Раднево

град в България

Ра̀днево е град в Южна България. Той се намира в област Стара Загора, на 23 km северно от град Гълъбово. Градът е административен център на община Раднево. Името на селището до 1906 г. е Радне махле. Градът е четвърти по големина в област Стара Загора, след Стара Загора, Казанлък и Чирпан с 12 850 жители по настоящ адрес към 15.03.2016 г. [1]

Раднево
      
Герб
Град Раднево.jpg
Общи данни
Население 13 160 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 10 501 (НСИ)
Землище 84,509 km²
Надм. височина 113±1 m
Пощ. код 6260
Тел. код 0417
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 61460
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Раднево
Теньо Тенев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
град Раднево, п.к. 6260, ул. „Митьо Станев“ № 1
Раднево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Община Раднево е разположена в източната част на Горнотракийската низина и се включва в административните граници на област Стара Загора.

Оградена е от землищата на съседните общини – Стара Загора, Нова Загора, Тополовград и Гълъбово.

Географското положение на общината я определя като важен транспортен възел, през който се осъществяват пътните връзки между Северна и Южна България. През нея преминава главен път Е-85 (Русе – Капитан Андреево), свързващ Румъния с Турция и Гърция, а в посока север-юг – железопътна линия, свързваща градовете Нова Загора – Раднево – Гълъбово – Симеоновград.

Заетата от общината площ възлиза на 545,15 km², което представлява 0,5% от територията на страната и 10,6% от територията на областта.

От общата площ 68,06% са селскостопански фонд, 3,36% – горски фонд, 4,63% – фонд „Населени места“, 3,44% – водни площи, пътища и инфраструктура, 20,41% – територии за добив на полезни изкопаеми.

ИсторияРедактиране

Раднево е място с древна и богата история. Първите селища, възникнали на територията на общината, датират от преди 4000 години. Доказателство за това са многобройните археологически находки. Първият етнос, населявал района, е тракийското племе пирогери. По исторически данни на територията на общината се е намирала и римската пътна станция Арзус. През Средновековието, след образуването на Българската държава, районът се превръща в буферна зона между България и Византия.

В праисторическото селище от късножелязната епоха палеоорнитологът проф. Златозар Боев е установил костни останки от домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica) – едни от най-древните в страната.[2]

Според най-правдоподобното предание за създаването на Раднево, около 1700 г. дядо Радни, заедно с други българи се заселват в този район. Те го намират за най-подходящ заради плодородните черноземни почви, наличието на големи количества вода и мекия климат. Постепенно в селището се изгражда метох и матерен манастир. През 1873 г. започва строежът на църквата „Свети Иван Рилски“ със средства от дарения. Седемдесетте години на 19 век са преломни за развитието на Радне махле и района. През 1872 – 1873 г. е построена железопътната линия Симеоновград – Раднево – Нова Загора от немско-еврейския предприемач барон Хирш. След изграждането ѝ търговията в района се развива с бурни темпове.

През 1906 г. Радне махле е преименувано в село Раднево, а от 1911 г. придобива правата на околийски център. С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Раднево е обявен за град.[3] Развитието на енергийния комплекс Марица-изток след 1960 г. променя коренно живота на хората в общината и ги свързва трайно с въгледобива и енергетиката.

РелефРедактиране

Град Раднево е с надморска височина 141,1 m. Топографската повърхнина на района е леко наклонена на югоизток. Абсолютните височини са в граници от 100 до 300 m. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. Физикогеографският район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнен с езерни и езерноблатни седименти.

Неотектонските движения имали колебателен характер, което е дало възможност при затопляне на басейна и при заблатяването му да се образуват лигнитни въглищни пластове, залягащи на неголяма дълбочина.

КлиматРедактиране

Районът се характеризира със сравнително мека зима и горещо лято. През зимата Стара планина е естествена защита спрямо студените континентални маси, нахлуващи от север и североизток. В резултат на това зимата е значително по-мека от тази в умерено-континенталната климатична подобласт на Северна България.

Средната годишна температура на въздуха е 12,10 °С.

