Диаманди (Диамандия) Тръпков Мишайков (на македонска литературна норма: Дијамандија Трпков Мишајков) е сърбоманин и ранен македонист.

Диаманди Мишайков
ранен македонист
Роден
Починал
1953 г. (80 г.)
Диаманди Мишайков в Общомедия
Бюст на Мишайков в Битоля

Биография редактиране

Диаманди Мишайков е роден в 1872 година в Битоля.[1] Произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Братов син е на Петър Мишайков, бъдещия владика Панарет Пловдивски и на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Брат му Евгений е виден български духовник, а другият му брат Васил Мишайков е главен прокурор на Върховния касационен съд.[2]

Инициатор е за създаването на културно-просветното дружество „Проглед“. Мишайков заедно със Стефан Дедов е издател на македонистичния вестник „Балкански гласник“ в Белград в 1902 година. След разтурянето на македонистичния Македонски клуб от сръбските власти Дедов и Мишайков пристигат през октомври 1902 година в Санкт Петербург.[1]

В началото на 1903 година Мишайков се връща в родната си Битоля, където сръбският консул Михайло Ристич иска от правителството си да му отпусне месечна издръжка от 80 динара, „за да не бъде изгубен за нас, поради оскъдицата“.[3] Разочарован от липсата на поддръжници се връща в България.[4] Сръбският външен министър Сима Лозанич одобрява отпускането на сумата, указвайки изрично Мишайков да се използва за това, за което с идеите си би бил полезен за сръбското дело. Колегата му Драган Зографов характеризира Мишайков като сърбофил, повлиян от сръбски филолози и етнографи шовинисти.[5]

През Втората световна война семейство Мишайкови се евакуира в Своге, където Мишайков като адвокат защитава съдени нелегални.[4]

Диаманди Мишайков умира в 1953 година в София.[4]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Мишайков
(1803 – ?)
 
Панарет Пловдивски
(1805 – 1883)
 
Стойче Мишайков
(1809 – ?)
 
Димитър Мишайков
(1811 – преди 1881)
 
Васил Мишайков
(1813 – ?)
 
Менка Мишайкова
 
Константин Мишайков
(1807 – 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Мишайков
 
Васил Мишайков
(1840 – 1897)
 
Диаманди Мишайков
(1872 – 1953)
 
Григор Мишайков
 
Иван Мишайков
 
Михаил Мишайков
 
Иван Мишайков
(1854 – 1932)
 
Симеон Мишайков
(1863 – ?)
 
Петър Мишайков
(? – 1902)
 
Христаки Мишайков
 
Георги Мишайков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Мишайков
(1886 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Мишайков
(1892 – 1971)
 
Димитър Мишайков
(1883 – 1945)
 
Тодор Мишайков
 
Роман Мишайков
(1883 – 1903)
 
Борис Мишайков
(1880 – 1912)
 

Бележки редактиране

  1. а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 140. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  2. Списъци на председатели и главни прокурори на Върховния касационен съд
  3. Христов, Христо. Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век // Исторически преглед (3). 1979. с. 23 - 40.
  4. а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 141. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 63.