Димитър Узунов (офицер)

български генерал

Димитър Георгиев (Герчев) Узунов е български офицер (генерал-майор), участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), батареен командир в 15 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 2-ри армейски артилерийски полк, инспектор на артилерията и флигел-адютант от свитата на Цар Борис III.

Димитър Узунов
български генерал
Звание
Род войски
КомандванияВтори армейски артилерийски полк
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Биография

редактиране

Димитър Узунов е роден на 18 юли 1884 г. в Търново, Княжество България. През 1908 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1911 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 18 май 1915 г. е произведен в чин капитан. Служи в 5 артилерийски полк.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на батарея от 15 артилерийски полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[1][2]

През 1919 г. е произведен в чин майор и по-късно служи във Варненския укрепен пункт. На 6 май 1923 г. е произведен в чин подполковник. През 1927, а според някои данни на 10 февруари 1928 г. е назначен за командир на новосъздадения 2-ри армейски артилерийски полк, на която служба е до 2 май 1933 г., като на 3 септември 1928 г. е произведен в чин полковник[3], а през 1933 г. е назначен за началник на отдел в 3-та военноинспекционна област.[4] През 1934 г. е командирован в свитата на царя, през 1935 г. става флигел-адютант в свитата, по-късно същата година е назначен за инспектор на артилерията и през 1936 г. е уволнен от служба.[5]

Семейство

редактиране

Генерал-майор Димитър Узунов е женен и има 2 деца.

Военни звания

редактиране
  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 158
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 237 – 238
  3. Според някои данни това се е случило на същата дата през 1929 г.
  4. Министерска заповед № 228а от 1927 г.; МЗ № 90 от 1933 г.
  5. МЗ № 287 от 1934 г.; МЗ № 70 от 1935 г.; Царска заповед № 18 от 1936 г.

Източници

редактиране
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 6.