Средната годишна относителна влажност на въздуха 70%.

Валежните суми не са равномерно разпределени през годината. Наблюдава се един главен максимум през месеците май и юни и един второстепенен – през ноември и декември. Главният минимум на валежите е през август и септември, а второстепенният – през месеците февруари и март. Средната годишна сума на валежите е 628 l. Процентът на валежите от сняг е сравнително малък, като образуваната снежна покривка не се задържа дълго време. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност и сумарно изпарение и развитието на синоптичните процеси. Районът се характеризира с нормален брой (28,0) дни с мъгла годишно.

Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Преобладаващата посока на вятъра е север-североизток, а скоростта се движи в граници между 0,3 и 5,1 m/s.

ПочвиРедактиране

Преобладаващите почви са черноземни смолници с мощен хумусен хоризонт, подходящи за отглеждането на пшеница, ечемик, царевица и зеленчукови култури.

Минерални ресурсиРедактиране

Градът е разположена в район, богат на залежи от нискокалорични лигнитни въглища и териториално обхваща по-голямата част от Източномаришкия въглищен басейн. От естествените строителни материали са установени промишлени запаси от гипс и мрамор. В отделни участъци на реките Съзлийка и Блатница се добиват речни инертни материали.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 3168
1946 3802
1956 4208
1965 5603
1975 10 729
1985 12 892
1992 14 447
2001 14 496
2011 12 854

Етническият състав включва 11 086 българи и 713 цигани.[4]

РелигииРедактиране

В града се намира църквата „Св. Иван Рилски“, православен храм, изграден през 1873 г. от дарения, обявен за културно-историческо богатство.

Над града се издига най-високият паметник на „Св. Иван Рилски“ в България. Неговата височина е 33 m и тежи близо 45 t.

ПолитикаРедактиране

Управлението на общината се осъществява от общински съвет – нормотворчески орган и кмет – изпълнителен орган. Общинският съвет е колективен изборен орган, който определя общинската политика за развитие и наблюдава нейното изпълнение. Изборите за кмет и съветници се провеждат на всеки четири години въз основа на общ, демократичен и пряк вот с тайно гласуване.

ИкономикаРедактиране

Община Раднево се нарежда на едно от първите места между общините в страната по равнище на социално-икономическото развитие, измерено с показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението. Сравненията в областен план показват, че община Раднево е на второ място по нетни приходи в област Стара Загора и представлява основен производител на лигнитни каменни въглища и важен производител на електроенергия.

ЗдравеопазванеРедактиране

Здравното обслужване на жителите и гостите на общината е осигурено от доболнична помощ, болнична помощ, спешна помощ и специализирана медицинска помощ.

Болничната помощ в общината се извършва от многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Д. Чакмаков“ ЕООД, която е изцяло общинска собственост. Болницата има сключен договор с НЗОК за осъществяване на болнична медицинска помощ по 25 клинични пътеки, разполага с 9 отделения, клинична лаборатория и всички необходими обслужващи звена.

На територията на гр. Раднево функционира и държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“.

ОбразованиеРедактиране

В община Раднево функционират 8 детски градини, 6 училища и професионална гимназия по механизация на открити рудници.

Общият брой на заетите в образованието е 392 души, от които 245 – педагогически персонал. Всички общински училища са средищни.

Детски градини в град Раднево:

ЦДГ № 1 гр. Раднево е най-старото детско заведение в общината. През 2009 г. отбеляза тържествено своя 60-годишен юбилей. В градината се обучават 104 деца. Приоритетни цели на персонала са създаване на условия за изграждане на хармонична среда и отношения за постигане на високи резултати в учебно-възпитателната дейност на подрастващите.

Директор – Магдалена Петкова Тел. 0417/ 8 24 10

ОДЗ № 2 „Радост“ в гр. Раднево е най-голямото детско заведение в общината. Общият брой на децата е 170. През 2007 г. сградата е санирана и превърната в уютно място за малчуганите. В програмите на всички групи е включено обучение по запознаване и съхраняване на българските народни традиции и фолклор, свързани с народните празници.

