Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българският политик. За историка и журналиста вижте Юрдан Иванов.

Йордан Мирчев е български учител, политик, депутат и член на Македонската парламентарна група.

Йордан Мирчев
български просветен деец
Роден
Народен представител в:
XXII ОНС   

БиографияРедактиране

Йордан Мирчев е роден в 1874 година в Прилеп, тогава в Османската империя. През 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия[1][2], учителства в Скопие, Варна и Солун.[3].

Делегат е от Гостивар на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[4]

Йордан Мирчев е приближен на ВМРО и на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации и като такъв участва на тайни заседания от 1920 година по избиране на ново ръководство на организацията.[5] Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.[6] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[7] След убийството на сръбския генерал Михайло Ковачевич в Щип от дейци на ВМРО, българското правителство е принудено да въведе военно положение в пограничните райони. Йордан Мирчев реагира и изразява протест срещу действията на правителството.[8]

На 6-я редовен конгрес на СМЕО е избран за член на Националния комитет на организацията на мястото на Борис Антонов.[9] Йордан Мирчев, Георги Кулишев и Константин Станишев в началото на 1928 година застават начело на помирителна комисия при началото на междуособиците в ЦК на ВМРО между Иван Михайлов от една страна, и Александър Протогеров и Георги Попхристов.[10] Членовете на НК на организацията Евтим Спространов и Йордан Мирчев единствени отказват да поискат оставката на Георги Кулишев, главен редактор на в. „Македония“, който след убийството на Александър Протогеров от юли 1928 година развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов.[11] На Седмия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година двамата напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика.[12]

БележкиРедактиране

  1. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  3. Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 и 1904 година
  4. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 87.
  6. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  7. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  8. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 187-189.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 194.
  10. Македония - История и политическа съдба, Том II. София, ИК „Знание“, 1998. с. 193.
  11. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
  12. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 220.