Крушево (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.
Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927 година Κρούσοβο/ν, Крусово/н[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония.
Крушево Αχλαδοχώρι | |
---|---|
— село — | |
![]() Крушево и южните склонове на Славянка | |
Страна | ![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Синтика |
Географска област | Мървашко |
Надм. височина | 539 m |
Население | 596 души (2011 г.) |
Крушево в Общомедия |
География редактиране
Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.[2]
Древност редактиране
Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.[4] На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[5] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иновеците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[6]
В Османската империя редактиране
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.[7]
В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:
„ | Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.[8] | “ |
До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.[10]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
„ | Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.[11] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.[12]
Възрожденски борби редактиране
Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов:
„ | Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[13] | “ |
Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[14] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[15]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[17] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.[18]
В Гърция редактиране
По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[19] След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.[20]
Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци - 204 бежански семейства с 679 души.[21]
В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).[22] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.
Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[23]
До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание | |
---|---|---|---|---|---|
Меча поляна[24][25][26] | Μέτσα Πουλιάνα | Херсон | Χέρσον[27] | местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[24] | |
Кюге[25] | Κιούγκε | Солин | Σωλήν[27] | местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово[25] | |
Рамне[24] | Ραμνέ | Потамия | Ποταμιά[27] | ниви[28] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[24] | |
Кочило[24] | Κοτσίλο | Бастуни | Μπαστούνι[27] | връх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[24][25] | |
Кривчейка[29][24][25] | Κρεφτσέκια | Страва Дендра | Στραβά Δένδρα[27] | дол с гори и ниви[29] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово;[24] композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река[29] | |
Мокра[24][30] или Мокря[31] | Μόκρα | Игрон | Ύγρόν[27] | връх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m)[24] | |
Хумница[32][24][33] | Χούμνιτσα | Кокинохомия | Κοκκινόχωμα[27] | дол с ниви[32] в Шарлия на Ю от Крушево;[24][25] от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка[32] | |
Котафов Препек[24] | Κοτάφο Πρεπέκ | Терми | Θέρμη[27] | възвишение в Шарлия на Ю от Крушево[24] | |
Крушевска река[24] | Κρουσοβίτης | Ахладитис | Άχλαδίτης[27] | реката на Крушево[24] | |
Нановица[34][24] | Νανοβίτσα | Неотопос | Νεότοπος[27] | ниви[34] в Шарлия ЮИ от Кърчово;[24] по личното име Нано и топонимична наставка[34] | |
Големо Бачово[24] | Μεγάλο Μπάτσοβο | Мегало Камини | Μεγάλο Καμίνι[27] | връх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m)[24] | |
Сланидол[24] | Σλανιντόλ | Дросерон | Δροσερόν[27] | [24] | |
Ликата[24], Лака или Ляката[35] | Λύκατα | Фламбури Рема | Φλαμούρι Ρέμα[27] | [24] | |
Скиндерика[24][25] | Σκιντέρικα | Корифула | Κορυφούλα[27] | връх в Шарлия на И от Кърчово[24][25] | |
Котка[24] или Котка ряка[36] | Κότκα | Гаторема | Γατόρεμα[27] | [24] | |
Стаговица[24]или Станковица[37] | Στάγκοβιτς | Прасинон Рема | Πράσινον Ρέμα[27] | [24] | |
Тагарька[38][24][25], Тагарка или Тагарика[39] | Ταγάρικα | Агия Елени | Άνία Έλένη[27] | ниви[38] и връх на ЮЗ от Крушево[25] (851,6 m)[24] | |
Скарагушка[24] или Скаранкушка[40] | Σκαραγκούσκα | Мавропули | Μαυροπούλι[27] | местност на ЗЮЗ от Крушево[24] | |
Долна Плоска[24][25] | Κάτω Πλόσκα | Трапези | Τραπέζι[27] | връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево[25] (705 m)[24] | |
Суха поляна[24][41] | Σούχα Πουλιάνα | Ксеротопос | Ξερότοπος[27] | [24] | |
Дула[24][42] | Ντουλά | Кидониес | Κυδωνιές[27] | Крушевската река в горното ѝ течение,[24] както и чешма и ниви И от Крушево[43] | |
Бистрако[24] или Бистраково[44] | Μπίστρακο | Катарада | Καθαράδα[27] | [24] | |
Чукар[24] | Τσοκάρ | Корифи | Κορυφή[27] | [24] | |
Ак бунар[24] | Άκ Μπουνάρ | Аспри Вриси | Άσπρη Βρύση[27] | извор на СИ от Кърчово;[24] от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата[45] | |
Пашлака[24] | Πασλάκα | Аспрес Петрес | Άσπρες Πέτρες[27] | [24] | |
Каминир чукар[24][25] | Καμίνιρ Τσουκάρ | Петрокорфи | Πετροκόρφι[27] | връх на СИ от Кърчово[24] (1836 m)[25] | |
Кючук дере[24] | Κουτσούκι | Микрон Рема | Μικρόν Ρέμα[27] | [24] | |
Глъбина[46][25] или Глабина[47] | Γκλέμπονα | Хайдемени | Χαϊδεμένη[27] | местност на СЗ от Крушево;[25] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[46] | |
Садово[24][48] | Σάντοβο | Нистагменос | Νισταγμένος[27] | [24] | |
Страгово[24] Странково, Стрънково или Стренково [49] | Στράγκοβο | Фовисменос | Φοβισμένος[27] | [24] | |
Горна Глъбина[46][24] или Горна Глабина [50] | Άνω Γκλέμπενα | Ано Хайдемени | Άνω Χαϊδεμένη[27] | местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;[24] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[46] | |
Бошкови ниви[24] | Μποσκοβενίδι | Петрото | Πετρωτό[27] | [24] | |
Спаньовица[51], Спановица[24] или Спанивица [52] | Σπανοβίτσα | Кимисмено Рема | Κοιμισμένο Ρέμα[27] | река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,[24] както и хребет и седловина на С от Крушево[51] | |
Половир[24] | Πολιοβίρι | Пиги | Πηγή[27] | [24] | |
Краста[24] или Кръста[53] | Κράστα | Псориарико | Ψωριάρικο[27] | [24] | |
Бура[24] | Μπούρα | Трихоникон | Τριγωνικόν[27] | [24] | |
Гарваница[24] | Γκαρβανίτσα | Мавропули Рема | Μαυροπούλι Ρέμα[27] | [24] | |
Привичека Бърчина[24] | Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα | Акорфон | Άκορφον[27] | [24] | |
Али Ботуш[24] | Άλή Μπουτούλ | Цолияс | Τσολιάς[27] | Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх[24] | |
Чанчали[24] | Τσαντσαλή | Кудуни | Κουδούνι[27] | [24] | |
Лагува[24] | Λαγκούβα | Стенолакос | Στενόλακκος[27] | [24] | |
Сандуру[25] | Σαντουρού | Катистон | Καθιστόν[27] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25] | |
Омерли[24] | Όμερλή | Ксирорема | Ξηρόρεμα[27] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[24] | |
Карабидже[24] | Καραμπιτζέ | Каминада | Καμινάδα[27] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[24] | |
Омерли[24][25] | Όμερλή | Ерипия | Έρείπια[27] | бивше село на З от Крушево[24][25] | |
Боцка[24][25] или Боцика | Μπότσικα | Дисватон | Δύσβατον[27] | местност на З от Крушево[24][25] | |
Орта махала[24][25] | Όρτά Μαχαλά | Халасмана | Χαλάσματα[27] | бивше село на З от Крушево[24] | |
Кали бунар[54][24] | Καλιμπουνάρ | Воскотопос | Βοσκότοπος[27] | изворче[54] и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево;[24] от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало[54] | |
Цямара[24][25] | Τσιαμάρα | Стронгилон | Στρογγυλόν[27] | връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)[24][25] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 814 | 596 |
Личности редактиране
- Родени в Крушево
- Ангел Атанасов (1879 – 1952), български революционер
- Ангел Янкулов, български революционер
- Георги Попиванов (1900 - 1960), български революционер от ВМРО
- Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[55]
- Димитър Гологанов (1901 – 1987), български книжар и издател
- Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер
- Димитър Миленков (? - 1923), български революционер, след войните леарски помощник в Либяхово и деец на МФО, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение[56]
- Иван Гологанов (1870 – 1908), български революционер
- Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)[57]
- Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година[58]
- Илия Гологанов (1865 – 1910), български журналист и революционер
- Илия Бижев (1882 – 1966), български революционер и общественик
- Йосиф Спасов Парапанов, на 70 години към 18 април 1943 година, български революционер, деец на ВМОРО. Посветен във ВМОРО в 1903 година, продължава легална борба до 1908 година, участва във всички борби на българите в Македония. Като революционер и куриер на ВМОРО е заловен от османските власти и изтезаван. В 1912 година става четник при Александър Буйнов и взима участие в сражения при Цървища, Демирхисарско, а после продължава към Хайват, Солунско, където отстъпва заедно с българската войска. На 18 април 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[59]
- Константин Кюров, български революционер, деец на ВМОРО
- Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 и 1877 година[60]
- Кръстьо Самарджиев (1886 – 1925), деец на ВМОРО и БЗНС
- Кръстьо Халянов (? – 1909), български революционер
- Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета[61]
- Никола Бижев (? – 1905), български революционер
- Спиро Гологанов (1880 – 1917), български лекар
- Спиро Иванов Веселинов – Марин (1922 – 1944), български партизанин[62]
- Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския околийски революционен комитет между 1906 и 1907 година[63]
- Хаджи Георги (1909 – 1948), гръцки комунист[64]
- Христо Попиванов (1868 - 1936), български революционер, деец на ВМОРО
- Янаки Георгиев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОК
- Починали в Крушево
- Иван Гологанов (1839 – 1895), български просветен деец и фолклорист
- Свързани с Крушево
- Атанас Гущанов (около 1850 – ?), български просветен деец, женен в Крушево и учител в селото
- Йоргос Капудзидис (р. 1972), гръцки актьор
Литература редактиране
- Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014.
Външни препратки редактиране
- Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“
- Крушово в черковно-училищно отношение от 1863 до 1895 г
- Потомка на преселници от Гърция събра историите на бежанците от Крушево Архив на оригинала от 2014-08-04 в Wayback Machine.
- Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
Бележки редактиране
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
- ↑ Προϊστορικός οικισμός την περιοχή που φέρει το όνομα Altsoua Κούλα, Αχλαδοχωρίου Σερρών[неработеща препратка]
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313.
- ↑ Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25-26.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 312.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 853.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 106.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 26.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 159.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 144.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 399.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 214.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 401.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 163.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 202.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 397.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 395.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 68.
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 397.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 396.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 336. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 119 - 120.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 612.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.