Празник – 12 декември Директор – Жулиета Станчева Тел. 0417/ 8 25 80

ОДЗ № 3 в гр. Раднево е компактна и кокетна сграда, която е санирана през 2008 г. Броят на децата е 67. В учебната дейност, празничните и тематични програми се работи системно по темата „Род и родова памет“.

Директор – Диана Христова–Неделчева Тел. 0417/ 8 22 54

ЦДГ № 4 „Здравец“ е с нощуващи групи и се намира в кв. Гипсово. В градината се обучават 57 деца, предимно от ромски произход. С много старание децата усвояват правилата за културното поведение, здравословни навици и участват във феерични програми, претворяващи тяхната култура и идентичност.

Директор – Мариана Филипова Тел. 0417/ 8 24 48

ОДЗ № 6 „Слънце“ в гр. Раднево е построена през 1989 г., санирана и ремонтирана през 2006 г. В градината се обучават 138 деца, като акцентът в програмите е естетическото възпитание на подрастващите.

Директор – Иванка Райкова Тел. 0417/ 8 29 09

Училища в град Раднево:

I ОУ „Св. Климент Охридски“ в гр. Раднево се намира в старата част на града.

Празник – 25 ноември Директор – Желязко Богданов Тел. 0417/ 8 24 37, канцелария 8 24 98

II ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ се намира в центъра на гр. Раднево.

Празник – 26 април Директор – Милена Димитрова Тел. 0417/ 8 21 66, пом. директори – 8 22 35, канцелария – 8 20 66

СУ „Гео Милев“ е най-голямото училище в община Раднево.

Патронен празник – 27 януари, Гео Милеви дни – 23 – 26 януари Директор – Иван Пейчев Тел. 0417/ 8 26 18, пом. директори и канцелария – 8 27 35

Професионална гимназия по механизация на открити рудници „Св. Иван Рилски“, гр. Раднево подготвя кадри за дейностите в мини „Марица-изток“.

В гимназията се обучават 380 ученици, в т.ч. 136 задочници. Най-голям интерес в извънкласните дейности учениците проявяват към шахмата и футбола. Всяка година успяват да се класират в челната тройка на областните състезания.

Директор – инж. Мария Колева Тел. 0417/ 8 23 47

КултураРедактиране

Община Раднево е не само промишлен, но и добре развит културен център. Тук са се родили такива големи имена като поета Гео Милев, писателките Надежда Драгова и Магда Петканова, художника Георги Караджов.

Раднево е домакин на традиционни международни прояви. Най-значими са Международният фолклорен фестивал за инструментални групи от балканските страни, пленерът по живопис „Светлина, земя, хора“ и пленер по скулптура, празник на гр. Раднево с културни и спортни прояви (07.09), турнир по свободна борба „Крилат Димо“. Повод за гордост са и ежегодно провежданите Майски дни на културата и Геомилевите дни.

От изключително значение за облика на общината е Общински център за култура „Нончо Воденичаров“, създаден през 1981 г. и наложил се като място за достъп и непосредствен контакт с националните културни традиции и съвременните постижения в областта на изкуството. Няма жанр, който по един или друг начин, да не е намерил своето представяне и популяризиране сред жителите и гостите на града и общината.

Центърът разполага със зали, които предоставят отлични условия за разнообразна концертна, театрална, конферентна, изложбено-галерийна дейност, за репетиции на състави и трупи, развиващи дейност в областта на културата:

  • Зрителна зала с 536 седящи места, оборудвана със съвременна озвучителна и осветителна техника, сцена с действащ въртящ се кръг, оркестрина, роял.
  • Малка зала (до 80 места) за провеждане на конференции, семинари, срещи и др. Музикални кабинети, оборудвани с пиано, синтезатор и ударни музикални инструменти. Кръгло фоайе, мраморно фоайе, репетиционни зали и гримьорни.

На сцената на ОбЦК са се представяли оперни, оперетни и балетни трупи, столични театри, гостували са фолклорни ансамбли, трупите на Нешка Робева и Лили Игнатова, както и изпълнители от всички жанрове на певческото изкуство.

