Уикипедия

Тимишоара

град в Румъния
(пренасочване от Темешвар)

Тимишоа̀ра (на румънски: Timişoara; на унгарски: Temesvár, на банатски български: Timišvár, на немски: Timeswar, Temeschwar или Temeschburg, на сръбски: Темишвар или Temišvar) е град и административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. Със своите 319 279 жители (2011 г.) Тимишоара е третият по големина град в Румъния и е стопански и културен център на Банат. [1] Заема площ 130,5 км². Историческото име на града идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост vár.

Тимишоара
Timişoara
— град —
Знаме
      
Герб
Площадът на победата с катедралата „Три Светители“
Площадът на победата с катедралата
„Три Светители“
45.7597° с. ш. 21.23° и. д.
Тимишоара
Страна Румъния
ОкръгТимиш
Площ130,5 km²
Надм. височина90 m
Население319 279 души (2011)
Първо споменаване1175 г.
Пощенски код300030
Телефонен код02 56
МПС кодTM
Официален сайтwww.primariatm.ro
Тимишоара в Общомедия
Университетът Политехница
Замъкът Жѐчени на Площада на победата

Общи данни

редактиране

Градът е известен като „Виената на Балканите“, защото дълго време е част от Австро-унгарската империя и центърът му, запазен и до днес, напомня за старата Виена. Той е важен университетски център, в който се изучават медицина, механотехника, електротехника, право.

Международното летище е разположено на изток от града. На запад от града е изградено малко частно летище.

Край пешеходна зона в градския център са разположени множество магазини и улични кафета. В двата му края се намират величествената православна катедрала и градската опера. Интересни за туристите са старата градска крепост около площад „Унири“ (Piaţa Unirii), площад „Домплац“ (Domplatz) с неговите внушителни сгради от времето на Австро-унгарската империя, католическата катедрала и сръбската църква.

История

редактиране

През 1154 г. тогавашен Темешвар е споменат за първи път писмено от арабския географ Ал Идриси. През 1718 г., след отблъскването на османското нашествие, градът е присъединен към Австрия и става важен отбранителен пункт. През следващите 2 века той е австрийско и унгарско владение. Историята на Тимишоара е изпълнена с холерни и чумни епидемии, обезлюдявали града, многобройни военни обсади и революции.

През втората половина на 19 век Тимишоара изживява стопанския си и културен разцвет, за което допринасят и изграждането на железопътна линия и прокарването на канал за минаващата през града река Бега. На 12 ноември 1884 г. Тимишоара става първият град в Европа с електрическо улично осветление. На 8 юли 1869 г. се пуска в експлоатация първата конска трамвайна линия. По времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (от 1885 до 1914) се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи – Тимишоара“ (1897) г., а през 1899 г. се електрифицира трамвайният превоз в града.

След Трианонския договор от 1920 г. градът става румънски. На 15 декември 1989 в Тимишоара избухва Румънската революция срещу диктатора Николае Чаушеску и довежда до свалянето му от власт.

Население

редактиране

Градът е известен от столетия с мирното съжителство на многобройни различни националности. Етническият състав на града се променя през годините заедно с преминаването на града към различни държави. През втората половина на 19 век градът е заселен предимно с немци и унгарци, но има и значително румънско, сръбско и българско малцинство. До около 1944 г. немската етническа група е най-голямата в града. Днес преобладаващата етническа група са румънците.

Средногодишният естествен прираст на населението е около –1,5 %. 14,2 % от населението е под 15-годишна възраст, а 4,0 % са над 75 г.

 
Чумният стълб (марианска колона) на Площад „Свобода“
 
Капитолийската вълчица на Площада на победата

Етнически състав

редактиране
№ етнос население (2002) процент
1 румънци 271 677 85,52
2 унгарци 24 302 7,65
3 германци 7157 2,25
4 сърби 6311 1,98
5 цигани 3062 0,96
6 българи 1218 0,38


Личности

редактиране

В 1845 г. тук е роден Йосиф Иванович – най-известният композитор на валсове след фамилията Щраус. Джони Вайсмюлер – световният шампион по плуване, е роден през 1904 г. във Фрайдорф, днес квартал на Тимишоара. Темешвар е родното място на немско-унгарския специалист по история на изкуството Арнолд Хаузер и на тогавашния директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер.

Стопанство

редактиране

Стопанството на Тимишоара, както и на цялата област Румънски Банат, е в истински разцвет. Тук навлизат големи инвестиции от страните от Европейския съюз – предимно от Германия и Италия, както и от САЩ.

Continental AG от години произвежда автомобилни гуми, а понастоящем производството на завода се разширява. Фирмата Linde AG произвежда технически газ, а фирма Dräxelmaier – част от кабелните инсталации за автомобилите BMW и Audi. Северноамериканската фирма Solectron има в западната част на града голям завод за производство на мобилни телефони и GPS уреди.

Международни отношения

редактиране

Побратимени градове

редактиране

Тимишоара е побратимен град с:

Консулства

редактиране

Административно деление на града (квартали)

редактиране
  • Фрайдорф (Freidorf)
  • Зона Одобеску (Zona Odobescu)
  • Фрателиа (Fratelia)
  • Мехала (Mehala) I, II
  • Ронац (Ronaț)
  • Фабрик (Fabric)
  • Елизабетин (Elisabetin)
  • Йозефин (Iosefin)
  • Джирокулуи (Girocului)
  • Чиркумвалациуни (Circumvalaţiunii) I, II, III, IV
  • Соарелуи (Soarelui)
  • Четате (Cetate) (в превод – крепост, историческият център на града)
  • Типографилор
  • Шагулуи (Şagului)
  • Дъмбовица (Dâmboviţa)
  • Стяуа (Steaua)
  • Буковина (Bucovina)
  • Торонталулуи (Torontalului)
  • Калеа Арадулуи (Calea Aradului)
  • Липовей (Lipovei)
  • Блашкович (Blașcovici)
  • Чарда Рошие (Ciarda Roşie)
  • Плопи (Plopi)
  • Гирода (Ghiroda)
  • Кунц (Kuncz)

Източници

редактиране
  1. ↑ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тимишоара&oldid=12119353“.