Димитър Гологанов
Димитър Иванов Гологанов е български книжар и издател.
| Димитър Гологанов | |
| български книжар | |
| Роден |
5 февруари 1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 1987 г.
|
Биография
редактиранеДимитър Гологанов е роден в 1901 година във валовищкото село Крушево, което тогава е в Османската империя, днес Ахладохори, Гърция. Произхожда от големия род Гологанови и е син на революционера Иван Гологанов. В 1924 година се изселва в София. Става марксист и от 1928 до 1936 година разпространява марксистка литература. В 1936 г. открива книжарницата „Ново образование“ в София, в която се продава марксистка и научна литература. До 1944 година се занимава с издателска дейност. Издава книгите на Тодор Павлов „Философията и частните науки“ (1940), „Съвременни философски учения“ (1941) и други, на Жак Натан „Развитие на икономическата мисъл след Рикардо“ (1941), трудове на Кръстьо Белев, Марко Марчевски, Гьончо Белев, Димитър Полянов, „История на дипломацията“ на Владимир Потьомкин (ред., том 1, 1941), Александър Опарин, Максим Ковалевски.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година работи в „Нариздат“. От 1944 до 1953 година е директор на Софийското градско и окръжно предприятие „Печатни произведения“.[2]
Умира в София в 1987 година.
Родословие
редактиране| Лазар Гологанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1810 – 1865) | Теодосий Гологанов (1800 – 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Гологанов (1839 – 1895) | Теодосий Гологанов (1846 – 1926) | Никола Гологанов (1850 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1865 – 1910) | Иван Гологанов (1870 – 1908) | Спиро Гологанов (1880 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Гологанов (1893 – 1916) | Иван Гологанов (1899 – 1969) | Димитър Гологанов (1901 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1158.