Общински център за култура организира и е домакин на Международния фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи, в който за 11 години са взели участие над 70 групи от Европа, Африка и Азия, както и Надсвирване на фолклорни оркестри и конкурс „Тракийски славей – с песните на Динка Русева

ТеатриРедактиране

Театърът като форма съществува в Раднево още преди създаването на читалището в града през 1893 година. След Освобождението от османско иго, като се поокопитили, започнали да се събират учители и по-просветени младежи от тогавашното село и направили театър. Първата постановка е изиграна през 1889 година – „Иванку – убиецът на Асеня“. Театрална трупа винаги е имало в читалището, макар и с редица прекъсвания. Самото читалище също има прекъсване в съществуването си, заради Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е възобновено през 1919 г.

През 1997 г. е създадена пътуваща театрална трупа от Ангел Колев, която от 2004 г. се превръща в Общински театър и преминава към Общински център за култура „Нончо Воденичаров“. От 2009 г. е кръстен Общински театър „Ангел Колев“.

Групата редовно участва във Фестивала за любителски комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград, който от 2007 г. е международен, и оттам се завръща с множество награди. Те са два пъти носители на Специалната награда на Министерството на културата, отличавани са с три първи, една втора и една трета награда и с две награди за оригинално представяне. През 2010-а печелят Голямата награда на фестивала – Златната камила. Актьорите редовно намират място сред номинираните и победителите при индивидуалните призове. Пет пъти са участвали в театралния фестивал в Каварна – през 2000, 2006, 2007, 2012 и 2019 г. През 2006 г. са носители на Втора награда на журито от форума в морския град, през 2012 г. им е присъдено индивидуално отличие за женска роля, а през 2019 г. са носители на Трета награда за спектакъл.

През 2006 и 2007 г. участват в Първия и Втория национален фестивал на любителските театри в Трявна. Според регламента изпълнителите оценяваха колегите си и през 2006 година те присъдиха на радневци втора награда и наградата за най-добра мъжка роля.

През 2012 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. театърът участва на Националния фестивал на любителските театри в Нова Загора, където печелят една първа, две трети и една втора награда и индивидуални отличия за женска и мъжка роля.

През 2012 г., 2017 г. и 2018 г. участват в театралния фестивал в Самоков. Оттам имат индивидуални отличия.

Театърът е представил десетки постановки в страната на български и чужди автори, сред които „Боряна“, „Старо село накрай света“, „Измаменият съпруг“, „Любовта-лекар“, „Тартюф“, „Оркестър Титаник“, „Юнаци с умни калпаци“, „Онова нещо“, „Небесни ловци“, „Подземният“, „Годеж по нашенски“, " Министрите идат", „Спирка последна“, „Прелестите на изневярата“, „Благородният испанец“, „Без докачение, моля“ „Има ли смисъл да утепваме мечка?“ и други.

Сред най-дългогодишните режисьори е покойният Ангел Колев, чието име театърът носи. През сезон 2004/2005 г. режисьор е Станислав Станев. През 2006 и 2007 г. режисьор е известният актьор Пламен Сираков, а през 2008 и 2009 г. – друг популярен актьор, Николай Хаджиминев. През 2010 – 2011 г. режисьор на театралите е Вълчо Янев от Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол. През 2011 – 2012 г. театралите води Стоян Ангелов от ДКТ – Стара Загора, а оттогава режисьор им е Ивелин Керанов, директор на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

Археологически музей „Марица-изток“Редактиране

През своето 13-годишно съществуване археологическият музей „Марица-изток“ развива интензивна дейност. Проведени са 5 научни конференции, 15 изложби, регистрирани са над 250 археологически обекта, в това число надгробни могили, некрополи, открити селища и селищни могили, ямни комплекси, крепости, базилики. Проучени са 54 археологически обекта. Фондът на музея разполага с предмети от обекти в землището на гр. Гълъбово и землищата на селата Медникарово, Искрица, Полски градец, Мъдрец, Главан, Знаменосец, Староселец, Ковачево и др.

