Димитър Драгиев
Димитър Драгиев Колев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и водач на неговото умерено крило в началото на 20 век. Близък е на идеите на толстоизма за ненасилие в живота.
Димитър Драгиев | |
български политик | |
Роден |
13 ноември 1869 г.
|
---|---|
Починал | |
Политика | |
Партия | Български земеделски народен съюз |
Народен представител в: XII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС | |
Димитър Драгиев в Общомедия |
Димитър Драгиев е народен представител в XII (1902 – 1903), XIV (1908 – 1911), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) и XVIII (1919 – 1920) Обикновено Народно събрание и в V велико народно събрание (1911).
Биография
редактиранеДимитър Драгиев е роден на 13 ноември (1 ноември стар стил) 1869 в с. Радне махле (днес Раднево). Завършва гимназия в Хасково, след което е учител в Радне махле (1886 – 1897) и Стара Загора. Драгиев развива активна обществена дейност и е сред основателите на няколко кооперации. С бащата на Гео Милев, Мильо Касабов е основател на книжовно дружество „Просвета“, издало до 1897 г. 38 книжки.
През 1899 Димитър Драгиев е сред основателите на БЗНС и водач на групата, настояваща за превръщането му в политическа партия. Той става подпредседател (1901 – 1902) и председател (1902 – 1908) на неговия Управителен съвет. Издава вестник „Справедливост“ (1899 – 1902), а през 1902 е сред създателите на вестник „Земеделско знаме“.
От самото начало на съществуването на БЗНС Димитър Драгиев е сред водачите на умереното крило в него. По време на Първата световна война той влиза в конфликт с радикалната група около Александър Димитров. Драгиев се противопоставя на Владайското въстание и конфликтът му с лидера Александър Стамболийски се задълбочава. Той взима участие в двата кабинета на Теодор Теодоров,[1] но отказва да влезе в правителството на Стамболийски.
През 1919 Димитър Драгиев е изключен от БЗНС и основава първата от множеството паралелни партии, носещи това име БЗНС „Стара Загора“.[2] Той започва издаването на вестник „Земеделска правда“, като се противопоставя на авторитарните методи на Стамболийски. БЗНС „Стара Загора“ продължава да съществува до Деветнадесетомайския преврат през 1934 и взима участие в коалицията Народен блок, но самият Димитър Драгиев се оттегля от политическия живот в края на 20-те години.
Източници
редактиранеБиблиография
редактиране- „Трябва ли земеделците да плащат десятък?“ (1899)
- „Глас към българските земеделци“ (1900)
- „Где е спасението на българските земеделци“ (1907)
- „Личният режим в България и неговото премахване“ (1908)
- „Порождение, цел и развой на Земеделския съюз в България“ (1909)
- „Земеделският съюз и интелигенцията“ (1912)
- „Из кой път?“ (1914)
- „Истината по разцеплението на земеделската парламентарна група“ (1918)
- „Намесата на България в Световната война“ (1919)
- „Обединението в Земеделския съюз“ (1925)
- „Българският земеделски народен съюз“ (1926)
- „По тесния и стръмен път на земеделското движение в България“ (1938)
- „Въпросът за задълженията“ (1938)
Източници
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Андрей Ляпчев | → | министър на земеделието и държавните имоти (28 ноември 1918 – 6 октомври 1919) |
→ | Райко Даскалов |