Диаманди Николов
Диаманди (Диаманд) Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията, полковник, участвал в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион от 1-ви конен полк, помощник-командир на 2-ри конен полк и командир на 11-и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).
| Диаманди Николов | |
| български офицер от кавалерията | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1942 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
Биография
редактиранеДиаманди Николов е роден на 9 август 1867 г. в Щип, Османска империя. На 2 август 1892 г. завършва с 14-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 4-ти, 7-и и 10-и конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 е произведен в чин майор.
Като майор Диаманди Николов командва 2-ри ескадрон от Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Николов командва първоначално дивизион от 1-ви конен полк, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, след което е помощник-командир на 2-ри конен полк, а от 1918 до уволнението си през 1919 г. командва на 11-и конен полк. Междувременно на 30 май 1918 е произведен в чин полковник. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни заслуги е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[1] През 1918 г. на същото основание е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата[2], като наградата е потвърдена със заповед №355 от 1921 г.[3]
На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония.[4] Идеята е приета и на 21 декември 1923 година Николов е сред учредителите на Македонския научен институт и става първият касиер на организацията.[5][6]
На 30 юни 1927 о.з. полковник Диманди Николов е избран за секретар на временния комитет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.
Полковник Диаманди Николов умира през 1942 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[7]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (2 август 1892)
- Поручик (2 август 1895)
- Капитан (18 май 1902)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (30 май 1916)
- Полковник (30 май 1918)
Образование
редактиранеВъншни препратки
редактиране- „Задачите на Македонския научен институт“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 1, София, 3 януари 1925 година
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата (1918/1921)
Бележки
редактиране- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 309
- ↑ ДВИА, оп. 4, а.е. 2, л. 263 – 264
- ↑ Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата световна война 1919-1944. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 4. София, МНИ, 2003. с. 16.
- ↑ Основатели на МНИ // Македонски научен институт, 25 юни 2013. Посетен на 22 юли 2017.
- ↑ Списание „Македонски преглед“ на 90 години (1924–2014) // Македонски научен институт, 30 юни 2015. Посетен на 22 юли 2017.
- ↑ Парцел 28 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 334.