Димитър Михайлов (общественик)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Михайлов.
Димитър Василев Михайлов е български просветен и обществен деец от Македония.
| Димитър Михайлов | |
|---|---|
| български просветен деец | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
12 октомври 1873 г.
|
| Починал | |
| Димитър Михайлов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Михайлов е роден в 1873 година в Битоля, тогава в Османската империя. Основно образование получава в Битоля, а висше следва в Софийския университет и в Мюнхенския университет, където специализира класическа филология и византология.[1] След като завършва образованието си работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия за 8 години, а после за една година в Първа софийска девическа гимназия. Учителства 20 години в Софийската духовна академия, а след това става секретар на Българската екзархия и инспектор на българските училища в Македония за период от 5 години. За една година преподава гръцки език във Военната академия в София в 1914 година.[2]
На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, Михайлов е представител е на Битолското братство[3] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[4] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно - Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[5]
Михайлов е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Тодор Марков и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство.[6]
Димитър Михайлов е убит на 16 май 1932 година в София[7] от дейци на протогеровисткото крило във ВМРО, на погребението му на 19 май същата година се стичат хиляди души. Иван Михайлов пише за Димитър Михайлов:
| „ | Битоля, родният град на Димитър Михайлов, с гордост може да посочва негото име на редицата на най-заслужилите на българщината битолчани. От младини още Михайлов е бил участник в македонското народно дело. И чрез заслугите си, и чрез върховната си жертва, презаслужено записа името си в историята на нашия народ[8]. | “ |
Синът на Димитър Михайлов Васил Михайлов завършва курса на Софийската духовна семинария и следва в Богословския факултет на Софийски университет, и между 1938 – 1940 година е свещеник в македоно-българската църква „Св. Кирил и Методий“ в Торонто[9].
Некролог на Михайлов от Леринско благотворително братство „Свобода“, София.
Некролог на Михайлов от Македонския национален комитет, София.
Външни препраткиРедактиране
- Македонска младежка организация "Братя Миладинови" във Варна - Списание "Свобода. В памет на Димитър Михайлов", год. II, книга 3, Варна, 12 юли 1932 година
БележкиРедактиране
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 174.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1932, бр.41, стр.1-2.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 797-799
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.411.