Чепинска река

река в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере)[1] е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 81,7 km, която ѝ отрежда 40-о място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.

Чепинска река
Чепинска река в близост до своето начало, местност „Каратепе“, Западни Родопи
Чепинска река в близост до своето начало, местност „Каратепе“, Западни Родопи
41.8528° с. ш. 24.0178° и. д.
42.2211° с. ш. 24.1969° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Пазарджик
Община Велинград
Община Ракитово
Община Септември
Дължина81,7 km
Водосб. басейн899 km²
Отток7,93 m³/s
Начало
Мястона 800 m югозападно
от връх Малка Сюткя
Баташка планина,
Западни Родопи
Координати41°51′10.08″ с. ш. 24°01′04.08″ и. д. / 41.8528° с. ш. 24.0178° и. д.
Надм. височина1990 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°13′15.96″ с. ш. 24°11′48.84″ и. д. / 42.2211° с. ш. 24.1969° и. д.
Надм. височина221 m
Чепинска река в Общомедия

Географска характеристика редактиране

 
Чепинска река при гара Долене

Извор, течение, устие редактиране

Чепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078,7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058,9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописния Чепински пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Варвара навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.

Водосборен басейн, притоци редактиране

Площта на водосборния басейн на реката е 900 km2, което представлява 1,7% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки (Црънча, Дебръщица и др.), вливащи се директно в Марица и водосборния басейн на Стара (Пещерска) река;
  • на югоизток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
  • на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Места;
  • на северозапад – с водосборния басейн на река Яденица, десен приток на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Сухото дере
  • → Боров дол
  • ← Телли дере
  • ← Банкино дере
  • → Софандере (Поляница)
  • → Грънчарица
  • ← Еврейско дере
  • ← Трептущица
  • → Голямото дере
  • Абланица
  • Лепеница
  • → Луковица
  • → Еленка
  • Мътница (най-голям приток)
  • → Ситния дол
  • → Дълбочица
  • → Циганско дере
  • → Орленско дере
  • → Черешово дере
  • → Барово дере
  • ← Лещарица
  • → Бесничко дере

Хидроложки показатели редактиране

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април – май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при жп спирка Марко Николов – 7,93 m3/s.

Селища редактиране

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:

Стопанско значение редактиране

В горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир „Батак“ и се включват в Баташкия водносилов път.

В Чепинската котловина и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

По долината на реката преминава и част от трасето на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, в участъците от село Варвара до жп гара Долене и от Велинград до устието на река Абланица.

В южния (горен) край на Велинград, в непосредствена близост до реката се намира най-големият карстов извор в България Клептуза.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5.