Джулио Чезаре Кроче

италиански писател

Джулио Чезаре Кроче (на италиански: Giulio Cesare Croce) е италиански писател, драматург, трубадур и разказвач на кантастории (истории под формата на песни) и автор на гатанки.[1][2]

Джулио Чезаре Кроче
Giulio Cesare Croce
Роден12 март 1550 г.
Починал12 януари 1609 г. (58 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Италия
Активен период1568 – 1609
Жанрдрама, сатира, автобиография, детска литература
Направлениеманиеризъм
Известни творби„Бертолдо, Бертолдино и Какасено“
Деца14
Уебсайт
Джулио Чезаре Кроче в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Джулио Чезаре дела Кроче е роден на 2 март 1550 г. в Сан Джовани ин Персичето, близо до Болоня, Емилия-Романя, Италия.[1] Той е син на ковач и самият той работи като ковач. След смъртта на баща му, чичо му продължава културното му образование.[1] По това време, за да се развива даден литературен творец е било необходимо да има конкретен покровител, чиито виждания да изпълнява. Кроче обаче поема по собствения си път да преследва страстта си за писане и разказване на истории.[1] Той черпи вдъхновение от по-ниската класа, от публиката на пазара, панаира, до патрицианските къщи и италианските дворове, където представя и изпълнява своите творби. Като такъв става един от най-успешните самоуки автори в италианската литература.[2]

Автор е на над 400 произведения в различни жанрове в областта на драмата и хумора.[2] Най-популярното му произведение е „Много тънките хитрости на Бертолдо“ (1606).[1] Историята има различни версии през Средновековието и действието ѝ се развива двора на крал Албоин във Верона или Павия в зависимост от версията. Кроче пише и продължението „Приятните и нелепи простотии на Бертолдино“ 1608) – за сина на Бертолдо, под ръководството на майка му Марколфа. По-късно през 1620 г. абатът Адриано Банчиери написва друго продължение, „Новела ди Какасено, син на простия Бертолдино“. Оттогава произведенията на Кроче се публикуват заедно със заглавието „Бертолдо, Бертолдино и Какасено“.[2] Те са екранизирани в три едноименни филма през 1936, 1954 и 1984 г.

Джулио Чезаре Кроче е женен два пъти и има 14 деца. Умира в бедност на 12 януари 1609 г. в Болоня.[1]

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Le sottilissime astuzie di Bertoldo[1]
  • Le piacevoli e ridicolose simplicità di Bertoldino, figlio del già astuto Bertoldo

Сборници

редактиране

Автобиографични книги

редактиране
  • Descrizione della vita del Croce (автобиография в стихове)[1]
  • Burla fatta all'autore da un suo amico in luogo di colazione
  • Capitolo a un amico finto del Croce
  • Capitolo all'illustrissimo mentre il Croce era a Savona
  • Capitolo mentr'il Croce era a Casa Nuova loco dell'Abruzzo
  • Disgrazia memorabile del Croce
  • Disgrazia d'una notte occorsa per seguitare una cortigiana
  • Disgrazia memorabile intervenuta al Croce in villa
  • Innamoramento di Giulio Cesare Croce
  • Satira a Z.F.M.
  • Sclamazione del Croce a un suo amico, dolendosi che non è prezzata la poesia
  • Stanze in morte di Carlino mio figliolo
  • Terzetti del Croce al Vecchi
  • La Farinella[1]
  • Il tesoro
  • Sandrone astuto
  • Banchetto de' malcibati (за глада от 1590 г.)
  • La cantina fallita
  • Cleopatra e Marcantonio
  • Sotterranea confusione o vero tragedia sopra la morte di Sinam Bassa famoso capitano de' Turchi
  • Tartufo, nuova commedia boschereccia

Екранизации

редактиране
  • 1936 Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno
  • 1954 Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno
  • 1984 Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giulio Cesare Croce в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​