Отваря главното меню

Тарфа или Тарфо (на турски: Örencik, Йоренджик) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

Тарфа
Örencik
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Истанбул
Надм. височина 91 m
Население 797 души (2011)

ГеографияРедактиране

Селото се намира северно от Чаталджа, близо до западния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).

ИсторияРедактиране

В 19 век Тарфа е българско село в Османската империя.[1] Анастас Разбойников предполага, че то е възникнало по-рано, на базата на български овчарски къшли.[2] Нови българско заселници идват от Ени махле (Чирпанско), Беброво, Тетевен, Троян, Казанлък, Пловдив, Копривщица, Златица, Факия, Старозагорско, Софийско, Западна Македония.[3]

В 1830 година Тарфа има 100 български къщи, в 1878 - 160, а в 1912 - 240.[4]. Около 1868-1869 година в Тарфа се открива българско училище, финансирано от благотворителното дружество "Просвещение" в Цариград.[5] По-късно в училището в селото учителства деецът на ВМОРО от Крива паланка Манасий Лучански.[6] През учебната 1908-1909 година в началното училище в Тарфа се обучават 90 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Тарфа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] През Балканската война в покрайнините на селото са погребани много български войници, участвали в атаката на линията Чаталджа основно от 29 Ямболски пехотен полк, 42 пехотен полк и 32 загорски полк, които са били авангарда на операцията. По това време при Тарфа върлува епидемия от холера.[9] В спомените си от Балканската война Петър Курдоманов, учител от Калипетрово, Силистренско описва селото последния начин:

Тарфа е чисто българско село с 270 къщи, църква с един свещеник, училище с един учител-мъж и две учителки. Калдъръмени улици и вода в голямо изобилие, но замърсена, така че не е за пиене.[10]

Българското население на Тарфа се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Тарфа са настанени в селата Архиянли, Доуруклий, Урузово, Стралджа, Каба сакал, Карагьозлер, Трашакьой, Кафка, Коскьой, Якезли, както и в Ямбол. Най-голяма група - 90 семейства се установяват във Ваякьой, по-късно Долно Езерово, днес квартал на Бургас.[11]

ЛичностиРедактиране

Родени в Тарфа
  •   Димо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  •   Яне Генчов (Яни Ганчев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
Починали в Тарфа
  •   Иван Иванов Комарницки, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 година[14]
  •   Райчо Минев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 година[15]
  •   Стефан Радев Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 8 ноември 1912 година[16]
  •   Тодор Колев Джаджев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 14 ноември 1912 година[17]

БележкиРедактиране

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 84-85
  3. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  4. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 344.
  5. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 182.
  6. Илюстрация Илинден“, книга 3 (93), 1938, стр.7.
  7. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 239.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  9. Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, pp. 29, 40.
  10. Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 43.
  11. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255-256, 262-263, 267, 272-273, 279-281, 284.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 142.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 50
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 14
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 88
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 41