Девета пехотна плевенска дивизия

Девета пехотна плевенска дивизия е българска военна част.

Девета пехотна плевенска дивизия
Офицери и войници, строени пред щаба на Девета пехотна плевенска дивизия при Чаталджанските позиции.
Офицери и войници, строени пред щаба на Девета пехотна плевенска дивизия при Чаталджанските позиции.
Информация
Активна1904 – 1919
ДържаваБългария
ТипПехота
Гарнизон/щабПлевен
Битки/войниДойранската епопея
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Владимир Вазов
ген. Стефан Нерезов
Девета пехотна плевенска дивизия в Общомедия

Формиране

редактиране

Девета пехотна плевенска дивизия е формирана през 1904 г. в Плевен, като в състава и влизат 2 бригади – 4-ти, 17-и, 33-ти и 34-ти пехотни полкове, както и 9-и дивизионен артилерийски полк. През Балканската война (1912 – 1913) към дивизията е създадено „балонно отделение“. Разформирана е през юли 1919 г.

Балканска война (1912 – 1913)

редактиране

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Радой Сираков. Тя се сражава при Одрин, като част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов), и в Чаталджанската операция, като част от Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев).

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[1]

 
Печат на Първа бригада на Девета дизиия, 1916 г.
 
Командирът на Девета дивизия полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.
 
Началникът на щаба на Девета дивизия полковник Димитър Мустаков, Фурка, 1917 г.
 
Паметна плоча в чест на героите от Девета плевенска пехотна дивизия в Плевен.

Командване и състав

редактиране

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Девета артилерийска бригада

При военните действия срещу Сърбия, на 1 октомври 1915 дивизията атакува противника на фронта Балта Бериловци, прохода Свети Никола, Писана бука и Чипровския проход. Опитите за атака и овладяване на противниковите позиции по хребетите на Модра стена и Дренова глава, остават без резултат. След това силите на дивизията са насочени към Нишкия укрепен пункт, който е овладян на 4 ноември. [2] По време на Косовската операция (10 ноември – 4 декември 1915 г.), заедно с 6-а дивизия, настъпвайки по две направления, без особена съпротива към 24 ноември 1915 г. успяват да проникнат към Прищина.[3] На южния фронт, в началото на септември 1918 г. дивизията заема участъка от село Даутли до Дойранското езеро. В състава и влизат 17 пехотни дружини, 119 оръдия, 34 минохвъргачки, 184 картечници и 1 ескадрон.[4]

Дивизията е най-известна с отбранителните си действия в Дойранската епопея (16 – 19 септември, 1918 г.).[5]

Втора световна война

редактиране

В 1943 – 44 г. е в състава на Първи окупационен корпус в Поморавието, след което участва в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945 г.). След това е разформирована.

След Втората световна война

редактиране

Формирана е наново с Указ 25 на Председателството на Народна република България през 1946 г. Съставът ѝ по това време е следния: четвърти пехотен плевенски полк, осемнадесети пехотен етърски полк, тридесет и трети пехотен свищовски полк и девети дивизионен артилерийски полк и различни дивизионни части за осигуряване и поддръжка. През май 1950 г. е преименувана на 9-а стрелкова дивизия. С министерска заповед № 527 от 22 септември 1950 г. е преименувана на 15-а стрелкова Дунавска дивизия, като са преименувани съответно и нейните полкове: 4-ти плевенски полк на 27-и стрелкови полк, 18-и етърски на 35-и стрелкови, 33-ти свищовски на 43-ти стрелкови и 9-и дивизионен артилейски полк на 44-ти оръдеен артилерийски полк. Според военните планове дивизията се определя като военновременна, като в началото 27-и отделен стрелкови полк в Плевен има задачата да развърне 15-а дивизия при война, а 35-и отделен стрелкови полк във Велико Търново още една дивизия. През 1961 г. Школата за запасни офицери е преместена от Велико Търново в Плевен, като 35-и стрелкови полк е закрит, а дивизията се развръща от Школата за запасни офицери. От 1960 г. дивизията е преименувана на 15-а мотострелкова дивизия. Закрита е през 1998 г.[6]

Началници

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
1. Генерал-майор Павел Христов от 1904
Генерал-майор Радой Сираков Балканска война
Генерал-майор Стефан Нерезов септември 1915 – 2 декември 1916
Полковник Владимир Вазов 1 март 1917 – 1918
Генерал-майор Константин Коцев 1939 – 1940
Полковник Димитър Янчев 1940 – 13 септември 1944
Генерал-майор Михаил Захариев 14 септември 1944 – 1944
Полковник Делчо Симов ноември 1947 – ?
Полковник Иван Бъчваров 23 януари – 28 август 1950 г.

На 16 ноември 2019 г. в Плевен е открит тържествено паметник на Девета пехотна плевенска дивизия. Монументът е посветен на победата при Дойран по време на Първата световна война и се издига на мястото, откъдето през есента на 1915 година войниците на дивизията тръгват към фронта. В центъра на композицията е фигурата на генерал Владимир Вазов – командир на дивизията. Паметникът е открит от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.[7]

  1. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
  2. Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно Военно Издателство, стр. 263
  3. Пейчев, А. и др, 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 270
  4. Нойков, С. Защо не победихме (1915 – 1918), София, 1922, Печатница на Армейския военно-издателско фонд, стр. 147
  5. Пейчев, А. и др, 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 284
  6. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 157
  7. Откриха паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия

Източници

редактиране
  • Нойков, Стефан Защо не победихме (1915 – 1918), София, 1922, Печатница на Армейския военно-издателски фонд
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница