Отваря главното меню

Ди Си Комикс

(пренасочване от ДиСи Комикс)

„Ди Си Комикс“ (на английски: DC Comics) e американска компания, издаваща комикс списания и книги; издателски клон на „Ди Си Ентъртаймънт“,[2][3] филиал на „Уорнър Брадърс Ентъртеймънт“ и отдел на „Тайм Уорнър“. Ди Си е една от най-големите и стари американски комикс компании (заедно с „Марвел Комикс“); те държат правата за редица популярни супергерои, част от които са: Супермен, Батман, Жената чудо, Аквамен, Светкавицата, Киборг, Зеления фенер, Шазам, Човекът-ястреб, Зелената стрела и още други от Лигата на справедливостта. Повечето сюжетни линии на комиксите се развиват в измислена вселена, наречена „Вселената на Ди Си“, в която действат няколко екипа от супергерои: Лигата на справедливостта, Справедливото общество на Америка, Отряд самоубийци и Малките Титани. От издателството излизат и някои от най-популярните злодеи: Жокера, Лекс Лутър, Чита, Дарксейд, Жената-котка, Рас Ал Гул, Детстроук, Ревърс-Флаш, Синестро, Черния Адам, Брейниак. Компанията също така публикува книги, които не са свързани с Вселената на Ди Си, например: Пазителите, В като Вендета и много заглавия, част от алтернативния импринт наречен Вертиго.

Ди Си Комикс
Лого на Ди Си Комикс
Актуалното лого на компанията, представено заедно с тяхната комикс линия „Ди Си Рибърт“ през 2016 г.
Тип издателство
Индустрия книгоиздаване
Жанр Криминале, супергерой, комедия, ужаси, мистерия, романтика, научна фантастика, военен, уестърн
Основана 1934 г. (под името „Нешанъл Елайд Пъбликейшънс“)[1]
Основател Малкълм Уийлър-Никълсън
Седалище Бърбанк, Калифорния, САЩ
Положение и регион активна
Продукция Комикси
Собственик Уорнър Брос. (Тайм Уорнър)
Уебсайт dccomics.com
Ди Си Комикс в Общомедия

Инициалите „Ди Си“ (DC) идват от популярно комикс списание, издавано от компанията, „Детектив комикс“, в което супергероят Батман прави своя дебют. По-късно съкращението става официално име на бранда.[4] Първоначално адреса на компанията е 432 „Четвърто авеню“, Манхатън. После офиси на Ди Си са открити на 480 и 575 „Лексингтън авню“, 909 „Трето авеню“, 75 „Рокфелер плаза“, 666 „Четвърто авенюа“ и 1325 „Авенюто на Америките.“[5] Главните офиси се намират на 1700 Бродуей, Мидтаун Манхатън, Ню Йорк. През октомври 2013 г. е съобщено, че „Ди Си Ентъртеймънт“ ще премести своите главни офиси в Бърбанк, Калифорния в 2015 г.[6]

Издателство „Рандъм Хаус“ се занимава с дистрибуцията на комикси на Ди Си до книжарниците,[7] докато друга компания „Даймънд Комикс“ отговаря за доставките до специализирани магазини за комикс книги.[8] През 2016 г. е обявено, че Ди Си Компъни и техните основни конкуренти „Марвел Комикс“ (притежавани от 2009 г. от „Уолт Дисни Къмпани“ – основен конкурент на Тайм Уорнър) споделят 70% от американския пазар за комикси.[9]

ИсторияРедактиране

ПроизходРедактиране

Предприемачът майор Малкълм Уийлър-Никълсън основава „Нешанъл елайд пъбликейшънс“ през есента на 1934 г.[1][10][11] Компанията дебютира с комикс списание във формат 279 × 432 и заглавие „New Fun: The Big Comic Magazine #1“ (корицата е издадена февруари 1935 г.[12] Второто заглавие на издателството е „Ню комикс, Брой 1“ (декември 1935), в размер, който се приближава до стандартния формат за комикс книга в периода, наричан от фенове и историци като „Златна епоха на комиксите“. Формата е малко по-голям от днешния приет.[13] Това заглавие прераства в „Адвенчър комикс“, което става едно от най-дълго просъществувалите на пазара списания. Последният му брой, издаден под номер 503, излиза 1983 г. През 2009 г. Ди Си връща „Адвенчър комикс“ с оригиналната му номерация.[14] Бъдещите създатели на Супермен Джери Сийгъл и Джо Шустър създават персонажа Доктор Окулт през 1935 г. Това е най-старият супергерой на Ди Си Комикс, който все още действа във вселената на Ди Си.

Третото и последното заглавие на Уийлър-Никълсън се казва „Детектив комикс“. Корицата на първия брой е планувана да се издаде декември 1936, но премиерата закъснява с три месеца и продуктът излиза март 1937 г. Комикс списанието ще се превърне в сензация, поради представянето на супергероя Батман в брой 27 от май 1939 г. През 1937 г. Уийлър-Никълсън задлъжнява към собственика на печатница и дистрибутор Хари Доненфелд. Доненфелд също издава пълп списания и действа като главен изпълнителен директор на дистрибутора на списания „Индипендънт нюс“. Основателят на Нешънъл е принуден да вземе собственика като партньор, за да пусне на пазара „Детектив комикс, брой 1“. Компания „Детектив комикс“ е формирана с основатели Уийлър-Никълсън и Джак Лебовитц – счетоводител на Доненфелд. Майорът остава още няколко години, в които проблемите с паричните потоци продължават. Преди да напусне през 1937 г. „Детектив комикс“ купува остатъците от Нешанъл Елайд, позната още като „Никълсън пъблишинг“, на аукцион.[15]

Скоро след това компанията стартира нова заглавие „Екшън комикс“, чийто първи брой представя герой от нов архетип, който скоро ще бъде наречен „супергерой“. Името на персонажа е Супермен. „Екшън комикс, брой 1“ от юни 1938 г. става хит на пазара и дава начало на една от най-продължителните комикс поредици. Следващите години „Детектив комикс“ представя и други популярни супергерои като Пясъчния човек и Батман.

На 22 февруари 2010 г. копие на „Екшън комикс №1“ е продадено на аукцион от анонимен продавач на анонимен купувач за 1 милион долара, подобрявайки предишния рекорд от $317,000 на друго в по-лошо състояние копие от предната година.[16]

Златна епохаРедактиране

„Нешанъл Елайд Пъбликейшънс“ е слят с „Детектив комикс“, за да се формира „Нешънъл Комикс Пъбликейшънс“ на 30 септември 1946 г.,[17] който поглъща числящия се към него концерн на Макс Гейнс и Лебовитц „Оу-Американс пъбликейшънс“. Същата година Гейнс оставя Лебовитц да откупи неговата част, като запазва само „Разкази в картинки от Библията“, които да послужат за основа на неговата нова компания „ИСи Комикс“. На този етап Лебовитц бързи организира сливането на Оу-Американс и Детектив Комикс в „Нешънъл Комикс“, след това взима в ръце управлението на новата компания, дистрибуторството на „Индипендънт Нюс“ и свързаните с тях фирми и ги обединява в една корпорация с името „Нешънал Периодикъл Пъбликейшънс“.[18] Тази копурация започва да търгува публично на фондовата борса през 1961 г.[19][20]

Въпреки официалните си наименования – „Нешънъл Комикс“ и „Нешънъл Периодикал Пъбликейшънс“, компанията започва да се представя като „Супермен-Ди Си“ още през 1940 г. Издателството става популярно сред читателите си като Ди Си Комикс години преди официалното приемане на това име през 1977 г.[21]

