Отваря главното меню

Константин Иванов Мишайков, наричан още Пателейшев или д-р Патейли, е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Константин Мишайков
български лекар и общественик

Роден
1807 г.
Починал

БиографияРедактиране

Роден е в 1807 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Произхожда от големия български род Мишайкови. По-малък брат е на епископ Панарет Пловдивски (Петър Мишайков). Учи в Битоля и Атина и завършва медицина в Пиза, Италия заедно със Стоян Чомаков. След завършването си в продължение на 30 години работи като градски лекар в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля. Мишайков е сред инициаторите за изграждането на българската община и откриването на български училища в града между 1863-1865 година.[1] Подарява на българската община място за църква и училище. Със собствени средства построява параклис.

По време на Сръбско-турската война в 1876 година е принуден от властите да напусне града. Заселва се в Пловдив при брат си. Преди смъртта си завещава на българите в Битоля имотите си на стойност над 25 000 златни лева.[2] Умира на 16 септември 1880 година в Пловдив.[3]

Симеон Радев пише в своите „Ранни спомени“ за Мишайков:

Пристрастен вече към народните работи, аз го питах [баща му] кои са тук големите българи. Големите, ми каза той, са вече умрели. Това бяха д-р Мишайков и Димитър Робев... Те и двамата са учили в Атина. В същото време там се намирали д-р Чомаков и другарите му от училището на прочутия Каирис в Андрос.

Аз съм разказал в „Македония и Българското възраждане“ как те образували на тоя гръцки остров тайно дружество за пробуждането на българския народ. Д-р Мишайков и Димитър Робев попаднали в кръга им и споделили неговите мечти и техния жар. Д-р Мишайков, след като свърши медицината в Пиза, където се учеше и д-р Чомаков, се настани в Битоля и достигна чина на главен лекар на областта. Димитър Робев, познат на Раковски от Атина, поде голямата търговия на баща си, която се простираше и вън от пределите на Турция. Различни по природа, но сдружени в съшия устрем, те поведоха борбата срещу тая силна крепост на елинизма, която представляваше в Битоля гъркомано-цинцарската едра буржоазия под водителството на гръцкия владика. Димитър Робев бил смел и неустрашим; д-р Мишайков по-улегнал, но със същата волева сила.

За него се предаваше един трогателен спомен.

След като подарил едно голямо място за българска църква в Битоля и едра сума за построяването и, той при това високо официално положение, което имал, носил сам тухли за нейното съзиждане, давайки така пример на своите съграждани. За успеха на борбата на д-р Мишайков и Димитър Робев против гърцизма способствувало много тяхното влияние пред турските власти. За почитта на турците към първия свидетелствува неговият чин: за втория достатъчно е да кажа, че беше избран депутат в турския парламент в 1877 година. „Ние, казваше баща ми, отивахме при тях за съвет и подкрепа. Охрид беше примерът, Битоля – водителството“.[4]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо (Тръпче)
(1803 - ?)
 
Петър (Панарет Пловдивски)
(1805 - 1883)
 
Стойче
(1809 - ?)
 
Димитър
(1811 - преди 1881)
 
Васил
(1813 - ?)
 
Менка
 
Константин
(1807 - 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений
 
Васил
(1840 - 1897)
 
Диаманди
(1872 - 1953)
 
Григор
 
Иван
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христаки
 
Георги
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил
 
Иван
(1854 - ?)
 
Симеон
(1863 - ?)
 
Петър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко
 
 
 
 
 
 
 
Владимир
(1892 - 1971)
 
Димитър
(1883 - 1945)
 
Тодор
 
Роман
(1883 - 1903)
 
Борис
(1880 - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

БележкиРедактиране

  1. Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 142.
  2. Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.432.
  4. Радев, Симеон. Ранни спомени, 1967.