Петър Мишайков
Тази статия е за българския революционер. За българския духовник със светско име Петър Мишайков вижте Панарет Пловдивски.
Петър Димитров Мишайков е български революционер, деец на българското националноосвободително движение и политик в Следосвобожденска България.
| Петър Мишайков | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
неизв.
|
| Починал | |
|
Народен представител в: IV ОНС |
|
БиографияРедактиране
Петър Мишайков е роден в град Битоля, тогава в Османската империя. Произхожда от големия род Мишайкови. В 1867 година постъпва в Втората българска легия в Белград, Сърбия.
След разпускането на легията на следната 1868 година се установява в Турну Мъгуреле, където с брат си държи хан. Председателства българския революционен комитет в града. На 12 август 1875 година участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание, както и на четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов.[1]
Като помощник на Панайот Хитов набира доброволци за Сръбско-турската война от 1876 година.
След Освобождението в 1878 година живее във Варна,[2] където е сред лидерите на Либералната партия.[3] Депутат е в IV Народно събрание, цанковист. Погребан е в София.
РодословиеРедактиране
| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо (Тръпче) (1803 - ?) | Петър (Панарет Пловдивски) (1805 - 1883) | Стойче (1809 - ?) | Димитър (1811 - преди 1881) | Васил (1813 - ?) | Менка | Константин (1807 - 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений | Васил (1840 - 1897) | Диаманди (1872 - 1953) | Григор | Иван | Христаки | Георги | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил | Иван (1854 - ?) | Симеон (1863 - ?) | Петър | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко | Владимир (1892 - 1971) | Димитър (1883 - 1945) | Тодор | Роман (1883 - 1903) | Борис (1880 - 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Илиев, Борис. От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско. По пътя на четата на Таньо войвода от 1876, Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“, София, 1996, стр. 5.
- ↑ Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
- ↑ Денчев, Борислав. Варненското общество след Освобождението.