Уикипедия

Анастас Наумов

български просветен деец
Тази статия е за просветния деец Анастас Наумов. За композитора вижте Анастас Наумов (композитор).

Анастас (Ташко) Наумов Николов с псевдоним Високополски е български просветен деец, журналист, директор на Солунската българска гимназия.[1]

Анастас Наумов
български просветен деец
Роден
Починал
Анастас Наумов в Общомедия
Наумов (предпоследен на най-горния ред, №3) с преподаватели от Солунската девическа гимназия

Биография редактиране

Роден е в 1861 година[1] или в 1863 година[2] в Битоля,[1] тогава в Османската империя, днес Северна Македония, а според някои източници в Прилеп. В 1880 година завършва богословско училище в Самоков и става учител в Етрополе. От 1882 до 1884 година учи в Кралската препарандия в Загреб.[2][1] След това специализира философия във Виена. От 1888 до 1891 година е директор на българското мъжко класно училище в Прилеп. В Прилеп извършва коренна реформа в методите на преподаване и се ползва с голям авторитет сред гражданите.[3] След Прилеп заминава да преподава в Солунската българска мъжка гимназия, като в периода от 1896 до 1897 година е неин директор.[4] В 1896/1897 година преподава и в Солунската българска девическа гимназия.[3][5]

В 1897 година е сред основателите на Българското тайно революционно братство.[1] От 1897 до 1899 година е директор на българското педагогическо училище в Сяр, където развива дейност заедно с Димитър Галев.[6] В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.[7][8]

Наумов е ярък привърженик на еволюционната просветна линия и влиза в остър конфликт с дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през април 1900 година в Сяр срещу него са извършени два неуспешени атентата, първият от Атанас Чопката и Андон Кьосето, а вторият от Чопката, Кьосето и Михаил Попето, при който е убита жена му Урания[9][10] Наумова.[11][12][13]

От 1899 до 1904 година Наумов преподава в Първа мъжка гимназия в София. От 1901 година работи в просветното министерство. В 1903 – 1904 година е редактор на „Училищен преглед“.[14] По-късно от 1904 година е училищен инспектор към Българската екзархия в Цариград. След Младотурската революция в 1908 година Наумов е член на Българския конституционен клуб в Цариград. Редактира в Цариград вестниците „Нов живот“ и „Вести“. През 1909 – 1910 година е председател на Управителния съвет на Българска матица.[15]

През май 1911 година в дома на Наумов в Цариград се провежда събрание, на което се взема решение за поставяне на начало на подготовката по създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[16]

В 1913 година Наумов е председател на българската делегация в Смесената българо-гръцка комисия за двувластните имоти.[10]

Наумов е автор на редица учебници и помагала, печатани в Солун в печатницата на Коне Самарджиев, както и в София и Варна.[17]

Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков пише за Наумов:

„ Голям националист, патриот и общественик, със силно развито обществено чутие, Анастас Наумов събираше върху себе си, освен завистта и злобата на онези, които той превъзхождаше, но и тяхната смъртна ненавист.

Стрелите върху Наумова се насочваха от бръмчащия кошер на „вътрешните“, които мъчно можеха да смелят големите идеи на Екзарх Йосифа, носени с такт и мъдрост от Наумова.[18]

 “
  • Издания на Анастас Наумов
  •  
    Наумовъ, А. Читанка за трето отдѣление за първоначалните училища. Трето преработено издание. Солунъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самадржиевъ и С-ие. Скоропечатница на С. Муратори и С-ие, 1891.
  •  
    Наумовъ, А. Букварь. Единадесето издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
  •  
    Наумовъ, А. Букварь. Дванадесето издание. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сие.
  •  
    Наумовъ, А. Читанка за първо отдѣление. Осмо издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
  •  
    Наумовъ, А. Учебникъ по смѣтанье за второ отдѣление на първоначалнитѣ училища. Трето издание. Солунъ и Прилѣпъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и С-ие, 1907.

Наумов е женен за Урания Наумова, дъщеря на солунския гръцки консул. Техни синове са търговецът на тютюн Владимир Ташков Наумов[19] и дипломатът Димитър Наумов и двамата репресирани от комунистическия режим след 1944 година.[20][21]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 134.
  2. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  3. ↑ а б Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 6.
  4. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 18.
  5. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  6. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
  7. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 155.
  8. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 470.
  9. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
  10. ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 135.
  11. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 352 – 353.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 347 – 348.
  13. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 104.
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 321.
  15. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13 – 14.
  16. ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82.
  17. ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 954-323-631-3, стр. 55.
  18. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 26 – 27.
  19. ↑ Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 78.
  20. ↑ Димитър Атанасов Наумов // Памет (1944-1989). Посетен на 12 декември 2021 г.
  21. ↑ X състав в София // Народния съд (1944-1945). Посетен на 12 декември 2021 г.
Иван Дейков → директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1888 – 1891) 		→ Йордан Бомболов
Михаил Сарафов → директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1896 – 1897) 		→ Атанас Ченгелев
Михаил Сарафов → директор на Солунската българска девическа гимназия
(1896 – 1897) 		→ Георги Пенев
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анастас_Наумов&oldid=11521144“.