Уикипедия

ДП (картечница)

лека картечница, калибър 7,62 мм

ДП (Дегтярьов Пехотен, Индекс ГРАУ – 56-Р-321) е лека картечница с калибър 7,62 мм, разработена от Василий Дегтярьов.

ДП-27
Страна СССР
ТипЛека картечница
История на производство и служба
ИзобретателВасилий Дегтярьов
Създаване1927 г.
ПроизводителКовровски завод и др.,  СССР
На въоръжение1928 г. – понастоящем
На служба присписък на страните
КонфликтиКитайска гражданска война, Гражданска война в Испания, Битка при Халхин Гол, Съветско-финландска война (1939 – 1940), Втора световна война, Индокитайски войни, Корейска война Виетнамска война, Гражданска война в Афганистан, Югославски войни, Гражданска война в Либия, Гражданска война в Сирия, Руско-украинска война, горещи точки в постсъветското пространство, разделянето на Полша
Произведени бройки795 000[1]
Вариантивиж Варианти
Габаритни характеристики
Маса11,8 kg (със зареден диск за 47 патрона)[2]
1,6 kg (празен пълнител)[2]
2,7 kg (зареден пълнител)[2]
Дължина1270 mm[2]
Дължина на цевта604,5 mm
(без пламегасителя)[2]
Калибър7,62 mm
Работни характеристики
ДействиеГазово-възвратен механизъм
с личинково затваряне на затвора
Пълнителпълнител за 47 патрона
Боеприпаси7,62 × 54 mm R
Мерни прибориоткрит, секторен
Скорострелност500 – 600
80 (бойна)[2]
Начална скорост840 m/s (патрон с лек куршум)[2]
Ефективна стрелба800 m, максимална до 2500 m[2]
ДП-27 в Общомедия
Съветска лека картечница Дегтярьов m/27. Снимано в музея на пехотата в Микели.

Дегтярьов пехотен става еднин от първите образци стрелково оръжие, създадени в СССР.

История

редактиране

Проектирането на леката картечница Дегтярьов започва през 1923 г. по собствена инициатива.[3] На 22 юли 1924 г. комисия под ръководството на председателя на Стрелковия комитет на РККА Н. Н. Куйбишев провежда изпитание на леката пехотна картечница система Дегтярьов и дава висока оценка на новия образец, отбелязвайки „впечатляващата оригиналност на идеята, безотказната работа, скорострелността, и значителната простота на експлоатация на системата на др. Дегтярьов“[4] Първите десет серийни картечници ДП са произведени в Ковровския завод на 12 ноември 1927 г., след това партия от 100 картечници е предадена за войскови изпитания, според резултатите на които на 21 декември 1927 г. картечницата е приета на въоръжение от РККА.[5]

С приемането на въоръжение от Червената армия работите по ДП и усъвършенстването ѝ не спират. Различни конструктивни промени по ДП-27 водят до създаването от Дегтярьов на образците от 1931, 1934 и 1938 години.

През 1939 г. за скиорските подразделения на РККА е разработена лека зенитна установка-тринога за картечницата ДП.[6]

Картечницата масово се използва като основно оръжие за огнева поддръжка пехотните звена взвод—рота до края на Великата Отечествена война. ДП е на въоръжение и в подразделенията на войските на НКВД за охрана на особено важните предприятия на промишлеността.[7]

Използва се и за стрелба по нисколетящи самолети (в хода на бойните действия е установено, че най-ефективна е стрелбата по преминаващи в пикиране и излизащи от пика самолети-щурмовици).[8]

По време на отбраната на Ленинград използваните за стрелба от стационарни позиции в условията на позиционна война картечници ДП започват да се комплектуват с правоъгъли бронещитове (производството на който е освоено от Ижорския завод).[9]

Трофейни образци ДП се използват от немците.[10] Освен това, за сметка на пленени през Зимната война от 1939 – 1940 г. и по-късни трофеи това е един от най-масовите образци леки картечници във финланската армия в периода на Втората световна война, в т.ч. и поради същественото превъзходство над финската картечница Лахти-Салоранта.

На 29 август 1944 г. народният комисар по въоръженията на СССР Д. Ф. Устинов и началникът на Главното артилерийско управление Н. Д. Яковлев представят модернизираната лека картечница в Държавния Комитет по Отбрана за утвърждаване.[11] Държавният Комитет по Отбрана утвърждава предложените изменения в картечницата, присвоиявайки ѝ името ДПМ (Дегтярьов пехотен модернизиран).

С края на войната картечницата ДП и модернизирания вариант ДПМ са снети от въоръжение в Съветската Армия и широко се експортират в дружествени на СССР страни. На въоръжение в държавите-участници на Варшавския договор състои на въоръжение до 1960-те години. Използва се в Корея, Виетнаме и други държави.

На основа на опита, получен през Втората световна, става ясно, че пехотата има нужда от общовойскова картечница, която съчетава повишената огнева мощ с висока мобилност. В качеството на ерзац-замяна на общовойсковата картечница в звеното рота, на основата на по-ранни разработки, през 1946 г. е създана и приета на въоръжение леката картечница РП-46, представляваща модификация на ДПМ с подаване на боеприпаси чрез патронна лента, което, заедно с по-тежкия ствол, осигурява по-голяма огнева мощ при запазване на приемлива маневреност.

Висока оценка на даденото оръжие дава Владимир Фьодоров – руски, а след това и съветски оръжеен конструктор, който в годините на война работи като консултант по стрелково оръжие в народния комисариат, автор на книги по история на стрелковото оръжие.

