Теодосий Гологанов (игумен)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за игумена на Серския манастир. За скопския митрополит и негов племенник вижте Теодосий Скопски.

Теодосий Лазаров Гологанов е български духовник, възрожденски деец и участник в църковно-националните борби на българите в Македония, йеромонах.[1][2][3]

Теодосий Гологанов
български духовник
Роден
около 1800 г.
Починал
1888 г. (88 г.)
Света гора, Османска империя
Надпис на кулата на библиотеката на Серския манастир с името на игумен Теодосий, 1876 г.
Мраморна плоча от църквата „Свети Димитър“ от 1880 г. с надпис, в който се споменава името на игумен Теодосий

БиографияРедактиране

Роден е в село Търлис, Неврокопско, днес Ватитопос, Гърция. Учи в село Горно Броди при духовника Венедикт и в град Сяр. Според Георги Стрезов учи в гръцкото училище в Мелник, заедно с Неофит Рилски.[4] От 1823 година е монах в Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Придружава игумена Дамаскин в Цариград и събира подаяния за манастира в Зъхненско. С помощта на патриарх Григорий VI в 1835 година издейства разни привилегии за манастирските имоти. През 1838 година замества драмския митрополит, а от 1843 до 1860 година е дикей-граматик на манастира и учител там. Урежда добро манастирско училище, в което се обучават 30—40 българчета от околните каази. През 1845 година по негова покана руския славист Виктор Григорович посещава манастира.[5] В 1860 и 1867 година е митрополитски наместник в Сяр. Два пъти е игумен на манастира (1862-1866, 1870-1881).[6]

Гологанов е един от първите дейци по възраждането на българщината в Източна Македония, като в началото работи за това тайно и чрез други лица.[7] Подпомага развитието на новобългарската просвета и отварянето на български училища. През 1868 година съдейства за въвеждането на български език в училището на Горно Броди.[8] Той подарява 80 турски лири за довършването на новата училищна сграда в родното си село, започната по-рано от Иван Симеонов.[9] Участва в църковната борба за откъсване от Цариградската патриаршия.

Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите фолклорни и исторически изследвания. Спомоществовател е за издаването на книгите „Общое землеописание“, преведена от Константин Фотинов (1843) и „История на словенно-болгарския народ“, преведена от Петър Сапунов (1844).[10]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Гологанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
 
Теодосий Гологанов
(1800 – 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гологанов
(1839 – 1895)
 
Теодосий Гологанов
(1846 – 1926)
 
Никола Гологанов
(1850 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1865 – 1910)
 
Иван Гологанов
(1870 – 1908)
 
Спиро Гологанов
(1880 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Гологанов
(1893 – 1916)
 
Иван Гологанов
(1899 – 1969)
 
Димитър Гологанов
(1901 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.92.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 215.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.182.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.57.
  5. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  6. Енциклопедия на българските родове.
  7. Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с.72.
  8. Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.57.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.645.