Уикипедия

Крушево (дем Синтика)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927 година Κρούσοβο/ν, Крусово/н[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония.

Крушево
Αχλαδοχώρι
— село —
Крушево и южните склонове на Славянка
Крушево и южните склонове на Славянка
Гърция
41.3208° с. ш. 23.5422° и. д.
Крушево
Централна Македония
41.3208° с. ш. 23.5422° и. д.
Крушево
Сярско
41.3208° с. ш. 23.5422° и. д.
Крушево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областМървашко
Надм. височина539 m
Население596 души (2011 г.)
Крушево в Общомедия

География редактиране

Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.[2]

Древност редактиране

Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.[4] На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[5] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иновеците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[6]

 
Пещерата Капе в южните склонове на Алиботуш

В Османската империя редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.[7]

В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:

„ Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.[8] “

До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.[10]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.[11] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.[12]

Възрожденски борби редактиране

 
Църквата „Свети Пророк Илия“ в Крушево

Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов:

„ Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[13] “

Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[14] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[17] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.[18]

В Гърция редактиране

По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[19] След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.[20]

Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци - 204 бежански семейства с 679 души.[21]

В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).[22] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.

Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[23]

До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.

Прекръстени с официален указ местности в община Крушево на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Меча поляна[24][25][26] Μέτσα Πουλιάνα Херсон Χέρσον[27] местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[24]
Кюге[25] Κιούγκε Солин Σωλήν[27] местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово[25]
Рамне[24] Ραμνέ Потамия Ποταμιά[27] ниви[28] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[24]
Кочило[24] Κοτσίλο Бастуни Μπαστούνι[27] връх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[24][25]
Кривчейка[29][24][25] Κρεφτσέκια Страва Дендра Στραβά Δένδρα[27] дол с гори и ниви[29] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово;[24] композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река[29]
Мокра[24][30] или Мокря[31] Μόκρα Игрон Ύγρόν[27] връх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m)[24]
Хумница[32][24][33] Χούμνιτσα Кокинохомия Κοκκινόχωμα[27] дол с ниви[32] в Шарлия на Ю от Крушево;[24][25] от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка[32]
Котафов Препек[24] Κοτάφο Πρεπέκ Терми Θέρμη[27] възвишение в Шарлия на Ю от Крушево[24]
Крушевска река[24] Κρουσοβίτης Ахладитис Άχλαδίτης[27] реката на Крушево[24]
Нановица[34][24] Νανοβίτσα Неотопос Νεότοπος[27] ниви[34] в Шарлия ЮИ от Кърчово;[24] по личното име Нано и топонимична наставка[34]
Големо Бачово[24] Μεγάλο Μπάτσοβο Мегало Камини Μεγάλο Καμίνι[27] връх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m)[24]
Сланидол[24] Σλανιντόλ Дросерон Δροσερόν[27] [24]
Ликата[24], Лака или Ляката[35] Λύκατα Фламбури Рема Φλαμούρι Ρέμα[27] [24]
Скиндерика[24][25] Σκιντέρικα Корифула Κορυφούλα[27] връх в Шарлия на И от Кърчово[24][25]
Котка[24] или Котка ряка[36] Κότκα Гаторема Γατόρεμα[27] [24]
Стаговица[24]или Станковица[37] Στάγκοβιτς Прасинон Рема Πράσινον Ρέμα[27] [24]
Тагарька[38][24][25], Тагарка или Тагарика[39] Ταγάρικα Агия Елени Άνία Έλένη[27] ниви[38] и връх на ЮЗ от Крушево[25] (851,6 m)[24]
Скарагушка[24] или Скаранкушка[40] Σκαραγκούσκα Мавропули Μαυροπούλι[27] местност на ЗЮЗ от Крушево[24]
Долна Плоска[24][25] Κάτω Πλόσκα Трапези Τραπέζι[27] връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево[25] (705 m)[24]
Суха поляна[24][41] Σούχα Πουλιάνα Ксеротопос Ξερότοπος[27] [24]
Дула[24][42] Ντουλά Кидониес Κυδωνιές[27] Крушевската река в горното ѝ течение,[24] както и чешма и ниви И от Крушево[43]
Бистрако[24] или Бистраково[44] Μπίστρακο Катарада Καθαράδα[27] [24]
Чукар[24] Τσοκάρ Корифи Κορυφή[27] [24]
Ак бунар[24] Άκ Μπουνάρ Аспри Вриси Άσπρη Βρύση[27] извор на СИ от Кърчово;[24] от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата[45]
Пашлака[24] Πασλάκα Аспрес Петрес Άσπρες Πέτρες[27] [24]
Каминир чукар[24][25] Καμίνιρ Τσουκάρ Петрокорфи Πετροκόρφι[27] връх на СИ от Кърчово[24] (1836 m)[25]
Кючук дере[24] Κουτσούκι Микрон Рема Μικρόν Ρέμα[27] [24]
Глъбина[46][25] или Глабина[47] Γκλέμπονα Хайдемени Χαϊδεμένη[27] местност на СЗ от Крушево;[25] от старобългарското         с ѫ > ъ в говора[46]
Садово[24][48] Σάντοβο Нистагменос Νισταγμένος[27] [24]
Страгово[24] Странково, Стрънково или Стренково [49] Στράγκοβο Фовисменос Φοβισμένος[27] [24]
Горна Глъбина[46][24] или Горна Глабина [50] Άνω Γκλέμπενα Ано Хайдемени Άνω Χαϊδεμένη[27] местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;[24] от старобългарското         с ѫ > ъ в говора[46]
Бошкови ниви[24] Μποσκοβενίδι Петрото Πετρωτό[27] [24]
Спаньовица[51], Спановица[24] или Спанивица [52] Σπανοβίτσα Кимисмено Рема Κοιμισμένο Ρέμα[27] река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,[24] както и хребет и седловина на С от Крушево[51]
Половир[24] Πολιοβίρι Пиги Πηγή[27] [24]
Краста[24] или Кръста[53] Κράστα Псориарико Ψωριάρικο[27] [24]
Бура[24] Μπούρα Трихоникон Τριγωνικόν[27] [24]
Гарваница[24] Γκαρβανίτσα Мавропули Рема Μαυροπούλι Ρέμα[27] [24]
Привичека Бърчина[24] Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα Акорфон Άκορφον[27] [24]
Али Ботуш[24] Άλή Μπουτούλ Цолияс Τσολιάς[27] Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх[24]
Чанчали[24] Τσαντσαλή Кудуни Κουδούνι[27] [24]
Лагува[24] Λαγκούβα Стенолакос Στενόλακκος[27] [24]
Сандуру[25] Σαντουρού Катистон Καθιστόν[27] река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25]
Омерли[24] Όμερλή Ксирорема Ξηρόρεμα[27] река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[24]
Карабидже[24] Καραμπιτζέ Каминада Καμινάδα[27] река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[24]
Омерли[24][25] Όμερλή Ерипия Έρείπια[27] бивше село на З от Крушево[24][25]
Боцка[24][25] или Боцика Μπότσικα Дисватон Δύσβατον[27] местност на З от Крушево[24][25]
Орта махала[24][25] Όρτά Μαχαλά Халасмана Χαλάσματα[27] бивше село на З от Крушево[24]
Кали бунар[54][24] Καλιμπουνάρ Воскотопос Βοσκότοπος[27] изворче[54] и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево;[24] от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало[54]
Цямара[24][25] Τσιαμάρα Стронгилон Στρογγυλόν[27] връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)[24][25]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 814 596

Личности редактиране

 
Димитър Гущанов
 
Ангел Тасев в средата
Родени в Крушево
  •   Ангел Атанасов (1879 – 1952), български революционер
  •   Ангел Янкулов, български революционер
  •   Георги Попиванов (1900 - 1960), български революционер от ВМРО
  •   Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[55]
  •   Димитър Гологанов (1901 – 1987), български книжар и издател
  •   Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер
  •   Димитър Миленков (? - 1923), български революционер, след войните леарски помощник в Либяхово и деец на МФО, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение[56]
  •   Иван Гологанов (1870 – 1908), български революционер
  •   Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)[57]
  •   Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година[58]
  •   Илия Гологанов (1865 – 1910), български журналист и революционер
  •   Илия Бижев (1882 – 1966), български революционер и общественик
  •   Йосиф Спасов Парапанов, на 70 години към 18 април 1943 година, български революционер, деец на ВМОРО. Посветен във ВМОРО в 1903 година, продължава легална борба до 1908 година, участва във всички борби на българите в Македония. Като революционер и куриер на ВМОРО е заловен от османските власти и изтезаван. В 1912 година става четник при Александър Буйнов и взима участие в сражения при Цървища, Демирхисарско, а после продължава към Хайват, Солунско, където отстъпва заедно с българската войска. На 18 април 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[59]
  •   Константин Кюров, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 и 1877 година[60]
  •   Кръстьо Самарджиев (1886 – 1925), деец на ВМОРО и БЗНС
  •   Кръстьо Халянов (? – 1909), български революционер
  •   Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета[61]
  •   Никола Бижев (? – 1905), български революционер
  •   Спиро Гологанов (1880 – 1917), български лекар
  •   Спиро Иванов Веселинов – Марин (1922 – 1944), български партизанин[62]
  •   Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския околийски революционен комитет между 1906 и 1907 година[63]
  •   Хаджи Георги (1909 – 1948), гръцки комунист[64]
  •   Христо Попиванов (1868 - 1936), български революционер, деец на ВМОРО
  •     Янаки Георгиев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОК
Починали в Крушево
Свързани с Крушево

Литература редактиране

  • Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
  3. ↑ Προϊστορικός οικισμός την περιοχή που φέρει το όνομα Altsoua Κούλα, Αχλαδοχωρίου Σερρών[неработеща препратка]
  4. ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313.
  5. ↑ Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“.
  6. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25-26.
  7. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  8. ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 312.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
  11. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 853.
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 106.
  14. ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  17. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163.
  19. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
  20. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  22. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  23. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 26.
  24. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  26. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 159.
  27. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  28. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
  29. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 144.
  30. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 399.
  31. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
  32. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 214.
  33. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 401.
  34. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 163.
  35. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
  36. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
  37. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  38. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 202.
  39. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  40. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  41. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  42. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 397.
  43. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
  44. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 395.
  45. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 68.
  46. ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
  47. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 397.
  48. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  49. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  50. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 396.
  51. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
  52. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
  53. ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
  54. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  56. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 336. (на македонска литературна норма)
  57. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
  58. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  59. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 119 - 120.
  60. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 612.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
  62. ↑ Списък на убити партизани
  63. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
  64. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крушево_(дем_Синтика)&oldid=12025682“.