 
Си Си Бек – създателят на супергероя Капитан Марвел

Компанията започва да противопоставя твърдо срещу това, което се нарича „нарушение на авторските права“ чрез имитация на даден продукт. Пример за това е Човекът-чудо на „Фокс Комикс“, който (базирайки се на показанията в съда) се появява като копие на Супермен. Ди Си продължават със съдебните процеси, като съди „Фолкит Комикс“ заради най-популярният им супергерой Капитан Марвел. Този път между двамата персонажи има известна разлика – Капитан Марвел се сдобива със своите суперсили посредством магия. Въпреки това съдът решава, че е имало съществено и преднамерено копиране. През 1953 г. Фолкит капитулира, заради намаляващите продажби и прогнозите за банкрут. Година по-късно компанията продава правата за Капитан Марвел на Ди Си, които през 1972 г. възраждат суперероя под заглавие „Шазам!“. Художник на поредицата е оригиналния автор Си Си Бек. Междувременно изоставения супергерой е бил взет през 1967 г. от Марвел, които забраняват на Ди Си да използват името му, за да не се бърка с техния Капитан Марвел. Героят обаче никога не възвръща предишната си слава. По-късно Капитан Марвел участва в телевизионен игрален сериал, излъчван събота сутринта, и печели място във Вселената Ди Си.

Когато популярността на супергероите спада през 40-те години, компанията се фокусира върху жанрове като научна фантастика, уестърн, хумор и романс. Ди Си рядко издава криминални комикси и комикси на ужасите, които са банални като сюжет, за да избегнат жестоката критика от средата на 50-те към тези тематики. Екшън комикс и Детектив комикс, двете най-дълготрайни комикс издания, продължават да излизат на книжния пазар.

Сребърна епохаРедактиране

В средата на 50-те редакционният директор Ървинг Донанфелд и издателят Лебовиц карат редактора Юлиъс Шварц (чийто корени тръгват от пазара за научнофантастични романи) да създаде самостоятелно издание, посветено на супергероя Светкавицата за пробното заглавие „Шоукейз“. Вместо да възроди предишния персонаж Шварц решава да наеме писателите Робърт Канихър и Джон Брум, художника с молив Кармин Инфертино и контуровчика Джо Куберт, с които да създаде напълно нов високоскоростен бегач. Те преработват и модернизират цивилния облик на персонажа, неговия костюм и произход, подкрепяйки всичко това с научнофантастичен уклон. Преустановяването на вида на Светкавицата в „Шоукейз № 4“ (октомври 1956) се оказва достатъчно популярен и скоро следва подобно преоформяне на героя Зеления фенер, представянето на модернизирания тим от супергерои Лигата на справедливостта на Америка (ЛСА) и много други супергерои. Това възвестява началото на период, наречен от историците и феновете „Сребърна епоха на комиксите“.

Нешънъл не променя цялостния вид на своите големи персонажи (главно Супермен, Батман и Жената чудо), но радикално модернизират част от тях. Семейството на Супермен, по това време под редакцията на Морт Уейсингър, е попълнено от герои, които издържат на времето, като: Супергърл, Бизаро и Брейниак. Заглавията за Батман, редактирани от Джак Шиф, представят успешните персонажи: Батуомън, Бат-гърл, Ейс бат-хрътката и Бат-Мит, като опит да се модернизира комикса с ненаучнофантастични елементи. Шварц, заедно с художника Инфернито, съживяват Батман и дават начало на това, което компанията ще нарече „Нов облик“, връщайки супергероя в началното му амплоа на детектив. През това време редакторът Канихър успешно представя цялото семейство на Жената чудо – персонажи, които имат фантастични приключения, премесени с митологичен контекст.

От 40-те години, когато Супремен, Батман и много от другите герои на компанията започват да участват заедно в различни истории, персонажите на Ди Си поделят единно общество, десетилетия по-нататък наречено от феновете „Вселената на Ди Си“. С историята „Светкавицата от два свят“ (Flash of Two Worlds) във Flash #123 (септември 1961) редакторът Шварц (тандем с писателя Гарднър Фокс и художниците Инфантино и Джо Джиела) представят концепция, която позволява героите от Златната епоха да бъдат поставени в общество, обяснено като свят от друго измерение и наречено „Земя 2“, противоположно на света на модерните герои „Свят 1“. Този процес дава основи на това, което по-късно ще бъде определяно с названието „Мултивселената на Ди Си“.