АМ „Марица изток“ разполага с богата временна експозиция. Най-ранните находки в нея датират от каменно-медната епоха от гр. Гълъбово. Сред тях са костени женски фигури, свързани с религиозни вярвания на хората и две „култови масички“. Интерес предизвиква колекцията от канички от къснобронзовата епоха, украсени с бяла креда, внесеният от Елада киликс, колекцията от сребърни римски монети от с. Гледачево. От римската епоха е и един зидан гроб от с. Медникарово. Като гробен дар са намерени голямо количество глинени съдове, обеци и пръстен с гравирано върху него име Теодора. Също от римската епоха са стъклените балсамарии, открити в надгробна могила край с. Мъдрец. Златните украшения от римската епоха, намерени край същото село са експонирани на „Европалия 2002“ през октомври в Брюксел. От същото погребение са и бронзови съдове, бронзови апликации за тоалетни сандъчета, костени игли.

В музея се съхраняват златни и сребърни накити от ранната бронзова епоха, които нямат аналог в България. Интерес представляват съхраняваните в музея предмети от Средновековието. Между тях са бронзови и стъклени гривни, бронзови кръстове, рисувана и сграфито керамика.

За популяризиране на научната дейност на музея са издадени 7 тома от поредицата „Марица-изток. Археологически проучвания“ и том I от поредицата „История и култура на Раднево и радневския край“.

Работното време на музея с граждани и от 9:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 14:00 ч. Почивни дни събота и неделя. Възможни са и посещения по предварителни заявки. Посещенията и беседите са безплатни.

В общината са изградени 16 паметника и паметни знаци на загиналите във войните.

Част от културно-историческото богатство на община Раднево са и 11-те християнски църковни храма.

Градска художествена галерияРедактиране

Градска художествена галерия – Раднево започва своята дейност през 1982 г. като филиал на ГХГ – Стара Загора с колекция от живописни платна, дарение от трудови колективи на територията на общината. От 1990 г., с протокол № 36 на Министерството на културата тя получава самостоятелен статут на Художествена галериямузей. Днес тя разполага с над 140 m² изложбена площ – зала за постоянна експозиция, зала за персонални изложби, две фондохранилища и двор за малка пластика на открито.

Ежегодно по време на Майските дни на културата галерията провежда пленери по живопис и скулптура „Светлина, земя, хора“, с чиито творби се попълват фондовете: фонд „живопис“ съдържа над 600 живописни платна, фонд „графика“ – над 160 творби, фонд „скулптура“ – 70 малки пластики и скулптури на открито, фонд „приложно изкуство“ – 13 произведения. Годишно в галерията се представят 12 – 15 експозиции от фондовете на големите галерии в страната, както и персонални изложби. В голямата и зала се изнасят концерти и спектакли, правят се представяния на литературни и поетични творби, вечери на музеите и галериите. Галерията има неоценим принос за художествения и културен живот на града и региона.

Общинска библиотека „Алдин Алдинов“Редактиране

Летоброенето на общинската библиотека "Алдин Алдинов” – гр. Раднево започва през януари 1893 г. заедно с основаването на читалището. Чрез дарения на двеста тома книги от будни и родолюбиви радневци се започва и библиотечната дейност. Като първи библиотекари се изявяват Миньо Марков, Иван Божинов и Георги Маслинков.

От 28.12.2009 г. с решение на Общински съвет – гр. Раднево, Градската библиотека е преименувана на Общинска библиотека „Алдин Алдинов“. Личността Алдин Алдинов беше живата история на Раднево. Работил като учител, участник във Втората световна война, награден с орден за военни заслуги, почетен гражданин на гр. Раднево, носител на наградата "Магда Петканова“.

Общинска библиотека "Алдин Алдинов“ е основно книгохранилище на региона с фонд 84 536 библиотечни единици, архив на краеведска литература и местен печат, който е обособен на следните части:

  • Основен фонд – нареден в книгохранилищата;
  • Фонд за свободен достъп: заемна за възрастни, справочен фонд, обща читалня;
  • Фонд за деца до 14 години –звено "Детско“;
  • Фонд за звено "Изкуство“, включващ и непечатни материали;
  • Звено "Виртуално” – седем броя компютри.

