Димитър Михайлов (общественик)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Михайлов.

Димитър Василев Михайлов е български просветен и обществен деец от Македония.

Димитър Михайлов
български просветен деец
Роден
Починал
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Мюнхенски университет
Димитър Михайлов в Общомедия

БиографияРедактиране

Михайлов е роден в 1873 година в Битоля, тогава в Османската империя. Основно образование получава в Битоля, а висше следва в Софийския университет и в Мюнхенския университет, където специализира класическа филология и византология.[1] След като завършва образованието си работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия за 8 години, а после за една година в Първа софийска девическа гимназия. Учителства 20 години в Софийската духовна академия, а след това става секретар на Българската екзархия и инспектор на българските училища в Македония за период от 5 години. За една година преподава гръцки език във Военната академия в София в 1914 година.[2]

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, Михайлов е представител е на Битолското братство[3] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[4] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно - Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[5]

Михайлов е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Тодор Марков и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство.[6]

Димитър Михайлов е убит на 16 май 1932 година в София[7] от дееца на протогеровисткото крило във ВМРО Георги Узунов[8], на погребението му на 19 май същата година се стичат хиляди души. Иван Михайлов пише за Димитър Михайлов:

„ Битоля, родният град на Димитър Михайлов, с гордост може да посочва негото име на редицата на най-заслужилите на българщината битолчани. От младини още Михайлов е бил участник в македонското народно дело. И чрез заслугите си, и чрез върховната си жертва, презаслужено записа името си в историята на нашия народ.[9] “

Синът на Димитър Михайлов Васил Михайлов завършва курса на Софийската духовна семинария и следва в Богословския факултет на Софийски университет, и между 1938 – 1940 година е свещеник в македоно-българската църква „Св. Кирил и Методий“ в Торонто[10].

  • Некролог на Михайлов от Леринско благотворително братство „Свобода“, София.

  • Некролог на Михайлов от Македонския национален комитет, София.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  2. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 174.
  3. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  4. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 24 август 2015.
  5. ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  6. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
  7. ↑ Илюстрация Илинден, 1932, бр.41, стр.1-2.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 300.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 797 - 799.
  10. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 411.
Константин Станишев → Председател на Националния комитет на македонските братства
(1932 – 1933) 		→ Георги Кондов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Михайлов_(общественик)&oldid=10978371“.