Петър Мишайков

Тази статия е за българския революционер. За българския духовник със светско име Петър Мишайков вижте Панарет Пловдивски.

---

Петър Димитров Мишайков е български революционер, деец на българското националноосвободително движение и политик в Следосвобожденска България.

Петър Мишайков
български революционер
Роден	неизв. Битоля, Османска империя
Починал	1902 г. Варна, България
Народен представител в: IV ОНС

Биография

Петър Мишайков е роден в град Битоля, тогава в Османската империя. Произхожда от големия род Мишайкови. В 1867 година постъпва в Втората българска легия в Белград, Сърбия.

Гробът на Петър, Стоянка, Райна, Роман и Борис Мишайкови в Централни софийски гробища.

След разпускането на легията на следната 1868 година се установява в Турну Мъгуреле, където с брат си държи хан. Председателства българския революционен комитет в града. На 12 август 1875 година участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание, както и на четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов.

Като помощник на Панайот Хитов набира доброволци за Сръбско-турската война от 1876 година.

След Освобождението в 1878 година живее във Варна, където е сред лидерите на Либералната партия. Депутат е в IV Народно събрание, цанковист. Погребан е в София.

Родословие

Иван Хаджиовец

Търпо (Тръпче) (1803 - ?)

Петър (Панарет Пловдивски) (1805 - 1883)

Стойче (1809 - ?)

Димитър (1811 - преди 1881)

Васил (1813 - ?)

Менка

Константин (1807 - 1880)

Евгений

Васил (1840 - 1897)

Диаманди (1872 - 1953)

Григор

Иван

Христаки

Георги

Михаил

Иван (1854 - ?)

Симеон (1863 - ?)

Петър

Петко

Владимир (1892 - 1971)

Димитър (1883 - 1945)

Тодор

Роман (1883 - 1903)

Борис (1880 - 1912)