Трета армейска област

военна област на България

Трета армейска област е военна област на България формирана през 1906 г. със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части разположение на територията на областта.

История редактиране

Трета армейска област е формирана под името Трета военноинспекционна област съгласно указ № 148 от 27 декември 1906 г., като на нея са подчинени 4-та, 5 и 9 дивизионна област, съответно 4-та пехотна преславска дивизия, 5 пехотна дунавска дивизия и 9 пехотна плевенска дивизия и всички други части на територията на областта. Създадена е със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части, намиращи се на територията на областта, на основание приетия през 1903 – 1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията. На областта се подчиняват началниците на дивизионните области, началниците на дивизиите и всички части от разните видове войски, които квартируват на територията на областта. През войните областта формира 3-та армия.[1] Щабът на областта е в Русе. За пръв командващ е назначен генерал-лейтенант Радко Димитриев, а за началник-щаб – полковник Константин Жостов. През 1937 г. щабът на областта е преместен във Варна. Съществува до март 1941 г.[2]

Наименования редактиране

През годините областта носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трета военноинспекционна област (1906 – 1918)
  • Трета военна инспекция (1918 – 1938)
  • Трета армейска област (1938 – 1941)

Началници редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-лейтенант Радко Димитриев 28 март 1907 – 17 септември 1912
2. Генерал-лейтенант Радко Димитриев от август 1913 – 1 януари 1914
3. Генерал-лейтенант Иван Фичев 1 януари 1914 – 1 септември 1914
4. Генерал-майор Климент Бояджиев 15 септември 1914[3] – 15 април 1915
5. Генерал-лейтенант Стефан Тошев през 1915
6. Генерал-лейтенант Пантелей Киселов октомври 1918 – 1919
7. Полковник Минчо Сотиров между 1919 и 1920
Генерал-майор Константин Соларов 1927 – 1931
Генерал-майор Тодор Георгиев от 1932
Генерал-майор Крум Пинтев 1933 – 1934
Генерал-майор Христо Герджиков от 1934
Генерал-майор Иван Халачев 1935 – 23 октомври 1935
Генерал-майор Георги Попов 23 октомври 1935 – 1940
Генерал-лейтенант Никола Христов към 1944

Бележки редактиране

  1. Тодоров, Т., Ефтимов, Т., с. 73
  2. ДВИА, ф. 735
  3. Считано от 2 септември, съгласно в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2

Източници редактиране