Обществени институцииРедактиране

  • Общинска администрация;
  • Дирекция за социално подпомагане;
  • Дирекция „Бюро по труда“;
  • Домашен социален патронаж;
  • Дом за стари хора;
  • Център за рехабилитация и социална интеграция;
  • Център за настаняване от семеен тип;
  • Център за обществена подкрепа;
  • Районен съд;
  • РУ на МВР;
  • Общинска поземлена комисия;
  • Вестник Марица-изток
  • МБАЛ „Д-р Чакмаков“;
  • Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“;
  • Училища в гр. Раднево – Първо основно училище „Климент Охридски“; Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски“; СУ „Гео Милев“; Професионална гимназия „Св. Иван Рилски“

ЗабележителностиРедактиране

  • Къща музей Гео Милев
  • Над града се издига най-големият паметник в страната на Свети Иван Рилски.
  • Археологически парк „Нов живот за миналото“
  • В близост до Раднево се намира най-голямото дружество за открит въгледобив в България – " Мини Марица – изток" ЕАД, разработващо Източномаришкото находище на лигнитни въглища. Административната сграда се намира в центъра на Раднево.

Редовни събитияРедактиране

  • Празник на града – 7 септември
  • Майски дни на културата
  • Традиционен панаир
  • Национален турнир по свободна борба „Крилат Димо“
  • Международен фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи
  • Надсвирване на фолклорни оркестри и конкурс за индивидуални изпълнители „Тракийски славей – с песните на Динка Русева“
  • Ежегоден пленер „Светлина, земя, хора“, организиран от община Раднево и градската художествена галерия

Известни личностиРедактиране

Родени в Раднево
Други личности, свързани с Раднево
  • Магда Петканова (1900 – 1970), писателка, живяла в града
  • Иван Славов, преподавател по естетика в СУ „Свети Климент Охридски“, автор на „Сатирикон“, „Златната решетка“ и др. Неговият пра-прадядо, свещеник в местната църква, е първият учител в Раднево.
  • Динка Русева, народна певица, живее и работи в Раднево, с множество записи в БНР, радио Стара Загора, БНТ
  • Таня Благова – поетеса, носител на 6 национални награди за поезия и проза
  • Георги Шиваров, печатар, написал историята на Радне махле/Раднево, обявен за почетен гражданин на Раднево
  • Тодор Толев, психиатър; директор на местната държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“
  • Минчо Атанасов, музикант, бивш директор на Дома на културата в Раднево, почетен гражданин на Раднево, ръководител на оркестър „Раднево“
  • Боян Боев, председател на ДКЕВР (2013 – 2014 г.)
  • Марижана Иванова, певица

СпортРедактиране

  • Футболният отбор на града е „Миньор“ (Раднево) и от сезон 2006/07 до 2009/2010 г. се състезава в Източната Б група. През 2010 г. отборът престава да съществува, заради липса на финансови средства. През 2012 г. мъжкият футболен тим е възстановен и участва в първенството на Областната група, а от 2013 г. участва в първенството на Югоизточната В група. Към клуба функционира и детско-юношеска школа.
  • Баскетболен клуб „Гео Милев“, носител на множество отличия от национални състезания.
  • Волейболен клуб „Раднево волей“ – съществува от 2012 г.
  • Клуб по борба „Марица-изток“.
  • Клуб по борба „Миньор“.
  • Спортен клуб по ориентиране „Компас“.
  • Тенис клуб „Питбул“
  • Клуб по художествена гимнастика „ВИП“
  • Клуб по бойни изкуства „Будокай“
  • Шахматен клуб „Марица – изток“ – Сребърен медалист от ДОП „А“ група за 2015 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, 15.03.2016 г.
  2. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.
  3. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  4. Ethnic composition of Bulgaria 2011

Външни препраткиРедактиране