Трета армейска област
Трета армейска област е военна област на България формирана през 1906 г. със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части разположение на територията на областта.
История
редактиранеТрета армейска област е формирана под името Трета военноинспекционна област съгласно указ № 148 от 27 декември 1906 г., като на нея са подчинени 4-та, 5-а и 9-а дивизионна област, съответно 4-та пехотна преславска дивизия, 5-а пехотна дунавска дивизия и 9-а пехотна плевенска дивизия и всички други части на територията на областта. Създадена е със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части, намиращи се на територията на областта, на основание приетия през 1903 – 1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията. На областта се подчиняват началниците на дивизионните области, началниците на дивизиите и всички части от разните видове войски, които квартируват на територията на областта. През войните областта формира 3-та армия.[1] Щабът на областта е в Русе. За пръв командващ е назначен генерал-лейтенант Радко Димитриев, а за началник-щаб – полковник Константин Жостов. През 1937 г. щабът на областта е преместен във Варна. Съществува до март 1941 г.[2]
Наименования
редактиранеПрез годините областта носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Трета военноинспекционна област (1906 – 1918)
- Трета военна инспекция (1918 – 1938)
- Трета армейска област (1938 – 1941)
Началници
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Генерал-лейтенант | Радко Димитриев | 28 март 1907 – 17 септември 1912 |
2. | Генерал-лейтенант | Радко Димитриев | от август 1913 – 1 януари 1914 |
3. | Генерал-лейтенант | Иван Фичев | 1 януари 1914 – 1 септември 1914 |
4. | Генерал-майор | Климент Бояджиев | 15 септември 1914[3] – 15 април 1915 |
5. | Генерал-лейтенант | Стефан Тошев | през 1915 |
6. | Генерал-лейтенант | Пантелей Киселов | октомври 1918 – 1919 |
7. | Полковник | Минчо Сотиров | между 1919 и 1920 |
Генерал-майор | Константин Соларов | 1927 – 1931 | |
Генерал-майор | Тодор Георгиев | от 1932 | |
Генерал-майор | Крум Пинтев | 1933 – 1934 | |
Генерал-майор | Христо Герджиков | от 1934 | |
Генерал-майор | Иван Халачев | 1935 – 23 октомври 1935 | |
Генерал-майор | Георги Попов | 23 октомври 1935 – 1940 | |
Генерал-лейтенант | Никола Христов | към 1944 |
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране- Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.