Анастас Наумов

български просветен деец
Тази статия е за просветния деец Анастас Наумов. За композитора вижте Анастас Наумов (композитор).

Анастас (Ташко) Наумов Николов с псевдоним Високополски е български просветен деец, журналист, директор на Солунската българска гимназия.[1]

Анастас Наумов
български просветен деец
Роден
Починал
Анастас Наумов в Общомедия
Наумов (предпоследен на най-горния ред, №3) с преподаватели от Солунската девическа гимназия

Биография

редактиране

Роден е в 1861 година[1] или в 1863 година[2] в Битоля,[1] тогава в Османската империя, днес Северна Македония, а според някои източници в Прилеп. В 1880 година завършва богословско училище в Самоков и става учител в Етрополе. От 1882 до 1884 година учи в Кралската препарандия в Загреб.[2][1] След това специализира философия във Виена. От 1888 до 1891 година е директор на българското мъжко класно училище в Прилеп. В Прилеп извършва коренна реформа в методите на преподаване и се ползва с голям авторитет сред гражданите.[3] След Прилеп заминава да преподава в Солунската българска мъжка гимназия, като в периода от 1896 до 1897 година е неин директор.[4] В 1896/1897 година преподава и в Солунската българска девическа гимназия.[3][5]

В 1897 година е сред основателите на Българското тайно революционно братство.[1] От 1897 до 1899 година е директор на българското педагогическо училище в Сяр, където развива дейност заедно с Димитър Галев.[6] В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.[7][8]

Наумов е ярък привърженик на еволюционната просветна линия и влиза в остър конфликт с дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през април 1900 година в Сяр срещу него са извършени два неуспешени атентата, първият от Атанас Чопката и Андон Кьосето, а вторият от Чопката, Кьосето и Михаил Попето, при който е убита жена му Урания[9][10] Наумова.[11][12][13]

От 1899 до 1904 година Наумов преподава в Първа мъжка гимназия в София. От 1901 година работи в просветното министерство. В 1903 – 1904 година е редактор на „Училищен преглед“.[14] По-късно от 1904 година е училищен инспектор към Българската екзархия в Цариград. След Младотурската революция в 1908 година Наумов е член на Българския конституционен клуб в Цариград. Редактира в Цариград вестниците „Нов живот“ и „Вести“. През 1909 – 1910 година е председател на Управителния съвет на Българска матица.[15]

През май 1911 година в дома на Наумов в Цариград се провежда събрание, на което се взема решение за поставяне на начало на подготовката по създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[16]

В 1913 година Наумов е председател на българската делегация в Смесената българо-гръцка комисия за двувластните имоти.[10]

Наумов е автор на редица учебници и помагала, печатани в Солун в печатницата на Коне Самарджиев, както и в София и Варна.[17]

Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков пише за Наумов:

Голям националист, патриот и общественик, със силно развито обществено чутие, Анастас Наумов събираше върху себе си, освен завистта и злобата на онези, които той превъзхождаше, но и тяхната смъртна ненавист.

Стрелите върху Наумова се насочваха от бръмчащия кошер на „вътрешните“, които мъчно можеха да смелят големите идеи на Екзарх Йосифа, носени с такт и мъдрост от Наумова.[18]

Наумов е женен за Урания Наумова, дъщеря на солунския гръцки консул. Техни синове са търговецът на тютюн Владимир Ташков Наумов[19] и дипломатът Димитър Наумов и двамата репресирани от комунистическия режим след 1944 година.[20][21]

  1. а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 134.
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  3. а б Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 6.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 18.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  6. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
  7. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 155.
  8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 470.
  9. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
  10. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 135.
  11. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 352 – 353.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 347 – 348.
  13. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 104.
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 321.
  15. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13 – 14.
  16. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82.
  17. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 954-323-631-3, стр. 55.
  18. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 26 – 27.
  19. Златилов, Вълчо. Учителят, общественикът и преображенецът Павел Ковачев - достоен възпитаник и деец на Българската екзархия (1872-1959 г.) /един от „будителите“ в обществения и културния живот на Кърджали до 1944 г./ // Научни трудове V. Юбилейна научна конференция с международно участие „Науката и образованието - традиции и бъдеще“. Кърджали, Съюз на учените в България, клон Кърджали; Община Кърджали, 2014. с. 78.
  20. Димитър Атанасов Наумов // Памет (1944-1989). Посетен на 12 декември 2021 г.
  21. X състав в София // Народния съд (1944-1945). Посетен на 12 декември 2021 г.
Иван Дейков директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1888 – 1891)
Йордан Бомболов
Михаил Сарафов директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1896 – 1897)
Атанас Ченгелев
Михаил Сарафов директор на Солунската българска девическа гимназия
(1896 – 1897)
Георги Пенев