Развитие

редактиране

MG е конструиран от колектив, ръководен от Владимир Григориевич Фьодоров и Василий Алексеевич Дегтярьов в Инструментален завод № 2 в Ковров. Причината за разработката е да се подобри и стандартизира оборудването на съветската армия. Първото експериментално оръжие през 1923 г. все още има ремъчно захранване и колела. Следващата версия има пълнител и двунога; След това това е внимателно тествано във войските. През 1927 г. DP доказва качествата си в сравнителна стрелба с MG 13 (Dreyse) на Максим-Токарев. Въведен е в Червената армия през 1928 г. като модел DP . Тъй като дизайнът все още имаше някои проблеми (войските се оплакват, наред с други неща, че двуногата е твърде нестабилна, смяната на цевта е твърде сложна и пълнителят е много труден за зареждане в бойни условия), той е доразвит в DPM, който е въведен през 1944 г.

Функция

редактиране

DP е газово зарядно устройство под налягане с опорно затваряне на капака. Газовото бутало активира ударника, който след това на свой ред освобождава заключващите щифтове. Цевта може да се смени с инструменти. Особеност на оръжието е пластинчатият пълнител, който теоретично побира 49 патрона 7,62 × 54 mm R. На практика той е пълен само с 47 патрона, за да се избегне засядане. ДП има приклад на пушка.

Възвратната пружина беше разположена под цевта и обхваща газовото бутало. Става бързо и затова не продължава дълго да бъде в употреба. Това е променено с DPM.

Варианти

редактиране

DPM

редактиране

DPM DPM, представен през 1944 г., е оборудван с пистолетна ръкохватка и възвратната пружина е преместена в отделен корпус над буталото зад затвора. Пушката е оборудвана и с по-тежка цев.

И

редактиране

Самолетен бордов MG DA е оръжие за самозащита на бомбардировачи.

DT

редактиране

DT със сачмен отвор Версията DT (T танк) има по-масивна цев и оптичен мерник. Перфорираният кожух на цевта е елиминиран. Дисковете имат по-голям капацитет от 63 патрона в три слоя[12] и също са използвани в DA.[13] Заедно със сферична маска се използва в повечето съветски танкове.

DTM

редактиране

DTM е вариантът на танковата картечница на DPM. Той е монтиран като неподвижен носов MG и като коаксиален носов MG в T-44 и като подвижен носов MG, подвижен носов MG и сдвоен MG в IS-II.

РП-46

редактиране

РП-46 RP-46 (на руски : Rotny Pulemjot Obrasza 1946 Goda, на немски: Company Machine Gun Model 1946) е по-нататъшно развитие на DPM. Дегтярьов усилва цевта, за да позволи по-дълъг продължителен огън, променя газовия канал, който вече е регулируем на три степени, и преработва подаването на боеприпаси. Механизъм за насочване на ремъка е вкаран в държача на пълнителя, който може да бъде заменен със старите пълнители, така че RP-46 да може да захранва боеприпаси както с пълнители, така и с метални постоянни колани. Стандартните ремъци за съветския патрон за пушка 7,62 × 54 mm R, които се използват и в други картечници, държат 200 или 250 патрона.

RD-46 е произведен по лиценз в Китай като Type 58.[13]

MG 120 (r)

редактиране

DP-та, заловени от Вермахта, са посочени като MG 120 (r). Малко са адаптирани към немския калибър 7,92 × 57 mm .[14]

Наследник

редактиране

DP е заменен от RPD и RP-46 . RP-46 формира изхода на оръжейната система, към която сега се подават боеприпаси чрез патронни ленти.

Източници

редактиране
  1. ↑ weltkrieg.ru // Архивиран от оригинала на 2009-04-22. Посетен на 2009-07-24.
  2. ↑ а б в г д е ж з Краткое руководство службы. 7,62-мм ручные пулемёты ДП и ДПМ. (1946)
  3. ↑ Фёдоров В. Г. Оружейное дело на грани двух эпох. ч. 3; с. 62.
  4. ↑ ВИМАИВС, ф. 6р, он. 1, д. 1511, л. 80.
  5. ↑ 21 декабря 1927 года // журнал «Мастер-ружьё», № 12 (141), декабрь 2008. Стр. 95
  6. ↑ П. Ермолович. Ручной пулемёт в системе ПВО // «Военный вестник», № 9, 1939. Стр.75-76
  7. ↑ [history.wikireading.ru/252222 Н. Н. Стариков Войска НКВД на фронте и в тылу. Приложение 7. Справка о вооружении и наличии транспортных средств в войсках НКВД по охране особо важных предприятий промышленности на 1 июля 1942 года]
  8. ↑ Пехотинец, бей по вражеским самолётам из винтовок и ручных пулемётов // «Красная звезда» № 234 (4989) от 4 октября 1941 года, стр. 1
  9. ↑ В. Лебедев. ...Неколебимо, как Россия // журнал «Вокруг света», № 1 (2520), январь 1984. стр.8-14
  10. ↑ описание ДП Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайте gewehr.ru
  11. ↑ ЦАМО, ф. 81, оп. 12106, д. 717, л. 389.
  12. ↑ DT-29 // sovietguns.blogspot.com. Посетен на 5 юли 2024.
  13. ↑ а б Popenker, Maxim. Degtyarov DP DPM RP-46 // modernfirearms.net. Посетен на 5 юли 2024.
  14. ↑ MG 120 (r) – Das leichte Maschinengewehr – Russisches Modell Degtjarjow DP 28 // vffwts.de, 2 октомври 2011. Посетен на 5 юли 2024.

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Infanterie-Maschinengewehr DP в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ДП (пулемёт)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ДП_(картечница)&oldid=12303785“.