Представената от Ди Си нов изглед на супергероите не остава незабелязан от другите комикс компании. През 1961 г., подтикнати от успеха на ЛСА (Лигата на справедливостта от Америка), писателят редактор Стан Лий и художникът Джак Кърби от Марвел Комикс откриват Под-Сребърната епоха или наречена още „Марвел епоха“ с дебютното издание на Фантастичната четворка.[22] Според сведенията, Ди Си игнорира първоначалния успех на Марвел, докато новата компания не натрупва значителни печалби и става фактор на пазара. По това време Ди Си за на загуба и старото ръководство не е в състояние да разбере как такава малка компания може да постигне такъв значителен успех. За пример, когато продукцията на Марвел е проучвана на срещи – новата компания се съсредоточава върху по-усъвършенстван начин на повествование и предаване на историята чрез визуалните елементи, което включва поява повече на червения цвят или речеви балон на корицата, или строга грубост на интериора, по-възприемчив за читателите. Когато Лий чува, че Ди Си предприема експериментални опити да възприемат по-простите подробности, той е учуден от това решение. Писателят предприема директни оспорвания срещу тези предложения в изданията на Марвел, когато продажбите се усилват, за да осуети конкуренцията между двете фирми.[23]

Това пренебрегване на влиянието на Марвел не се отразява на добрите писатели от този период, въпреки че някои от тях правят опити да подражават неративния подход на Марвел. Чист пример е серията от комикси „Обречен патрул“ на Арнолд Дрейк, който разказва за отбор от супергерои аутсайдери, всеки от тях борещ се със странните си сили.[24] По-късно Дрейк спекулира, че продуктът е бил изплагиатстван от Стан Лий за създаването на Х-Мен.[25] Младият художник Джо Шутър подражава на сюжетите на Марвел, когато пише за Ди Си. Шустър попива много от наученото от двете компании, което личи в комиксите за Легион за супер-герои.[26]

Телевизионният сериалБатман“ от 1966 г., излъчван по телевизия „Ей Би Си“, предизвикват временно увеличение на продажбите на комикс книги и кратък интерес към предавания със супергерои в анимационния блок събота сутрин. Компанията „Филмайшън“ създава повече от първоначалните анимации на Ди Си. Компанията значително осветлява тона на много от своите комикси – особено Батман и Детектив комикс – за да паснат добре на „кемп“ естетиката на телевизионните сериали. Тази естетика съвпада с прочутото „Гоу-гоу чекс“, което представлява дизайн на корицата на комикс книгата отстрани, имитиращ дъската на шах – черни и бели квадрати. Такива корици Ди Си пуска от периода февруари 1966 г. до август 1967 г. Несполучлив опит на тогавашния редактор Ървин Доненфелд да направи продукцията на Ди Си „открояваща се в автоматите за вестници“.[27]

През 1967 г. художникът за Батман Инфернито (изработил популярни персонажи от Сребърната епоха като Батгърл и Фантома странник) се издига от арт директор до редакционен директор на Ди Си. Пред това време популярността на набиращия сили съперник Марвел все повече заплашват да свалят Ди Си от дълго заеманото първо място в комикс индустрията. Инфернито прави опити да вдъхне живот на компанията, като се фокусира върху рекламирането на нови заглавия и персонажи. Новият материал е насочен върху нарастващата по-възрастната група читатели, която Марвел създава след успешните им опити да рекламират супрегерои в тийнейджърска възраст. Новият директор също така наема млади таланти като екс-Марвел художник, и един от създателите на Спайдър-Мен, Стив Дитко и обещаващите новаци Нийл Адамс и Дани ОꞌНийл. Той заменя някои от редакторите на Ди Си с художествени редактори, включващи Джо Куберт и Дик Джардино, които да дадат на новата продукция по-критично артистичен поглед.

