Пети артилерийски полк

Пети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Пети артилерийски полк
Информация
Активна25 април 1889 – 1998
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
Гарнизон/щабШумен
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Пантелей Ценов
Ген. Теодоси Даскалов
Ген. Владимир Заимов

Формиране

редактиране

Историята на полка започва на 25 април 1889 година, когато с телеграма №27 на инспектора на Артилерията в Шумен от 2-ри артилерийски полк се формира Пети артилерийски полк в състав от четири батареи и планински взвод.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 5 скорострелен артилерийски полк, формира 5 нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 4-та пехотна преславска дивизия (3-та армия) и е под командването на полковник Георги Манов.[2]

Пети нескорострелен артилерийски полк

редактиране

Пети нескорострелен артилерийски полк е формиран на 17 септември 1912 година от състава на Пети артилерийски полк. Състои се от щаб, две артилерийски отделения и нескорострелен взвод. Влиза в състава на 4-та пехотна преславска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Димитър Кацаров. Разформиран е след края на Междусъюзническата война (1913) на 1 октомври 1913 година.[3]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 5 артилерийски полк се състои от три артилерийски отделения, като 3-то отделение е формирано при мобилизацията.[1] Влиза в състава на 4-та артилерийска бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Батареи: 6
Офицери: 24
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1197
Коне: 1091 Обикновени коли: 54
Товарни коли: 130
Специални коли: 3
Пушки и карабини: 60
Оръдия: 24

Между двете световни войни

редактиране

На 1 декември 1920 година съгласно предписание № 6895 по 4-та дивизионна област и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 5 артилерийско отделение. На 20 декември 1927 година отново се развръща в полк, като 5 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1942 – 1943 година полкът е на Прикриващия фронт и при Черноморската отбрана, участва в преследване на партизани, както и в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия.[1]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[1] През месец декември 1944 г. същата при завръщането на полка от фронта се разформирова.[5]

През април 1948 г. полкът получава и носи наименованието под. 3240, на 1 ноември 1946 г. е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк, а през 1952 г. е преименуван на Четиридесет и седми оръдеен артилерийски полк. През есента на 1952 г. полкът носи явното наименование под 65350. Съгласно строго секретно писмо № 0073 от 23 март 1961 г. от 18-а мотострелкова дивизия полкът е преименуван на Четиридесет и седми учебен артилерийски полк, което влиза в сила от 15 април 1961 г. С нов мирновременен щат № В-3408 от 6 октомври 1988 г. на мирновременната част се придава нов организационен състав, а полка е с наименование Четиридесет и седми отдел за подготовка на артилерийски резерви и съхранение на въоръжение и техника. На основание извлечение от министерска заповед № -ОХ-00515 от 7 юли 1998 г. полкът е разформиран по щат № 3480 за мирно време. За военно време се реорганизира по нов щат № – В- 1043 и е подчинен на управлението на 18-а механизирана дивизия. До 30 октомври 1998 г. се извършва предислоциране от Търговище в Шумен и неговото разформиране.[5]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пети артилерийски полк (25 април 1889 – 17 септември 1912)
  • Пети скорострелен артилерийски полк (17 септември 1912 – 1 октомври 1913)
  • Пети артилерийски полк (1 октомври 1913 – 1 декември 1920)
  • Пето артилерийско отделение (1 декември 1920 – 20 декември 1927)
  • Пети артилерийски полк (20 декември 1927 – 1 май 1938)
  • Пети дивизионен артилерийски полк (1 май 1938 – 1 ноември 1946)
  • Четвърти дивизионен артилерийски полк (1 ноември 1946 – 1952)
  • Четиридесет и седми оръдеен артилерийски полк (1952 – 1954)
  • Четиридесет и седми дивизионен артилерийски полк (1956 – 1960)
  • Четиридесет и седми учебен артилерийски полк (от 15 април 1961)
  • Четиридесет и седми артилерийски полк (1961 – 1980)
  • Четиридесет и седми дивизионен артилерийски полк (1981 – 1988)
  • Четиридесет и седми отдел за подготовка на артилерийски резерви и съхранение на въоръжение и техника (1988 – 1998)

Командири

редактиране

През годините военното формирование има следното командване:[6]

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 205
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
  3. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 821г, а.е. 34)
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  5. а б ДВИА, ф. 812, История на фондообразувателя
  6. Мусаковъ, Илия. Бойна прослава на 5 артилерийски полкъ. София, Военно-издателски вондъ, март 1941.

Източници

редактиране