяни
1890 2510 Н/П Н/П Н/П Н/П Н/П 0,00%
1910 4541 73,31% 11,94% 9,69% 1,26% 2,53% 0,00%
1921 4195 81,83% 7,34% 10,27% 0,36% 0,05% 0,00%
1948 4465 84,46% 0,70% 11,22% 3,18% 0,05% 0,00%
1991 3213 80,36% 0,15% 2,53% 9,40% 0,03% 3,36%
2002 2501 86,71% 0,07% 2,99% 5,47% 0,00% 1,04%

Празници и обичаи

редактиране
  • Свети Стефан (Szent István) – селски празник „Кирбай“, който се празнува всяка година на 20 август.
  • Машкаре (Farsang) – карнавален празник, който се провежда през февруари. На него младежите от селото се маскират в животински кожи, носят звънци и гонят „злите духове“. Веселбата на младежите продължава през цялата нощ. Този празник е особено почитан до към 60-те години на 20 век.
  • Баба Марта – обичай, тачен преди всичко от банатските българи в селото.

Личности

редактиране

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране