Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в древните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя Орфей, който е тракиец според старогръцката митология, и на когото се приписва създаването на учението и авторството на свещени текстове.[1] Последователите му се наричат орфици.[2] Основната орфическа вяра е вярата в безсмъртието – в живот отвъд или в прераждане.

Орфей свири на лира пред тракийски воини, червенофигурен кратер от 450 – 440 г. пр. Хр., в Берлинския музей
Убийството на Орфей от тракийските жени
Записване на оракулите на пророкуващата глава на Орфей

Орфически вярвания и практики са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики. Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането ѝ в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги.

Гръцки орфизъм

редактиране

Гръцкият орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност – Олимпийските култове.

Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм – най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр.

Основно божество, почитано от гръцките орфици е Дионис (Вакх) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий.

Тракийски орфизъм

редактиране
 
Вотивни ръце на Сабазий, II-III в., Исторически музей Плевен

Тракийски орфизъм“ е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Ал. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи „тракийски орфизъм“, сравнявайки го с подобното учение в Елада.

Според хипотезата на проф. Ал. Фол, оформянето на тракийския орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр. Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността – VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. – обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериалното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили – орфическите божества са едновременно соларни и хтонични – такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл:

1. Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята).

2. Раждане на Сина (Слънцето).

3. Възмъжаване на Сина.

4. Свещен брак на сина с Богинята-майка.

5. Раждане на сина на Сина (царя).

6. Възмъжаване на царя.

7. Свещен брак на царя с Богинята-майка.

Според тази концепция, възпроизвеждането на космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до бога-Слънце (Аполон), както се вярва, че е правил Орфей, в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди).

Библиография

редактиране
  • Богданов, Б., Орфей и древната митология на Балканите. София, 1989.
  • Йорданова-Алексиева, М., Елински орфически свидетелства. София, 2004.
  • Фол, Ал., Тракийският орфизъм, София, 1986.
  • Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга първа. Загрей. София, 1991.
  • Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга втора. Сабазий. София, 1994.
  • Фол, Ал., Химните на Орфей. София, 1995.
  • Фол, Ал., Orphica Magica (pdf – пълен текст на монографията), УИ, София, 2004
  • Burkert, W., Greek Religion, Harvard-Cambridge-Massachusetts, 1985.
  • Fritz Graff, S.I. Jonston, Ritual Texts for the Afterlife. Orpheus and the Bacchic Gold Tablets. Routledge, London New York, 2007.
  • Guthrie, W. K. C., Orpheus and Greek Religion. A Study of the Orphic Movement. London, 1935.
  • Harrison, J.E., Prolegomena to the Study of Greek Religion, Cambridge, 1903.
  • Nilsson, M., „Early Orphism and kindred Religious Movements“. In: Opuscula Selecta, vol. II, 1952p. 628 – 683,
  • Rohde, E., Psyche: the Cult of Souls and Belief in Immortality among the Greeks, превод на английски от W. B. Hillis, London, 1925.
  • West, M., The Orphic Poems, Oxford, 1983.
  • West, 1994, „Ab Ovo“. in: CQ, 44(ii), p. 289 – 307, 1994.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране