Димитър Димитров (БЗНС)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Харалампиев Димитров е български юрист – учен и университетски преподавател, политик от БЗНС (казионен), заслужил деятел на науката.

Димитър Димитров
български политик
Роден
Починал
неизв.
неизвестно

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия Висш икономически институт „Карл Маркс“
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Произход и образованиеРедактиране

Роден е на 22 август 1912 г. във Варна. През 1931 г. записва специалността право в Софийския университет, но година по-късно прекъсва, за да учи в Прага (там е секретар на Академическата дружба на българските студенти) и Женева, където се дипломира. От 1942 г. е хоноруван лектор във Висшето търговско училище в гр. Варна. По-късни специализира държавни и административни науки в гр. Падуа, Италия[1]. Там написва и своя хабилитационен труд за участие в конкурс за редовен доцент по държавно и административно право. След преструктурирането на Свободния университет във Факултет за стопански и социални науки към Софийския университет през 1947 г., Димитър Димитров постъпва там като редовен доцент. След възстановяването на самостоятелността на Университета под името „Висш икономически институт“ през 1951 г. е избран за редовен професор[2]. От тази година той е и първият ръководител на катедра „Правни науки“. Бил е и заместник-ректор по учебната работа на Икономическия институт.

В политикатаРедактиране

Димитър Димитров е член на БЗНС от 1935 г. По време на Втората световна война основава нелегална ОФ група като мобилизиран запасен войник в трети свързочен полк в Шумен. След 1944 до 1948 г. е заместник-главен редактор на в. „Народно дело“. От 1948 до 1951 г. е заместник-главен редактор на в. „Земеделско знаме“, а от 1973 до 1989 г. е главен редактор на вестника. На XXXII конгрес е избран за член на УС на БЗНС, а от 1974 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Член е на Президиума на НС на ОФ.[3] Бил четири мандата народен представител в Народното събрание. Години наред е председател на Българската асоциация по политология.

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ауреа Златни правила, бр. 4/2010 г.
  2. Алманах по случай 85-годишнината на УНСС. УИ „Стопанство“, София, 2005 г.
  3. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 175