Първи конен полк е създаден с указ № 234 от 20 декември 1883 г. под името „1-ви конен на Н. В. княз Александър I полк“. Състои се от 1 и 3 сотни и една музикантска част. Полкът получава бойното си знаме на 25 декември 1883 година и с него участва в Сръбско-българската война, както и в Балканската война, по време на която е в състава на Първа, а по-късно и на Трета армия. В Първата световна война е в състава на Втора армия.

Първи конен
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
Информация
ШефЦар Фердинанд I
Активна1883 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Гарнизон/щабСофия
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Атанас Назлъмов
Ген. Иван Стойков
Ген. Петър Салабашев
Първи конен
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
в Общомедия

Балканскати войни (1912 – 1913)

редактиране

В Балканската война полкът воюва по долината на река Арда. Участва и в освобождението на Димотика и победата над корпуса на Явер паша. През Междусъюзническата война участва в битки срещу сърбите по направлението ТрънКлисураВласинаСурдулицаГрамажи.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

В Първата световна война влиза в състава на 1-ва конна бригада, през 1915 г. разгромява сърбите при височината Панчин гроб, Враня, Сурдулица, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп, Охрид. През 1916 г. е част от Конната дивизия на генерал Иван Колев. Воюва при Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. През 1918 г. е включен в състава на Първа кавалерийска бригада от 1-ва Кавалерийска дивизия на генерал Тодор Марков.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 25
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 814
Коне: 754 Обикновени коли: 54
Товарни: 16
Пушки и карабини: 501
Картечници: 4
Саби: 692

Съгласно указ № 96 от 19 декември 1920 г., полкът се реорганизира в 1-ви жандармерийски конен полк, а от 1922 г. в 1-ва жандармерийска конна група. През 1928 г. е организиран отново в полкови състав. На 6 май 1937 г. чиновете на полка се сбогуват със старото знаме и последното в същия ден при определен церемониал с тържествен ритуал, в същия ден, в София полкът получава новото си знаме от цар Борис III.

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

Във Втората световна война (1941 – 1945) той е в състава на 1-ви български окупационен корпус, в подчинение на 1-ва конна бригада. На 23 април 1941 г. полкът, строен в парадна взводна колона на старата сръбско-българска граница, след високопатриотична реч от командира на полка полковник Делчо Стратиев, начело с щандарта премина границата при поста Славчето между с. Трекляно и гр. Босилеград. Установява се първоначално в гр. Враня, от юли 1941 г. в гр. Щип, а от октомври 1943 г. в гр. Скопие. Командир на полка е полковник Делчо Стратиев. Редовете на полка се допълват с наборници от Скопие, Враня, Ресен и Охрид. От септември 1944 г. полкът започва да се изтегля и част от състава му взема участие в заключителната фаза на Втората световна война в Европа. През август 1946 г. полкът е разформирован и щандартът му е предаден на 6 конен полк.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 1-ви конен полк.[2]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи конен полк (20 декември 1883 – 19 декември 1920)
  • Първи жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
  • Първа жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Първи конен полк (от 20 декември 1927 г.)
  • Първи конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946 г.)
  • Първи конен полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Дмитрий Розенкампф 25 декември 1883 – 11 септември 1885
2. Ротмистър Христо Петрунов 6 септември 1885 – 1 януари 1890
3. Майор Велико Кърджиев от 1 януари 1890
4. Подполковник Михаил Стоилов от 10 март 1898
5. Полковник Атанас Назлъмов от 18 февруари 1899
6. Подполковник Стоян Данаилов от 26 януари 1904
7. Подполковник Стефан Салабашев от 12 декември 1909
8. Подполковник Никола Кметов 21 септември 1913 – 16 май 1914
9. Подполковник Петър Ганчев от 30 май 1914
10. Полковник Никола Кметов 20 май 1915 – 10 септември 1915
11. Полковник Константин Михайлов 11 септември 1915 – 12 ноември 1915
12. Полковник Никола Кметов 15 ноември 1915 – 28 ноември 1916
13. Полковник Константин Митов 7 декември 1916 – 17 януари 1917
14. Полковник Александър Марков от 17 януари 1917
Подполковник Любомир Босилков
Полковник Константин Златанов от 25 юли 1923
Подполковник Христо Мархолев 1927 – 1928
Подполковник Малчо Малчев юни 1929 – май 1930
Подполковник Иван Марков 1930 – 1931
Полковник Атанас Жилков април 1931 – юни 1934
Полковник Евгени Манов 1934 – 1935
Подполковник Димитър Мечкаров 1936 – 1936
Подполковник Петър Цанев 1939 – 1941?
Полковник Делчо Стратиев от 1941
Майор Никола Мутафчиев 1944 – 20 септември 1944
Полковник Благой Петров 1945 – 1945
Полковник Георги Бакърджиев 1945 – 1946

Други командири: подполк. Николай Николаев, Петко Златев, подполк. Петър Пенев

Източници

редактиране