Делчо Андонов Симов (Горшо) е български комунистически партизанин, деец на БРП (к), офицер, генерал-лейтенант.

Делчо Симов
български генерал-лейтенант
Роден
20 октомври 1918 г.(1918-10-20)
Починал
13 октомври 1979 г. (на 60 г.)

Биография

редактиране

Делчо Симов е роден на 20 октомври 1918 г. в трънското село Главановци. От септември 1931 до юни 1936 г. е ученик в Трънската гимназия и в III софийска мъжка гимназия. Между септември 1936 и септември 1938 е курсист в Телеграфопощенското училище. От 1938 година е член на РМС, а от 1941 на БКП и БОНСС. От октомври 1938 г. до август 1939 г. е чиновник в Шумен. През август 1939 г. започва работа в Централната поща в София. Там изпълнява поръчки от Славчо Трънски, но комунистическата организация в пощата е разкрита и той е арестуван през 1941 г. Освободен по недоказаност на обвиненията. През 1941 г. се записва да учи в Софийския университет. През 1942 година е интерниран в лагера Кръстополе и освободен на 11 юли същата година. Преминава в нелегалност и е партизанин в Трънския партизански отряд (юни 1943). Политкомисар на отряда.[1]

Заедно с Владо Тричков участва от името на Главния щаб на НОВА в преговорите с Британските военни мисии в България 1943 – 1944 г..[2][3] Лично контакува с майор Мостин Дейвис и майор Франк Томпсън.

Прехвърлен е във Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. След разбиването на втора софийска бригада в битката при Батулия се прехвърля в Средна гора, където осъществява контакт с отрядите „Чавдар“, „Бенковски“ и „Васил Левски“. От юли 1944 г. е командир на Втора средногорска бригада „Васил Левски“[4].

След 9 септември 1944 г. е офицер в Българската армия и назначен за помощник-командир на втора пехотна дивизия. Остава на този пост до февруари 1945 г. От 9 септември 1944 г. е полковник. От февруари до август същата година изкарва съкратен курс във Военното училище в София. В периода август 1945-ноември 1947 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. Между ноември 1947 и ноември 1948 г. е последователно командир на девета плевенска пехотна дивизия и втора пехотна тракийска дивизия[5]. В периода ноември 1948-март 1950 г. е началник на Организационно-мобилизационния отдел на Министерството на отбраната. От март 1950 г. е командир на петнадесета дунавска дивизия. Арестуван по изфабрикувани обвинения „за връзки с полицията и английското разузнаване“ (1951).[6] С министерска заповед № УК117/20 март 1952 г. е уволнен в интерес на службата. Реабилитиран и освободен е след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година, когато е възстановено и членството му в БКП.[7] От април 1952 до август 1954 г. завършва следването си.

Началник на Главно политическо управление на БНА. В периода 11 ноември 1954 – 28 декември 1963 е началник на Химическия отдел при Министерството на отбраната[8]. След това е началник на Управление „Висши учебни заведения“ към Министерството на народната отбрана.[9] От 1 октомври 1957 г. е генерал-майор, а от 1964 генерал-лейтенант. Кандидат-член на ЦК на БКП (1971 – 1976). Герой на социалистическия труд (указ № 1765 от 12 октомври 1978). Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден „Червено знаме“, орден „Народна република България“ – II ст. (1959) и I ст. (1964), орден „9 септември 1944 г.“ – с мечове (1969), орден „Народна свобода 1941-1944 г.“ (1974)[10]. Умира на 13 октомври 1979 г. в София.

Образование

редактиране
  • Военно училище (февруари-август 1945)
  • Военна академия „Фрунзе“ (август 1945-ноември 1947)

Източници

редактиране
  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 116 – 117
  2. Трънски С., Гюрова С., Франк Томпсън, Военно издателство, 1980
  3. Tompson, E., Beyond the Frontier: The Politics of a Failed Mission. Bulgaria 1944, Stanford University Press, Ca., 1997
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128
  5. Протокол № 264 от 4 октомври 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.23
  6. politburo.archives.bg
  7. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 152.
  8. Динев, Л. 100 години подразделения за ядрена, химическа и биологическа защита и екология в Българската армия: Историческа справка. Изд. МАРК М.Д, с. 90 – 91, 2018
  9. Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.25
  10. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 203