Чепинска река
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере)[1] е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 81,7 km, която ѝ отрежда 40-о място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.
Чепинска река | |
Чепинска река в близост до своето начало, местност „Каратепе“, Западни Родопи | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Пазарджик Община Велинград Община Ракитово Община Септември |
Дължина | 81,7 km |
Водосб. басейн | 899 km² |
Отток | 7,93 m³/s |
Начало | |
Място | на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя Баташка планина, Западни Родопи |
Координати | |
Надм. височина | 1990 m |
Устие | |
Място | десен приток на Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 221 m |
Чепинска река в Общомедия |
Географска характеристика
редактиранеИзвор, течение, устие
редактиранеЧепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078,7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058,9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописния Чепински пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Варвара навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.
Водосборен басейн, притоци
редактиранеПлощта на водосборния басейн на реката е 900 km2, което представлява 1,7% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:
- на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки (Црънча, Дебръщица и др.), вливащи се директно в Марица и водосборния басейн на Стара (Пещерска) река;
- на югоизток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
- на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Места;
- на северозапад – с водосборния басейн на река Яденица, десен приток на Марица.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Сухото дере
- → Боров дол
- ← Телли дере
- ← Банкино дере
- → Софандере (Поляница)
- → Грънчарица
- ← Еврейско дере
- ← Трептущица
- → Голямото дере
- → Абланица
- ← Лепеница
- → Луковица
- → Еленка
- ← Мътница (най-голям приток)
- → Ситния дол
- → Дълбочица
- → Циганско дере
- → Орленско дере
- → Черешово дере
- → Барово дере
- ← Лещарица
- → Бесничко дере
Хидроложки показатели
редактиранеРеката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април – май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при жп спирка Марко Николов – 7,93 m3/s.
Селища
редактиранеПо течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:
Стопанско значение
редактиранеВ горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир „Батак“ и се включват в Баташкия водносилов път.
В Чепинската котловина и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
- Участък от 12 km от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог в участъка от село Ветрен дол до жп гара Долене;
- Участък от 28,4 km от третокласен път № 843 Велинград – Сърница – Доспат в участъка от Велинград до горския пункт Каратепе;
По долината на реката преминава и част от трасето на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, в участъците от село Варвара до жп гара Долене и от Велинград до устието на река Абланица.
В южния (горен) край на Велинград, в непосредствена близост до реката се намира най-големият карстов извор в България Клептуза.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5.
- Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 532.
- Христова, Нели. Речни води на България. София, издателска къща „Тип-топ прес“, 2012. ISBN 978-954-723-080-4. с. 198 – 199.