ЕкранизацииРедактиране

Игрални филмиРедактиране

Късометражен филмРедактиране

Анимационни филмиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Jones, Gerard. Men of Tomorrow: Geeks, Gangsters, and the Birth of the Comic Book. Basic Books, 2004. ISBN 0-465-03657-0.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Marx, Cavalieri and Hill;, Barry, Joey, Thomas. „Fifty Who Made DC Great“. DC Comics, 1985. с. 5.
  2. Melrose, Kevin. „DC Entertainment – what we know so far“. // Comic Book Resources, 09.10.2009. Посетен на 23 септември 2017. (на английски)
  3. „DC Entertainment Expands Editorial Leadership Team“. // Official Press Release. DC Comics, 05.05.2017. Посетен на 23 септември 2017. (на английски)
  4. Официален сайт на ДиСи. // ДиСи Комикс. Посетен на 24 септември 2017. (на английски)
  5. Addresses:. // DC Comics. Посетен на 24 септември 2017. (на английски)
  6. Yarbrough, Beau. „DC Comics, home of Batman, Superman, moves headquarters to Burbank“. // Daily News, 29.08.2015. Посетен на 24 септември 2017. (на английски)
  7. Reid, Calvin. „DC Comics, Random House Ink Distribution Pact“. // publishersweekly.com, 05.09.2007. Посетен на 28 септември 2017. (на английски)
  8. „Welcome to Diamond Comic Distributors' Retailer Services“. // Diamond Comics. Посетен на 28 септември 2017. (на английски)
  9. Johnston, Rich. „DC Comics Humiliates Marvel With August 2016 Marketshare, As Diamond Sets A Record Month Of Sales“. // Bleeding Cool, 16.09.2016. Посетен на 28 септември 2017. (на английски)
  10. Goulart, Ron. „Ron Goulart's Great History of Comics Books“. Contemporary Press, 1986. ISBN 0-8092-5045-4. с. 55.
  11. Benton, Mike. „The Comic Book in America: An Illustrated History“. Dallas, Texas, Taylor Publishing, 1989. ISBN 978-0-87833-659-3. с. 17 – 18.
  12. „New Fun #v1#1“. // Grand Comics Database. Посетен на 7 октомври 2017. (на английски)
  13. „New Comics“. // Grand Comics Database. Посетен на 7 октомври 2017. (на английски)
  14. „Adventure Comics“. // Grand Comics Database. Посетен на 7 октомври 2017. (на английски)
  15. Jones 2004, с. 125.
  16. „Superman's debut sells for $1M at auction“. // Associated Press. Crain's New York Business, 22.02.2010. Посетен на 7 октомври 2017. (на английски)
  17. „Young April 12, 1948 Findings of Facts“. // scribd.com, 12.04.1948. Посетен на 16 октомври 2017. (на английски)
  18. Jones 2004, с. 223.
  19. Bart, Peter. „Advertising: Superman Faces New Hurdles; Publishers of Comic Books Showing a Decline Television Termed Chief Reason for Revenue Drop“. // Section Business & Finance, Page 166, Column, words. The New York Times, 23.09.1962. Посетен на 16 октомври 2017. (на английски)
  20. Comics Buyer's Guide 1996 Annual: The Standard Reference for Today's Collector. Krause Pubns Inc., 1995. ISBN 0873414063. с. 81.
  21. „Company Overview of DC Comics, Inc.“. // Bloomberg Businessweek. Посетен на 14 ноември 2017. (на английски)
  22. Coville, Jamie. „Integrative Arts 10“ / „The Silver Age“. // Посетен на 28 юли 2018. (на английски)
  23. Eury, Michael. „The Doom Patrol Interviews: Editor's Note“. // Back Issue! – TwoMorrows Publishing ((65): 37). юли 2013.
  24. Eury, Michael. The Doom Patrol Interviews: Editor's Note. // Back Issue! ((65): 37). Raleigh, North Carolina, TwoMorrows Publishing, юли 2013.
  25. Epstein, Daniel Robert. Talking to Arnold Drake. // Newsarama, 11 ноември 2005. Посетен на 28 февруари 2019. (на английски)
  26. Irving, Christopher. „Jim Shooter's Secret Origin, in his Own Words - Part One“. // Wayback Machine, 20 юли 2012. Посетен на 28 февруари 2019. (на английски)
  27. „Irwin Donenfeld, R.I.P." by Mark Evanier, December 1, 2004“. // Wayback Machine, 18 май 2008. Посетен на 28 февруари 2019. (на английски)